APPLiA България изпрати писмо до министър-председателя и министърa на финансите Република България с призив България да се противопостави на предложената от Европейската комисия единна ставка за собствени ресурси върху несъбраните отпадъци от електрическо и електронно оборудване от €2/кг
Целият текст на писмото:
До:
Министър-председателя на Република България
Министъра на финансите на Република България
Относно: Призив за отхвърляне на предложението на Комисията относно новия собствен ресурс върху несъбраните отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) от €2/кг
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми господин Министър на финансите,
APPLiA България, представителното сдружение на производителите на домакински уреди в България, се присъединява към заявената позиция на 13 европейски индустрии, които изразяват своята дълбока загриженост относно предложението на Европейската комисия за въвеждане на единна ставка за собствени ресурси в размер на 2 евро/кг върху несъбраните отпадъци от електрическо и електронно оборудване в рамките на Многогодишната финансова рамка (МФР).
Производителите на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) са дълбоко обезпокоени от предложението на Европейската комисия за въвеждане на нова категория собствени ресурси на ЕС под формата на единна ставка спрямо теглото на несъбраните отпадъци от електрическо и електронно оборудване в размер на 2 евро/кг (наричана в настоящото писмо „такса върху отпадъците от електрическо и електронно оборудване“), както е заложено в проекта за Решение на Съвета относно системата на собствените ресурси[1].
Считаме тази мярка за изначално погрешна. Тя крие риск от съществено фрагментиране на пазара и налагане на непропорционална финансова и административна тежест, като същевременно липсва стабилна и хармонизирана база от данни. Поради тези причини настоятелно призоваваме предложената такса върху отпадъците от електрическо и електронно оборудване да бъде отхвърлена.
Предложената такса върху върху отпадъците от електрическо и електронно оборудване може да изглежда като просто и екологичносъобразно решение, но обвързването ѝ с националното прилагане ще създаде няколко сериозни проблема. Мярката следва модел, подобен на вноската от държавите членки въз основа на нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса (наричана в настоящото писмо „данък върху пластмасата“), въведена в рамките на предходната Многогодишна финансова рамка.
Тя ще се добави към вече добре установена политическа рамка, заложена в законодателството за опазване на околната среда на ЕС, и по-специално Директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (Директивата за ОЕЕО). Копирането на подхода с „данъка върху пластмасата“, при който се прилага единна ставка спрямо теглото на нерециклираните опаковки от пластмаса и който бе въведен извън съществуващите регулаторни рамки на ЕС за отпадъците от опаковки, поражда сериозни опасения относно последиците от неговото изпълнение:
Ненадеждни данни
Статистическите данни, като например настоящите данни на Евростат относно нивата на рециклиране и събиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, далеч не са надеждни, което е признато от самия ЕС[2] и е посочено от заинтересовани страни като WEEE Forum[3].
Данните за някои държави членки представляват непроверени оценки, при които липсва последователна методология. Това несъответствие прави невъзможно справедливото прилагане на собствения ресурс, като създава риск от санкциониране на държави или производители въз основа на погрешни или несъпоставими показатели. Освен това методът, предложен в проекта за Решение на Съвета, изчислява „липсващите“ електронни отпадъци чрез прилагане на широко оспорваната методология за изчисляване на пуснатото на пазара оборудване за период от 3 години. Очаква се тази методология да бъде изменена с планираната нова политическа рамка за ОЕЕО.
Тъй като действителното количество електронни отпадъци, генерирани от потребителите всяка година, е неизвестна променлива, всяко подобно изчисление е по същество несигурно. Предложението също така приема, че несъбраните електронни отпадъци са синоним на неправилно изхвърлени такива, пренебрегвайки значителната част от електрониката, която се изнася, преди да се превърне в отпадък, или остава в ръцете на потребителите. Потребителите често задържат устройства по причини, свързани с поверителността на данните или за бъдещ ремонт, а докато даден продукт не бъде изхвърлен, той не се счита законово за отпадък.
Съмнителни екологични стимули
Европейската комисия предполага, че мярката ще доведе до положителни екологични резултати и ще подкрепи стратегическата автономия чрез стимулиране на намаляването и събирането на отпадъци. Въпреки това, ние не разполагаме с информация за оценка на въздействието, която да обосновава тези очаквани ползи.
Мярката се опитва да служи едновременно като екологичен стимул и като стабилен източник на приходи, но тези цели са взаимно несъвместими: ако тя проработи в екологичен план, приходите ще намалеят; ако приходите останат високи, това означава, че поведението не се променя. В този си вид тя е или фискално ненадеждна, или екологично неефективна, като на практика превръща настоящия регулаторен провал в постоянен източник на финансиране за ЕС[4].
