2026 г. е рекордна за Европа по изгорели горски площи, а сезонът на пожарите все още не е приключил. Успоредно с това наводнения тази година взеха хиляди жертви в Непал, а водната стихия в Струмяни у нас предизвика остър обществен и политически дебат — много от коментиращите по темета посочиха сечите като основна причина. Ето какво показват фактите за българските гори.
Данни за горския фонд
- Горите заемат около 39% от територията на България.
- Дървесният запас се е увеличил над 3 пъти за последните 65 години — от 243 млн. м³ (1960 г.) на 750 млн. м³ (2025 г.).
- Годишният прираст е 13,5 млн. м³, а добивът — 5,4 млн. м³, т.е. използва се по-малко от половината от прираста.
- Според Националния доклад за състоянието на околната среда състоянието на горите е добро, но се влошава.
- Издънковите и нискостъблените гори са 48%, а иглолистните култури — 26%. Това са недълготрайни насаждения, които изискват активна грижа, за да не деградират.
Историческият урок
Ако се върнем доста години назад, след Освобождението България е поразена от тежки поройни наводнения с човешки жертви. Решението тогава е програма за масово залесяване и създаване на инфракстурктура, стартирана от френския лесовъд Феликс Вожели заедно с български специалисти. Създадените по това време гори все още предпазват страната от ерозия и порои, но здравословното им състояние се влошава заради липса на текуща грижа.
Данни за пожарите: глобална тенденция
Данни на Global Forest Watch / World Resources Institute (Potapov et al., 2025), базирани на спътниково засичане на активни пожари (VIIRS), сочат следната тенденция за периода 2012–2024 г. (стойности спрямо средното ниво за 2012–2022 г.):
- При горите като цяло активните пожари се задържат сравнително стабилно около и леко над средното ниво за периода — с колебания, но без изразен възходящ тренд.
- При девствените, никога неексплоатирани горски масиви (гори без каквато и да е човешка намеса) картината е различна още от началото на периода: те показват много по-резки скокове и спадове — от 2018 до 2021 г. стойностите им се мятат между около 70% и 145%, докато при горите като цяло колебанията са много по-плавни (между 97% и 113%).
- След 2022 г. поведението на девствените гори се променя качествено: вместо обичайното връщане надолу след пик, стойността расте две поредни години и достига над 220% спрямо средното за периода през 2024 г. — това не е еднократен скок, а траен възходящ тренд.
С други думи, точно горите без никаква стопанска намеса се оказват едновременно най-нестабилни през целия период и в последните години — най-застрашени от пожари в световен мащаб.
Данни за пожарите в България
- Пожарът в Пирин тази година горя над месец, въпреки усилията на пожарникари, горски служители, доброволци и авиация, и бе овладян едва след първия сериозен дъжд. При гасенето му са бяха опънати километри маркучи заради силно затруднен достъп.
- Наводнението в Струмяни нанесе щети и постави отново на дневен ред въпроса за връзката между състоянието на горите и водния режим.
- Властите съобщиха за масово съхнене на гори в Северна България — както при интродуцирани видове (акация), така и при местни сухоустойчиви видове (цер).
Наблюдение
Тези данни, взети заедно, очертават ясна закономерност: и в глобален, и в национален мащаб, най-тежко засегнати от пожари и свързани с тях бедствия са именно нестопанисваните горски територии. При пожара в Пирин затрудненият достъп — резултат от липса на изградена инфраструктура и неизведени навреме сечи — директно удължи и утежни борбата с огъня. Съхненето в Северна България и наводнението в Струмяни допълват картината на горски територии, оставени без текуща грижа. Пороищата от началото на XX век бяха овладени именно чрез активна лесовъдска намеса, а не чрез изоставяне на горите — урок, който днешните данни потвърждават отново.
Позицията на БКДМП
Фактите сочат ясна връзка: нестопанисваните гори горят повече и боледуват повече. Активното, научно обосновано лесовъдство — а не изоставянето на горите — е доказаният от над век практика начин за поддържане на здрави дървесни видове, способни да предпазват от наводнения и да устояват на пожари.
Съгласно стратегията на ЕС за горите, 10% от горите следва да останат в естествено състояние без стопанска намеса — и това е оправдано и необходимо. Но по отношение на останалите горски територии е нужна ясна проактивна политика: своевременни отгледни сечи, изградена противопожарна инфраструктура и постоянна грижа, а не еднократни реакции след бедствие.
След пожарите в Испания и Франция Европейската комисия призна, че разчитането единствено на скъпа авиационна техника не е достатъчно — приоритет трябва да стане превенцията: достигане до огнището преди то да се разрасне, чрез отгледни сечи, разреждане на насажденията и изградена горска инфраструктура.
БКДМП апелира за връщане към проактивното управление на горите като основен инструмент за превенция на пожари и наводнения в България. Девствените гори имат своето място, но здравите гори са стопанисваните гори.
