03.11.2006

Решения на Изпълнителното бюро на БСК от 2 ноември 2006 г.


На проведено в късния следобед вчера (2 ноември) заседание на Изпълнителното бюро на БСК беше изслушана и одобрена информация за извършеното от БСК по изграждането на клъстерни структури в България в периода 2004-2006 г.

В материала се посочва, че до момента с активното съдействие на БСК са учредени и съдебно регистрирани клъстери в региона на Средногорието („Средногорие мед”), Марица-изток („Енергийното сърце на България”), Стара Загора (“Уникалните български продукти – на европейската трапеза”, в областта на хранителната и питейната индустрия) и Русе (“Земеделска техника”, в областта на селскостопанското машиностроене).

Предприети са практически стъпки за обмяна на информация и подготовка на иницииращите документи за създаване на още 5 обединения от клъстерен тип в района на Кърджали и Хасково – “Зеленият килим на Източните Родопи” (в областта на дърводобива, дървопреработването и залесяването), в Пловдив - “Европейските врати и прозорци на България” (в областта на строителството и вътрешното обзавеждане), “Елексирът на траките” – в района на Хасково и Сакар планина (в областта на винопроизводството), в София - “Мехатроника” (в областта на автоматиката и информатиката), в Перник – „Екоиндустриален парк”. Планира се до края на месец декември 2006 година, съвместно със съответните браншови и регионални индустриални камари и асоциации да се проведат поредните срещи на учредителите и да се подготвят документите за регистрацията на клъстерите като самостоятелни юридически лица и подготовка на плановете за действие за периода 2007 – 2009 година.

Сред основните трудности в досегашната работа по създаване на клъстерни структури в документа се посочват липсата на доверие между предприемачите при включването им в съответната мрежа, недостатъчна предприемаческа култура и нагласа за сътрудничество и коопериране в условията на публично0частно партньорство, липса на финансова подкрепа на първата фаза (инициирането и стартирането на дейността), нереалните очаквания от страна на участниците в мрежата за бърз икономически ефект, недостатъчни методически и информационни материали и недостатъчен експертен потенциал на отраслово и регионално равнище.

Експертите на БСК, работещи в областта на клъстерите, препоръчват на българското Правителство:

  • Да създаде правна и административна рамка от условия и стимули, насърчаващи повишаването на конкурентоспособността на българската индустрия и, особено – на нейния експортен потенциал, чрез развитие на мрежи от взаимосвързани производства.
  • Да включи в стратегиите и плановете за икономическо развитие на различните нива развитието на клъстерни обединения;
  • Да създаде условия и стимули за предприятията от индустриалния сектор при внедряването на иновации и производството на продукция с висока добавена стойност, в изпълнение на Лисабонската стратегия;
  • Да насърчи и да подпомага финансово научните изследвания, обучението и квалификацията за нуждите на клъстерните мрежи;
  • Да работи за опростяване на административните процедури и повишаване ефективността на публично-частните партньорства.

***

Изпълнителното бюро одобри и позиция на БСК относно подготовката на Национални планове за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове (2007 г. и 2008-2012 г.) и за текущото изпълнение на проекти за съвместно изпълнение и перспективите за покриване на задълженията на Р. България за периода “след Киото”.

***

Във връзка с внесена на вниманието на БСК позиция на Българска минногеоложка камара (член на БСК) относно проекта на Постановление на МС за изменение и допълнение на Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение и добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, Изпълнителното бюро на БСК реши следното: „Подкрепя позицията на БМГК и препоръчва на председателя на БСК да внесе в МС искане за преразглеждане на посочения проект на Постановление и привеждането му в синхрон с изискванията на европейската практика”.

В становището на БМГК се обръща внимание върху факта, че минималният размер на концесионните възнаграждения за метални полезни изкопаеми е увеличен 10 пъти (от 0.2 на 2%), а максималният размер – 2,5 пъти (от 6 на 15%). Освен това, трикратно се увеличават съществуващите концесионни възнаграждения за инертни материали, което ще доведе до разрастване на сивия сектор в бранша и оскъпяване на строителството като цяло. В голяма част от европейските страни за добив на инертни материали не се предвиждат концесионни възнаграждения или, ако има такива, техният размер е значително по-нисък.

Представителите на минния отрасъл изразяват категоричната си позиция, че е недопустимо с проекта на наредба да се създават очаквания за промени на съществуващите концесионни договори, тъй като концесионните права са важна част от параметрите на сключените досега приватизационни сделки. „Сериозна заплаха за сигурността на правния ред е всяко поведение, с което се прави опит едно гражданско правоотношение, каквото е предоставянето на концесионни права, да бъде променяно едностранно от държавата. Подобен подход създава несигурност в лоялността на държавата като бизнес партньор и отблъсква инвеститорите в бранша”, се казва още в позицията на БМГК.

***

Изпълнителното бюро прие за членове на БСК фирмите „Болкан трейд груп” ЕООД – София, и ЕТ „Димитър Танев” – София, и утвърди създаването на Местен орган на БСК в Чепеларе.

Дата: 03.11.2006

Източник: www.bia-bg.com

Прочетено: 2943