APPLiA България (член на БСК) представи официалната си позиция относно Актa за ускоряване на механизма на промишлената декарбонизация (Industrial Accelerator Act), в която призовава компетентните български институции за подкрепа за изложените от сектора на домакинските електроуреди предложения както в обсъжданията на проекта на ниво ЕС, така и в текущите и предстоящи национални програми за включване на енергийно-ефективни и енергийно-интелигентни домакински електроуреди в схемите за публично подпомагане за санирането на сгради.
Целият текст на писмото:
До:
Г-н Александър Пулев,
Министър на икономиката, инвестициите и индустрията на Република България
Г-н Иван Шишков,
Министър на регионалното развитие и и благоустройството на Република България
Копие:
Г-жа Ива Петрова,
Министър на енергетиката на Република България
Г-н Добри Митрев,
Председател на УС на Българската стопанска камара
Уважаеми г-н Министър на икономиката, инвестициите и индустрията,
Уважаеми г-н Министър на регионалното развитие и благоустройството,
APPLiA България в качеството си на представителното сдружение на производителите на домакински електроуреди представя на Вашето внимание позицията си относно предложението за Актa за ускоряване на механизма на промишлената декарбонизация, като призовава за Вашата подкрепа за изложените от сектора на домакинските електроуреди предложения както в обсъжданията на проекта на ниво ЕС, така и в текущите и предстоящи национални програми за включване на енергийно-ефективни и енергийно-интелигентни домакински електроуреди в схемите за публично подпомагане за санирането на сгради.
България е дом на три големи предприятия, които произвеждат хладилни уреди, бойлери, термопомпи и отоплителни уреди. Техният принос за осигуряването на българските домакинства на висококачествени и високотехнологични домакински електроуреди, позволяващи значителни енергийни спестявания и намаляване на сметките за ток и вода, е неоспорим, но пренебрегнат в националните (и европейските) инициативи за повишаване на енергийната ефективност и декарбонизацията.
В същото време секторът се бори да устои на влошаващите се условия за индустрията в ЕС, провокирани от свръхрегулация, непоследователност на политиките по отношение на секторите надолу по веригата като домакински уреди, растящи неконкурентни цени на енергията и постоянна борба за оцеляване с конкурентите от трети страни, в които условията за развитие на индустрията са по-благоприятни. Вече сме свидетели на устойчив тренд за изнасяне на мощности за производство на домакински електроуреди в трети страни.
Секторът на домакинските електроуреди поддържа широка индустриална верига за създаване на стойност - от стомана, пластмаси, компоненти, електроника и изолационни материали до логистика, монтаж, ремонт, рециклиране и търговия на дребно. Той е и ключов сектор, който допринася за енергийната ефективност, електрификацията, кръговата икономика и декарбонизацията от страна на гъвкавостта на търсенето в домакинствата. Секторът е инкубатор на високи технологии, произвежда продукти с висока добавена стойност и поддържа висококвалифицирани преки и непреки работни места в страната.
Следователно поддържането на силна българска производствена база в този сектор би трябвало да е приоритет както на индустриалната, така и на енергийната политика на България.
APPLiA България признава Актa за ускоряване на механизма на промишлената декарбонизация като важна стъпка към укрепване на индустриалната база на Европа, но същевременно предупреждава, че настоящият фокус върху енергоемките производства и ограничения брой технологии за декарбонизация е непълен. Декларираната цел на Актa за ускоряване на механизма на промишлената декарбонизация е да подкрепи декарбонизацията и да намали стратегическите зависимости, като същевременно запази ангажиментите на Съюза по Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за държавните поръчки. За да постигане тези цели по най-добрия начин, законът следва да признае въздействието на енергийно-ефективните уреди върху икономиката на Съюза и в рамките на енергийния преход.
Секторът на домакинските електроуреди остава важна част от икономиката на ЕС и на България, като допринася със 79,7 милиарда евро добавена стойност към БВП и осигурява близо един милион работни места. Въпреки че в миналото регионът поддържаше силна производствена база, като над 75% от големите уреди, продавани в Европа, се произвеждаха на нейна територия, днес тя е подложена на сериозен натиск. Обемът на производство на големи домакински уреди спадна от 68 милиона единици през 2019 г. на 52 милиона през 2024 г., което доведе до намаляване на дела на произведените в ЕС уреди в общите продажби с 5%[1].
