Бизнесът оценява положително предложените промени в механизма за определяне на минималната работна заплата. Работодателите настояват за отпадането на автоматичната формула, според която минималната заплата се определя на 50% от средната брутна работна заплата, повече от три години. След интензивни преговори през последните седмици е постигнат компромис между работодатели, синдикати и държавата. Това заяви Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК), в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV, с водещ Георги Месробович.
Четири показателя с равна тежест
Новият механизъм ще използва четири критерия - покупателната способност на минималната заплата, общото равнище на възнагражденията, ръста на заплатите и производителността на труда.
Всеки от показателите ще има тежест от 25%. Покупателната способност ще се измерва чрез изменението на индекса на малката потребителска кошница, общото равнище на заплатите - чрез промяната в медианната брутна работна заплата, а ръстът на възнагражденията - чрез изменението на средната брутна работна заплата. Производителността ще се оценява чрез брутната добавена стойност на един зает, осреднена за период от 10 години.
Полученият резултат ще определя горния праг на диапазона, в който работодатели и синдикати ще договарят минималната заплата за следващата година. Ако не бъде постигнато споразумение, Министерският съвет ще определя размера в рамките на този диапазон, обясни Попдончев.
НСИ ще предоставя данните
"Няма предпоставки за манипулиране на показателите, тъй като те ще се основават на официална статистика на Националния статистически институт и няма да се използват прогнозни стойности."
По думите на Попдончев се предвижда договарянето между работодатели и синдикати да започва на 1 април, а работната група да приключва работа до 15 май. След това ще бъде изготвян доклад до министъра на финансите и Министерския съвет. Крайният срок за определяне на минималната работна заплата ще бъде 15 август.
Това според БСК ще даде по-голяма предвидимост на бизнеса при изготвянето на бюджетите и инвестиционните планове, както и на държавата при планирането на публичните разходи.
Минималната заплата няма да пада
Новите текстове предвиждат и оценка на адекватността на минималната работна заплата на всеки три години. Ще се следи дали тя достига 60% от медианната брутна работна заплата и дали покрива издръжката на живота, уточни още Попдончев.
Той отбеляза, че тестовите изчисления по данните, предоставени от НСИ, показват, че диапазонът за следващата година би бил между 620,20 и 672,80 евро, което означава потенциален максимален ръст от 8,5%.
Попдончев подчерта, че новият механизъм не означава непременно забавяне на ръста на всички възнаграждения. Динамиката на заплатите ще зависи и от икономическия растеж, бизнес средата и външната икономическа и политическа обстановка.
Според него отпадането на автоматичната формула може да намали и инфлационния натиск, свързан с неравномерното повишаване на възнагражденията, макар че върху инфлацията влияят множество други фактори.
Промените в Кодекса на труда предстои да преминат през обществено обсъждане и да бъдат гласувани от Народното събрание.
Целия разговор гледайте във видеото.
