ЕС поставя нови ограничения пред производители, хотели, магазини и заведения. Част от рестрикциите ще действат от август
Огромна кутия с малко бонбони, пластмасови чинийки или тънки пликчета, мини шампоанчета. Това е част от списъка с излишни или вредни опаковки, които ще изчезнат в ЕС, следователно и в България. Причината - от 12 август влиза в сила европейският Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), който поставя строги изисквания за намаляване на отпадъците и насърчаване на рециклирането и многократната употреба.
Какво се променя
Новите правила включват възходящи цели за намаляване на отпадъците от опаковки в сравнение с количествата от 2018 г.:
- с 5% до 2030 г.
- с 10% до 2035 г.
- с 15% до 2040 г
"Най-общо изискванията на регламента са в три направления: забрана на някои видове опаковки за еднократна употреба; свеждане до минимум на опаковъчния материал; засилване на повторната употреба на опаковките", уточни за "Капитал" Богомил Николов, председател на "Активни потребители".
Цветанка Тодорова - председател на Браншова асоциация "Полимери", обобщава по-детайлно за "Капитал" основните изисквания към производителите:
- Дизайн за рециклиране (Design for Recycling): До 2030 г. всяка опаковка трябва да отговаря на строги критерии за рециклируемост. Опаковките ще бъдат оценявани по скала от А до Е, като тези с оценка Е (най-ниска рециклируемост) ще бъдат забранени за продажба.
- Задължително рециклирано съдържание: Производителите на пластмасови опаковки трябва да влагат минимален процент постпотребителски рециклиран материал (PCR). Целите варират според типа (напр. контакт с храни или не), като началното изискване започва от 2030 г. и се увеличава драстично до 2040 г.
- Минимализиране на теглото и обема: Опаковките трябва да бъдат сведени до минималното необходимо тегло и обем за запазване на безопасността на продукта. Забраняват се дизайни с "празно пространство" (double walls, фалшиви дъна) с цел визуален маркетинг.
- Етикетиране и маркировка: Въвеждат се единна QR кодировка и хармонизирани пиктограми в целия ЕС. Те трябва ясно да информират потребителите за материала на опаковката и правилния контейнер за изхвърляне.
- Производителят трябва да докаже, че опаковките отговарят на изискванията, като издаде съответната декларация за съответствие. А вносителите трябва да се уверят, че такава оценка е извършена.
Регламентът директно забранява:
- Миниопаковки за козметика в хотелите: Малките пластмасови бутилки за шампоан и лосион се премахват.
- Еднократни опаковки за плодове и зеленчуци: пластмасовото фолио и тарелки за пресни, необработени плодове под 1.5 кг.
- Сосове и захар на порции: малките пластмасови пакетчета (дозички) за кетчуп, майонеза, захар и сметана в ресторантите и кафенетата.
- Еднокартни опаковки за изделия, консумирани директно в ресторанти и кафенета, пликчетата за подправки, чаши и чинии за еднократна употреба.
- Много леки найлонови торбички: Торбичките под 15 микрона (които ползваме за плодове/зеленчуци на свободна продажба) се забраняват, ако не са биоразградими и компостируеми.
- Използването на свиваемо фолио за пакетиране на стекове бутилки/кенчета, както и празното пространство в кашоните вече трябва да е максимум 50%.
Регламентът поставя изисквания за повторна употреба,
повторно пълнене и връщане на опаковки. "Търговците трябва да приемат клиенти, които пазаруват със собствени кутии или чаши за многократна употреба (напр. от топлите витрини, в кафенетата, храна за вкъщи или за офиса). Ние отдавна настояваме за това, но засега срещаме само твърдения на търговци, че БАБХ забранява използването на собствени съдове. Друга възможност, предвидена в регламента, е продавачите да предлагат срещу депозит съдове за многократна употреба, които клиентите могат да върнат след употреба", коментира за "Капитал" Богомил Николов.
Изключения ще бъдат направени за малките бизнеси и микропредприятията, ако елиминирането на опаковката е техническо невъзможно или при липса на достъп до инфраструктура за многократна употреба.