В допълнение към икономическата си значимост секторът спомага за стимулиране на енергийния преход. Тъй като домакинствата съставляват повече от една четвърт от крайното енергопотребление, повишаването на тяхната ефективност е от ключово значение за оптимизиране на енергийната консумация. От 2019 г. насам енергийно-ефективните уреди са допринесли за намаляване на енергопотреблението с 12 млн. т н. е. (милиона тона нефтен еквивалент)[2].
Осигуряването на жизнеспособността на секторите надолу по веригата като производството на домакински електроуреди е ефективен начин за защита на индустриалната база на ЕС и подкрепа на енергийния преход, като същевременно носи преки спестявания за гражданите.
Енергийно-ефективните уреди като част от схемите за публично подпомагане на санирането на сгради
Докато настоящото предложение за Акт за ускоряване на механизма на промишлената декарбонизация подкрепя създаването на схеми за публично подпомагане на санирането на сгради по отношение на енергоемките суровини, то пренебрегва енергийно-ефективните и енергийно-интелигентните уреди. Схемите за подпомагане на енергоемки суровини, които пренебрегват секторите, превръщащи тези суровини в ориентирани към потребителите продукти (осигуряващи икономия на енергия както за потребителите, така и за националните електроенергийни мрежи), са очевидно небалансирани.
Изчислено е, че мерките за екодизайн и енергийно етикетиране ще доведат до икономия на енергия от приблизително 230 млн. т н. е. до 2030 г.[3], сума, равна на общото годишно енергопотребление на Франция[4]. Освен това, енергийно-интелигентните домакински уреди играят решаваща роля за намаляване на търсенето на енергия и оптимизиране на енергийното потребление. Интелигентните уреди „комуникират“ с мрежата, за да регулират времето и обема на търсенето на електроенергия, като по този начин подпомагат стабилността на електроенергийните мрежи и използването на възобновяеми енергийни източници. Това демонстрира ролята, която потребителите играят в зеления преход, при условие че предприемат тази промяна.
Интегрирането на енергийно-ефективни и енергийно-интелигентни уреди в схемите за публично подпомагане ще разгърне доказани национални успехи, като например италианския „бонус за домакински уреди“[5]. Тази схема функционира чрез предоставяне на финансов ваучер на стойност до 200 евро за потребителите, с цел стимулиране на подмяната на остарели, енергийно неефективни уреди с нови, произведени в ЕС, енергийноефективни модели. Програмата демонстрира значително социално и икономическо въздействие с 300 000 издадени ваучера през последния цикъл; високото търсене подчертава необходимостта от превръщането на подобни модели в структурирани канали за търсене в целия ЕС.
Поради тези причини APPLiA България счита, че обхватът на схемите за публично подпомагане на санирането на сгради трябва да бъде разширен, като включи енергийноефективни и енергийноинтелигентни уреди. Това би съгласувало целите на акта и увеличаването на процента на производството в БВП на ЕС, като същевременно осигури осезаеми икономии на енергия за потребителите, особено в условията на нестабилни енергийни пазари.
Молим за подкрепа при обсъждането на Актa за ускоряване на механизма на промишлената декарбонизация на ниво ЕС за включване на енергийноефективните и енергийноинтелигентните домакински електроуреди в програмите за публично подпомагане на санирането на сгради.
Също така молим за среща, на която да обсъдим възможностите за запазване на сектора за производство на домакински електроуреди в България чрез прилагане на навременни европейски и национални политики за неговото дългосрочно бъдещо развитие в България и ЕС.
Очакваме отговор на нашите предложения и оставаме на разположение за съдействие.
С уважение,
Габриела Чифличка
Генерален секретар
***
[1] https://statreport2024.applia-europe.eu/pillar/2/evolution-of-import-and-export-of-home-appliances-in-europe
[2] Enerdata. (2024). Energy efficiency trends for households in the EU. Odyssee-MURE Webinar Series on Energy Efficiency.
[3] https://energy-efficient-products.ec.europa.eu/ecodesign-and-energy-label_en
[4] https://yearbook.enerdata.net/total-energy/world-consumption-statistics.html
[5] https://en.ilsole24ore.com/art/bonus-home-appliances-are-6-thousand-products-that-can-be-purchased-AHUXV3j/D