Освен това, ако тежестта бъде прехвърлена върху икономическите оператори, съществува риск от постигане на обратния ефект – възпиране на инвестициите в управление на отпадъците и инфраструктура за рециклиране, което би подкопало целите на ЕС за кръгова икономика. Тъй като значителна част от отпадъците от електрическо и електронно оборудване остават несъбрани поради потребителското поведение, политиката на ЕС следва вместо това да се фокусира върху насърчаването на по-дълга употреба на продуктите чрез ремонт, повторна употреба и обновяване. Предложената мярка не адресира тези първопричини в поведението.
Увеличаване на разходите за потребителите
Новата предложена категория собствени ресурси формално се налага върху държавите членки, като в Решението на Съвета не се посочва как те следва да я финансират. Напълно вероятно е разходите да бъдат прехвърлени чрез по-високи разходи за съответствие и разширена отговорност на производителя (РОП)[5], както се случи с данъка върху пластмасата. Това от своя страна би довело до увеличаване на разходите на организациите за отговорност на производителя (ООП) и на производителите на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), което в крайна сметка ще рефлектира върху потребителите под формата на по-високи цени. Съгласно действащото законодателство на ЕС (по-специално Директивата за ОЕЕО), производителите вече носят финансова отговорност за събирането, третирането и екологосъобразното обезвреждане на електронните отпадъци чрез ООП, като тези разходи вече са отразени в цените на продуктите, заплащани от потребителите. Прехвърлянето на предложената такса върху производителите или ООП би въвело допълнителен потребителски налог върху основни електрически и електронни продукти, което ще засегне непропорционално потребителите с по-ниска покупателна способност.
Бариери пред Единния пазар и фрагментация
В съответствие със съществуващата регулаторна рамка на ЕС производителите на ЕЕО вече носят отговорност за своите продукти през целия им жизнен цикъл. Въвеждането на тази такса върху настоящата рамка крие риск от създаване на фрагментирана среда от национални правила и данъчни ставки в целия ЕС. Опитът с „данъка върху пластмасата“ показа, че неговото прилагане доведе до мозайка от некоординирани национални и регионални подходи, изискващи значителни усилия от страна на бизнеса – особено от компаниите, опериращи в множество държави членки – за разбиране и съобразяване с различните системи[6]. Подобна фрагментация издига бариери в рамките на Единния пазар и генерира допълнителна административна и финансова тежест, което противоречи на по-широките цели на ЕС за регулаторно опростяване и хармонизиране на пазара.
Регулаторно припокриване
Въвеждането на таксата преди Законодателния акт за кръговата икономика (CEA), който се очаква да бъде представен през третото тримесечие на 2026 г. с цел преразглеждане на Директивата за ОЕЕО (и който вероятно ще промени методите за изчисляване на степента на събиране на ОЕЕО), създава риск от регулаторно припокриване, несъответствия и двойно регулиране. Предприемането на стъпки към нова такса паралелно с и преди тази по-широка реформа би било преждевременно и би могло да компрометира кохерентността на регулаторната рамка на ЕС.
Постоянна правна несигурност
Таксата върху отпадъците от електрическо и електронно оборудване рискува да се превърне в постоянен източник на несигурност за индустрията. Тъй като държавите членки запазват пълна дискреция по отношение на нейното финансиране, съществува сериозна непредвидимост относно времето и механизма, по който тези разходи биха могли да бъдат прехвърлени върху бизнеса, както ясно се видя по време на въвеждането на налога върху пластмасите. Тази липса на яснота засяга сериозно стратегическите инвестиции и дългосрочното финансово планиране.
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми господин Министър на финансите,
С оглед на гореизложеното, настоятелно призоваваме да отхвърлите предложената такса върху електронните отпадъци в рамките на Съвета на ЕС.
Оставаме на разположение за конструктивна съвместна работа с политиците и съответните заинтересовани страни за идентифициране на ефективни и пропорционални решения, които реално развиват кръговата икономика, без да ощетяват европейските потребители или да подкопават индустриалната база на Европа.
Подписали индустрии:
APPLiA, CCIA Europe, Digital Europe, EPTA, EUCOBAT, EucoLight, European Garden Machinery Federation, European Recycling Platform, ITI, LightingEurope, Orgalim, PRONEXA, WEEE Forum
[1] Proposal for a Council Decision on the system of own resources of the European Union and repealing Decision (EU, Euratom)
[2] Evaluation of the WEEE Directive, European Commission
[3] Towards more meaningful and robust WEEE management targets, WEEE Forum
[4] An alternative EU budget. How to Build a Better MFF Around the Single Market, EPICENTER
[5] An alternative EU budget. How to Build a Better MFF Around the Single Market, EPICENTER
[6] Plastic Taxation in Europe 2025, WTS Global
