Недостигът на работна ръка и бързото нарастване на възнагражденията се превръщат в едно от основните предизвикателства пред търговията на дребно в България. До средата на следващата година средните заплати в сектора могат да достигнат около 1600 евро при приблизително 850 евро допреди няколко години.
Това прогнозира Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в което влизат големи верига като "Билла", "Лидл", "Кауфланд", "дм", "Технополия" и др.
До средата на следващата година възнагражденията ще бъдат повишени двойно. Ако са били, да кажем, средно 850 евро на месец, сега оценяваме, че ще станат 1600 евро
коментира Николай Вълканов пред Bloomberg
По думите му заетостта и възнагражденията в ритейл сектора продължават да растат. При безработица около и под 3% обаче възможностите на компаниите да намират и задържат достатъчно служители стават все по-ограничени.
Това принуждава търговците да търсят други решения. Сред тях са по-широкото използване на автоматизация и технологии, както и привличането на работници от чужбина.
Въпреки регулаторния натиск компаниите продължават да инвестират сериозни средства в развитието си. По данни на Сдружението за модерна търговия през последните 6-7 години в страната са вложени над 1 млрд. евро както в откриването на нови обекти, така и в модернизацията на съществуващите.
Все по-голяма роля има и изкуственият интелект. Технологията вече се използва при управлението на складове, зареждането на стоки, поръчките и ценообразуването.
Според Вълканов приблизително девет от всеки десет търговци на дребно вече използват под някаква форма изкуствен интелект. Реалните резултати обаче все още са ограничени, тъй като внедряването на подобни системи е продължителен процес и ефектите от него тепърва ще стават видими.
Двойното обозначаване приключи, контролът върху цените остава
Другата голяма тема пред търговците е ценовото регулиране. Периодът на задължително двойно обозначаване на цените в левове и евро приключи и от 9 август цените се изписват само в евро. Мониторингът върху тях обаче ще продължи до 9 август 2027 г.
Според Вълканов това практически не променя начина, по който потребителите пазаруват, но запазва значителна административна тежест за бизнеса, тъй като търговците трябва да могат да обосновават увеличенията на цените.
Това е особено сложно при големите вериги, в които могат да се предлагат между 30 и 50 хил. различни артикула. Върху крайната цена едновременно влияят разходите за горива, логистика, заплати, осигуровки, доставки и нови регулации. Затова според представителя на модерната търговия невинаги е възможно точно да се определи каква част от дадено увеличение се дължи на всеки отделен фактор.
Спор около методиката за "справедливата цена"
Вълканов отправи критики и към методиката за определяне на т.нар. "справедлива цена". Според него подобен модел трудно може да отчете огромното разнообразие от продукти и всички пазарни фактори, които участват във формирането на цените.
"Търсенето на подобни формули далеч надхвърля разума и бизнес практиката. Самата формула личи, че някой се е опитал да вложи доста мисъл, но резултатът е изключително спорен, тъй като те нямат никаква връзка с действителността", заяви той.
Според Вълканов част от ограниченията, заложени в законодателството за защита на конкуренцията, могат да имат и друг нежелан ефект – свиване на асортимента и съответно по-малък избор за потребителите на рафта.
Така секторът навлиза в период, в който едновременно трябва да посрещне растящите разходи за труд, недостига на служители и по-високите регулаторни изисквания. Отговорът на големите търговци все по-често ще бъде инвестиция в автоматизация, изкуствен интелект и нови модели за организация на работата.
