Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК, и президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов дискутираха в студиото на БНТ приетия Държавен бюджет за 2026 г.
Участниците в разговора определиха първия бюджет в евро като преходен и компромисен, изготвен в условията на ограничено време, политически компромиси и необходимост от съобразяване с правилата в еврозоната.
Подчертано беше, че след влизането в еврозоната фокусът трябва да се измести от изпълнението на формалните критерии към повишаване на конкурентоспособността на икономиката, ръста на производителността и провеждането на структурни реформи.
Обсъдена беше необходимостта от по-строга бюджетна дисциплина, по-ефективен контрол върху публичните разходи и ограничаване на дефицитите, за да се гарантира устойчивост на публичните финанси.
Участниците коментираха, че бюджетът трябва да даде повече предвидимост за бизнеса и инвеститорите, като същевременно създава условия за икономически растеж.
Беше засегната и темата за баланса между социалните разходи и инвестициите – дали увеличаването на разходите е достатъчно добре обезпечено с приходи и дали не създава рискове за бъдещите бюджети.
Общият извод от дискусията е, че първият бюджет в евро не може сам по себе си да реши натрупаните проблеми, но може да бъде отправна точка за по-последователна финансова политика, ако бъде последван от реални икономически и административни реформи.
Ето какво каза Станислав Попдончев:
Бюджетът за 2026 г. е същият като този за 2025 и за 2024 г., и той е изпълнен на практика повече от половината. Намираме се в състояние, в което половината бюджет вече е отчетен. Очаквания към този бюджет от гледна точка на големи реформи и промени не можем да имаме. Нашите очаквания по-скоро са насочени към бюджета за 2027 г.
Минималната работна заплата (МРЗ) не е замразена, защото тя се увеличи от 1 януари 2026 г. Спира се прилагането на чл. 244 от КТ до края на тази година и се дава време за изработване на механизъм за определяне на МРЗ с участието на социалните партньори, така че да отговаря на изискванията на европейската директивата и да отчита редица критерии. Дълго време работим по такъв механизъм и в голяма степен имаме готовност да приложим такива критерии.
Дефицитът е плод и на изминали политики, и в средата на годината на реално отчетени разходи. Дали ще бъдат направени всички разходи? По-скоро не, особено в частта на капиталовата програма. Което не означава, че дефицитът ще е по-малък. Големият проблем на дефицита е, че е прекалено голям. Важно е да видим с какви мерки ще намалява в следващите години, защото засега не са особено видими.
Сериозните реформи би следвало да са заявка на правителството и парламентарното мнозинство. В Бюджет 2027 г. категорично не бихме се съгласили с повишаване на данъчно-осигурителната тежест и промяна на данъчно-осигурителния модел.
Вижте целия разговор във видеото.
