ДЪРВЕСИНАТА Е ЕСТЕСТВЕН СКЛАД ЗА ВЪГЛЕРОД

Един кубичен метър конструктивна дървесина съхранява около 0,9 тона CO₂, а производството на еквивалентно количество бетон и стомана може да генерира от 3 до 5 пъти повече въглеродни емисии

Когато говорим за борбата с климатичните промени, вниманието обикновено се насочва към енергетиката и транспорта. Малко по-встрани остава един биологичен процес, който се случва във всяка гора : фотосинтезата. Докато расте, дървото поема въглероден диоксид (CO₂) от въздуха, разгражда го с помощта на слънчева светлина и вода, отделя обратно кислород и задържа въглерода в собствената си дървесна маса. Този въглерод остава „заключен“ в дървесината дори след като дървото е отсечено и превърнато в греда, под, мебел или фасада – с други думи, всяка дървена конструкция е буквален склад за въглерод.

Колко въглерод съхранява дървесината – цифрите

Въглеродът в дървото е твърд, затворен вътре в дървесните клетки. Дървото го е извлякло буквално от въздуха – чрез фотосинтеза е поглъщало CO₂, разграждало го е, задържало е въглерода в себе си и изпускало кислорода обратно навън. Описан накратко, процесът изглежда така: CO₂ (от въздуха) + вода + слънчева светлина → дървесина (въглерод) + кислород. Което на практика означава, че растящото дърво отнема CO₂ от атмосферата и съхранява част от въглерода. Изследвания в областта на строителството с масивна дървесина показват, че само един кубичен метър конструктивен дървен материал съхранява приблизително 0,9 тона CO₂*. За сравнение – производството на еквивалентно количество бетон и стомана за същата носеща функция може да генерира от 3 до 5 пъти повече въглеродни емисии.

„На практика това означава, че всяка дървена къща, покривна конструкция, таван или мебелен комплект не просто „не замърсява“ – тя активно задържа въглерод, който иначе би останал в атмосферата като парников газ. Колкото повече дървесина влиза в дълготрайна употреба в сгради и обзавеждане, толкова повече въглерод остава изваден от климатичния кръговрат за десетилетия напред“, обяснява експертът Христо Янушев от „Палисандър“.

Дърво срещу бетон, стомана и пластмаса

Сравнението между материалите е показателно за строителния сектор. Производството на цимент и стомана е сред най-енергоемките и въглеродно интензивни промишлени процеси в света – двата материала заедно отговарят за значителен дял от индустриалните емисии на CO₂ в световен мащаб. Дървесината е точно в обратна посока: докато расте суровината, гората поглъща въглерод; при преработката ѝ се изразходва сравнително малко енергия; а крайният продукт продължава да „държи“ въглерода в себе си през целия си експлоатационен живот.

Пластмасата е третият материал, с който дървесината все по-често се сравнява – особено в обзавеждането и опаковането. Според последни анализи пластмасовата индустрия отговаря за около 4,5% от глобалните емисии на парникови газове, а производството ѝ вече се доближава по мащаб до емисиите на въглищните електроцентрали. За разлика от дървесината, пластмасата не съхранява въглерод – тя го отделя през целия си жизнен цикъл, от добива на суровината, през производството, до изгарянето или разграждането ѝ.

При равни други условия масивната дървесина днес предлага носимоспособност, сравнима с тази на стоманобетона, но при значително по-ниско тегло и по-бърз монтаж – фактори, които допълнително намаляват енергията и емисиите, свързани с транспорта и строителния процес.

Кръгова икономика: дървесината се използва повторно, а не се изхвърля

Освен като въглероден резервоар, дървесината е и материал с изключителен потенциал за кръгова употреба. За разлика от бетона, който трудно се преработва след разрушаване на конструкция, и от пластмасата, чието рециклиране често е ограничено и енергоемко, дървесината може да премине през няколко последователни жизнени цикъла:

• Повторна употреба – греди, дъски и конструктивни елементи от разглобени сгради могат да се вложат директно в нови проекти.
• Рециклиране – дървесни отпадъци от производството се превръщат в плочи, ПДЧ, ОСП и други материали за строителството и обзавеждането.
• Оползотворяване на остатъчна биомаса – трици, стърготини и изрезки се използват за производство на пелети и биогорива, заместващи изкопаеми енергоизточници.
• Биоразградимост – в края на своя жизнен цикъл необработената дървесина се разгражда естествено, без да оставя трайно замърсяване.

Именно тази верига от възможности – от новата конструкция, през ремонта и рециклирането, до енергийното оползотворяване – прави дървесината един от малкото строителни материали, напълно съвместими с принципите на кръговата икономика.

България: суровина в изобилие, използвана отговорно

Темата за кръговата икономика и дървесината има и силно национално измерение. България разполага с едни от най-богатите горски ресурси в Югоизточна Европа. Горите заемат около 38,6% от територията на страната, а общият запас от дървесина достига около 750 милиона кубични метра – ръст 3,2 пъти за последните 65 години, според дългосрочни горскостопански анализи.

Важно е да се подчертае, че добивът на дървесина у нас е далеч по-нисък от прираста ѝ – с други думи, гората расте по-бързо, отколкото се използва. Годишният прираст се оценява на около 13,6 млн. м³, докато реализираният добив през последната година е около 5,6 млн. м³ – използват се едва около 41% от прираста, при средно ниво от близо 70% за Европейския съюз. Това означава, че потенциалът за отговорно, устойчиво използване на българската дървесина в строителството и производството на мебели е значителен – без риск за горските екосистеми, при спазване на добри лесовъдски практики.

Пример от бранша

Все повече български производители прилагат принципите на отговорното горско стопанство и дълготрайната, нисковъглеродна употреба на материала в своите проекти.

Когато влагаме дървесина в една конструкция, въглеродът, натрупан в нея по време на растежа на дървото, остава съхранен в сградата за десетилетия. Това не е просто екологична идея, а реален и измерим факт. Когато в подходящите проекти използваме дърво от отговорно стопанисвани гори вместо материали с по-високи емисии като бетон и стомана, можем да намалим въглеродния отпечатък на сградата. Именно затова вярваме, че дървесината е строителният материал на бъдещето.

Христо Янушев, „Палисандър“

Ролята на бранша

Българската камара на дървообработването и мебелната промишленост (БКДМП) работи активно по общообразователни инициативи, насочени към ползите от устойчивото стопанисване на дървесината и прилагането на принципите на кръговата икономика в горското стопанство и дървообработващата промишленост.

Изборът на дървесина – при строеж на къща, ремонт на покрив или обзавеждане на дом – вече не е само естетическо или практично решение. Той е измерим принос към по-нисък въглероден отпечатък, при условие че суровината идва от добре управлявани, възобновяващи се гори – каквито са голяма част от горските територии в България.

* Под съхранен CO₂ се има предвид количеството атмосферен CO₂, еквивалентно на въглерода в дървесината. В дървесината се съхранява въглерод, а не газообразен CO₂. Това не е готово изчисление на нетния отпечатък на продукта.