Забрана на опасни химикали (PFAS)
Регламентът въвежда строга забрана за използването на така наречените вечни химикали (PFAS) над определени нива в пластмасовите опаковки, които влизат в директен контакт с храни, поради доказан риск за здравето. За да останат на пазара, компаниите трябва да преминат към PFAS-free алтернативи.
Изпитването за PFAS задължително трябва да бъде направено в специално акредитирана лаборатория. "Тъй като оборудването е изключително скъпо, в България такава акредитирана лаборатория няма. Преработвателите са принудени да търсят лаборатории в чужбина, което води до нова финансова тежест. Смятаме като Асоциация на преработвателите на полимери да се обърнем към българските институции, да намерим заедно решение на този проблем", съобщи за "Капитал" Цветанка Тодорова.
Край на "многослойните" пластмаси
Опаковките, съчетаващи различни видове пластмаса или пластмаса с алуминий, са изключително трудни за рециклиране. Според регламента до 2030 г. всички опаковки трябва да се рециклират икономически ефективно. Това означава, че производителите са принудени да преминат към мономатериали (само чист PP, само PE или само PET), които лесно се преработват и рециклират.
"Нашите компании вече се подготвят за това изискване. Не на последно място, изпълнението на изискванията на Регламента води до огромна административна и финансова тежест за компаниите, които трябва документално да докажат изпълнението му. Търговските партньори, контролиращите органи, например Изпълнителната агенция по околната среда, вече правят проверки и изискват декларации за съответствие, въпреки че Регламентът влиза в сила на 12 август 2026", казва Цветанка Тодорова.
Промените за потребителите
Продуктите ще носят етикети, в които ясно се посочва в кой контейнер трябва да бъдат изхвърлени. Етикетът ще съдържа списък на материалите, използвани в опаковката. Хотелите ще използват съдове за многократно пълнене на тоалетни продукти. Потребителите ще могат да използват съдове за многократна употреба, когато купуват храна за дома или офиса. Ще бъдат създадени депозитни системи за връщане за някои съдове за еднократна употреба. Опаковките ще бъдат сведени до минимум, за да се избегне ненужното разхищение на ресурси, обобщава Богомил Николов.
Влияние върху производителите
"Основното въздействие на регламента върху бизнеса се изразява в пълно препроектиране на продуктите и повишени финансови разходи за съответствие с изискванията. Компаниите трябва спешно да инвестират в научноизследователска дейност за замяна на сложните многослойни пластмаси (които трудно се рециклират) с мономатериали. А това означава огромни инвестиции в R&D", коментира за "Капитал" Цветанка Тодорова. По думите й търсенето на висококачествен рециклиран материал (особено сертифициран за контакт с храни) надвишава предлагането, което вдига цените на рециклата. "Цената му се повишава също заради високите производствени разходи, най-вече цената на електроенергията и изискването рециклираният материал да е от постпотребителски отпадък (от контейнери, депозитни системи или търговски обекти), а не индустриален отпадък. А това означава повишени разходи за суровини", обобщава Тодорова.
По данни на асоциация "Полимери" в момента механично, в най-големи количества и икономически обосновано се рециклира предимно PET. "Това принуждава полимерната индустрия да инвестира милиарди в нови технологии за химическо рециклиране", отбелязва Тодорова.
И добавя, че таксите за "Разширена отговорност на производителя" (ЕПР) ще бъдат "модулирани". Това означава, че производителите на трудни за рециклиране опаковки ще плащат много по-високи екотакси от тези, които ползват зелен дизайн. "Ако пластмасовата опаковка не съдържа нужния процент рециклат или е трудна за сортиране, таксата за пускането ѝ на пазара ще стане финансово непосилна. Ще се наложи и промяна в бизнес модела. Много производители ще трябва да преминат от продажба на еднократни опаковки към производството на по-големи опаковки и такива за многократна употреба, както и да инвестират в нови материали. Обичайно биополимерите са 2-3 пъти по-скъпи от конвенционалните полимери - това ще доведе до оскъпяване на опаковките, което винаги се отразява на търсенето и в крайна сметка на джоба на потребителите, отдаване под наем, почистване и управление на опаковки за многократна употреба", прогнозира Цветанка Тодорова.
