Най-бързо новите технологии навлизат в компании, ориентирани към износ и включени в глобални вериги за доставки, както и в електронната търговия, машиностроенето и роботиката.
България разполага с една от добрите интернет инфраструктури в ЕС, но това не означава автоматично висока дигитална грамотност, предупреди директорът на ЦИНТРА към БСК.
Липсата на цифрови умения продължава да бъде сериозна пречка пред българския бизнес и забавя внедряването на нови технологии, автоматизация и решения с изкуствен интелект. Над 40% от компаниите определят притесненията на служителите като основна бариера пред дигиталната трансформация. Това заяви в интервю за БГНЕС Христина Каспарян, главен директор на Центъра за иновации, международна търговия, технологична трансформация и анализи (ЦИНТРА) към Българската стопанска камара (БСК).
По думите ѝ проблемът се проявява както в по-бавното внедряване на нови технологии, така и в рискове за киберсигурността. „Служители не разпознават кибератаки и отварят фишинг имейли, което в някои случаи води до сериозни последствия за бизнеса – блокиране на данни, хакерски атаки, искания за откуп и значителни разходи“, посочи Каспарян.
Тя отбеляза, че липсата на дигитални умения забавя и навлизането на решения за автоматизация и изкуствен интелект. „Над 40% от бизнеса потвърждава, че най-голямата пречка при внедряването на дигитални технологии са именно притесненията на служителите“, каза тя.
Според нея съществуват различия както по възраст, така и по региони и икономически сектори. „Служителите в София и в големите градове много по-лесно се справят с новите дигитални технологии, отколкото тези в по-малките населени места и селските райони“, обясни Каспарян.
Тя даде пример и със секторните различия. „Европейската комисия отчита силния IT сектор на България, но проникването на дигиталните технологии в други сектори, например селското стопанство, е забавено именно поради липсата на дигитални умения“, подчерта тя.
По отношение на търсените умения работодателите все по-често търсят както базова дигитална грамотност, така и по-специализирани компетентности. „Базовите дигитални умения вече са необходимост за започване на работа. По-напредналите са свързани с управление на сложни системи, автоматизация, роботика, работа с изкуствен интелект, ERP системи и критично мислене“, заяви Каспарян.
Според нея работната среда ще се променя все по-бързо през следващите години. „Бъдещето на работното място няма да бъде работа с машини и компютри като машини, а работа със системи и възприемане на изкуствения интелект като колега, а не като предмет. Прогнозирам, че до четири, пет, максимум десет години това ще бъде факт“, каза тя.
Каспарян обърна внимание, че добрата интернет инфраструктура сама по себе си не гарантира висока дигитална грамотност. „Фактът, че човек има мобилен телефон и с един клик може да влезе в интернет, не означава, че притежава умения да разпознава фишинг съдържание, да създава качествено дигитално съдържание или да продава онлайн“, обясни тя.
По думите ѝ решението е дигиталната грамотност да бъде възприета като част от общата грамотност и да намери по-сериозно място в образователната система. „Както децата изучават чужд език още от ранните класове, така и базовата дигитална грамотност трябва да бъде част от учебните програми и да има ясни изисквания за нивото на тези умения“, смята Каспарян.
Тя подчерта, че България отбелязва напредък, но той остава недостатъчно бърз. „Подобрение има и докладите на Европейската комисия го отчитат, но темповете са бавни“, каза тя.
Според нея държавата, образователната система и бизнесът са част от един и същ процес. „Като общество е наше задължение да изграждаме знаещи и можещи хора, които да се включат в икономиката, а не да тежат на бизнеса с необходимост от допълнителни обучения“, отбеляза Каспарян.
Относно изкуствения интелект тя посочи, че компаниите не се страхуват от новите технологии, а от липсата на достатъчно ясни правила. „Бизнесът проявява силен интерес към внедряването на изкуствен интелект. Най-големият му страх е да не го използва по начин, който впоследствие да доведе до санкции или глоби. Той иска яснота и предвидимост“, заяви тя.
Най-бързо новите технологии навлизат в компании, ориентирани към износ и включени в глобални вериги за доставки, както и в електронната търговия, машиностроенето и роботиката. „Радващото е, че дори селското стопанство, животновъдството и преработвателната индустрия също проявяват интерес към подобни решения и вече има добри примери за внедрени технологии от последно поколение“, каза Каспарян.
Тя призова дигиталната трансформация да бъде съпътствана от развитие на критичното мислене. „Внедряването на дигитални технологии винаги трябва да върви ръка за ръка с критичното мислене, разумното използване и високата дигитална грамотност. Без страх, но с критично мислене, особено когато става дума за най-новите технологии“, заяви Христина Каспарян.
Гледайте цялото интервю във видеото.
