Светлана Дончева, директор на Центъра за управление на проекти към БСК, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV
Металургичната индустрия в България продължава да бъде сред структуроопределящите сектори на икономиката, но същевременно е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с демографията, образованието и привличането на млади кадри. Темата коментира Светлана Дончева, директор на Центъра за управление на проекти към Българската стопанска камара (БСК), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
БСК в партньорство с браншови и регионални организации на работодателите е разработила 11 секторни и регионални анализа на пазара на труда в страната, като фокус на разговора е металургията.
Дончева заяви, че секторът се бори с остарели представи в обществото, и мнението, че металургията е в упадък. Всъщност обаче предприятията инвестират изключително много в модернизация, автоматизация, модерни технологии и екологични инсталации и осигуряват много качествени работни места.
Демографският натиск
Един от основните изводи в изследването е свързан със застаряването на работната сила. Гостенката посочи, че коефициентът на демографско заместване в металургията е значително по-нисък от средния за страната.
"На 100 работещи над 55-годишна възраст в металургията се падат едва 33 души под 30 години на фона среден коефициент за България от 69." Въпреки това анализът отчита известен напредък.
"Видяхме едно слабо, но все пак бих казала с оптимизъм подмладяване в този сектор. През 2019 г. този коефициент е бил само 15, а само за четири години е достигнал 33. Това означава, че в сектора се работи активно за привличането на млади специалисти."
Тя уточни, че зад тези резултати стоят сериозни усилия от страна на работодателите, както и значителни регионални различия.
Изграждане на интерес към професията
Дончева цитира анализи, които показват, че заплатите в металургията са по-високи от средното за преработващата промишленост, но основната задача на работодателите да привличат специалисти е да изграждат перспектива и смисъл за бъдещите си служители, така че те да виждат възможност за развитие в сектора.
"Интересът на младите хора трябва да бъде създаден. Ако той не бъде създаден, вината не е в тях."
Качеството на образованието остава сериозен проблем
След демографските процеси вторият най-голям проблем за работодателите е качеството на подготовката на младите хора. "Бяхме изненадани от конкретиката на липсата на умения при част от младите хора, които постъпват на стаж или работа в тези предприятия", заяви събеседничката.
Според нея адаптирането на професионалното образование към нуждите на пазара на труда продължава да бъде предизвикателство, въпреки усилията на институциите, като например дуалното образование, което обаче среща административни и други трудности.
"Най-големият проблем е, когато видят, че учениците нямат мотивация, нямат желание и изобщо нямат намерение да продължат професионалния си път в този сектор."
По думите на Дончева причината не е в младите хора, а в организацията на самата образователна система. "Очаква се от учениците още в седми клас да изберат какво да правят през останалата част от живота си, което не е реалистично."
Необходимо е да се популяризира не само професията, а и бъдещото работно място
Гостенката каза, че промотирането на професиите трябва да бъде обвързано с представянето на реалните възможности за кариера, като решението минава през засилването на комуникацията между публичните институции, работодателските организации и самите предприятия.
"Проблемите на пазара на труда няма да се решат само с мерки насочени натам. Това е резултат от комплексни политики, които засягат регионалното развитие, социалната инфраструктура и условията за живот. Един човек избира не само къде да работи, но и къде да живее."
Вижте целия коментар във видеото.
