Дата: 28.09.2010

Източник: БНР, "Преди всички"

Прочетено: 2291

Водеща:

Бюджетът за следващата година ще бъде обсъждан на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Поканихме и трите страни, участници в заседанието. От финансовото инистерство отказаха поради заетост. Преди ден финансовият министър се похвали, че България е сред единствените три страни в ЕС, които не повишиха и няма да увеличат данъците в трудното положение на криза. Как мислят работодателите, а и синдикатите, ще разберем в следващия ни разговор. Той ще бъде с председателя на стопанската камара Божидар Данев и с Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ. Репортер в този разговор е Нели Тодорова. Добро утро и на тримата.

Репортерка:

Добро утро. Да започнем оттам, основните параметри по бюджет  2011 г. Залага се сериозен ръст на икономиката ни - над 3.5 процента, при положение че в ЕС като цяло се очаква 1.5-2 процента. Бизнесът, България трябва да произведе стоки и услуги за над 77 милиарда лева. Приходите в хазната трябва да се увеличат. Залага се да похарчим 2 милиарда повече от това, което ще влезе в хазната. Пенсии и заплати се замразяват, а инфлацията ще е 4 процента. Това са основните елементи по бюджета. Основният въпрос към работодателите и към г-н Данев всъщност е ще успее ли бизнесът да произведе продукция за над 77 милиарда лева и ще се постигне ли този икономически ръст от 3.6 процента?

Божидар Данев:

За съжаление нашето становище е, че бюджетът, независимо от някои положителни страни, за които също може да говорим, е доста притесняващо спокоен. В никакъв случай не. . .

Репортерка:

Имате предвид много розов.

Б. Данев:

Притесняващо спокоен. . . прекалено розов. Ние не очакваме такъв сериозен ръст. Дори ние не очакваме и изпълнение на бюджет 2010 г. - да се постигне ръст за годината от 0.7 процента. За да се постигне само за 2010 г., дори и да приемем, че третото тримесечие ще имаме ръст от 2 процента при спад, знаете, във второто тримесечие от минус 1.5 и за цялото шестмесечие от минус 2.5 процента, означава, че четвъртото тримесечие ние трябва да имаме най-малко 5.8 процента ръст, което икономически невъзможно.

Репортерка:

Почти невъзможно.

Б. Данев:

Икономически невъзможно и оттам тръгва цялото неизпълнение може би за 2010 г. Тоест един оптимистичен ръст, който е заложен по-скоро по политически мотиви, отколкото по икономически мотиви, така че. . .

Репортерка:

Но, г-н Данев, на този ръст стъпва всичко, на този ръст стъпват и очакваните приходи.

Б. Данев:

Не е така, не е така, госпожо. Забележете, защо казвам, че е притесняващо спокоен бюджетът? Защото се предвиждат значително по-малко приходи в бюджета. Ако примерно 2008 г. приходната част на бюджета е била 39.4 от брутния вътрешен продукт, сега ние залагаме на 33.5 процента от размера на брутния вътрешен продукт, което означава две неща: или не очакваме да се изпълни брутният вътрешен продукт в заложения ръст, или очакваме да се скрие допълнително икономиката в сивия сектор. Не може да имаме спадане за 2 години с почти 5.5 процента в приходната част на бюджета. И затова казваме, че той е притеснително спокоен, и затова казваме, че политическите мотиви като че ли са над икономическите мотиви, за да има спокойствие, че приходната част ще бъде изпълнена, ще има възможност за разходи на основата, забележете, на основата на планирания дефицит. Планираният дефицит, който се покрива за първи път от заем. В заема няма да отидат. . .

Репортерка:

Да, който не сме сигурни и дали ще получим.

Б. Данев:

Да, ние ще получим заем. България мисля, че е една от страните с най-малко, не мисля, а съм абсолютно сигурен, че е от страните с най-малко отношение брутен вътрешен продукт към външните дългове.

Репортерка:

Имате предвид, че няма да има проблем да продадем облигации.

Б. Данев:

Да, няма да има проблем. Дори голяма част от тези облигации биха могли да бъдат пласирани на вътрешния пазар, което ние го предвиждахме в антикризисната програма. Притеснителното е, че тези пари не отиват да подкрепят политиката за реформи, за които се говори от толкова време, и не отиват за. . . в голямата си част за инвестиции, а отиват за потребление и за социално подпомагане, което като че ли показва политика в условията на избори 2011 г. и се търси едно спокойствие. И затова казвам - един спокоен бюджет.

Репортерка:

Да, въпросът ми е вие сте притеснен за тази огромна цифра за производство в страната ни - 77 милиарда, но смятате, че заложените приходи ще влязат в хазната, 25 милиарда.

Б. Данев:

Не, те са далеч от нормалните норми, 33.5 процента. . .

Репортерка:

В проценти - да, говорим за сума, реална сума.

Б. Данев:

Вижте, ама тя обикновено сумата е свързана с проценти от брутния вътрешен продукт. Тези пари ще влязат. Точно затова е направен така бюджетът, за да имаме спокойствие, че приходите ще влязат, а всъщност няма да постигнем брутния вътрешен продукт, защото тази пропорция е нереална. Не може предните 10 години да имаме отношение приблизително 40 на сто от брутния вътрешен продукт приходна част на бюджета, сега да залагаме 33.5 процента.

Репортерка:

Какво вие бихте променили в този бюджет?

Б. Данев:

Така че. . . Кои са положителните неща. . .  Първо, запазване на стабилността на валутния борд, което е много съществено при сегашния фиксиран курс. Обещанието за непипане данъчните ставки и осигурителните плащания е почти спазено, бих казал, с едни известни изменения. Знаете, че се изменят амортизационните норми, а оттам фактически данък печалба се изменя за бизнеса и се блокират донякъде инвестиционните намерения, особено в условия на криза, което е твърде опасно. Не говоря за другите промени - за ДДС в туризма, за размера на акцизите, които не са толкова съществени в общата рамка на икономиката. Това, което обаче е съществено - че този дефицит няма да се използва и този заем няма да се използва за, отново подчертавам, за реформите, които закъсняват, знаете, във всички сектори - като почне от административния и се свърши с пенсионната реформа. Нещо, което също ни смущава, че независимо от намеренията на правителството продължава политиката на предходните правителства да се крият действителните разходи на министерствата и в т.ч. на всички министерства, особено на Министерството на отбраната и на вътрешните работи, където голяма част от осигурителните плащания преминават под формата на трансфер към Националния осигурителен институт от бюджета, а няма да се плащат от самите министерства, от техните бюджети, и по този начин се крият реалните разходи на бюджета в тези министерства.

Репортерка:

Да преминем към идеята за. . .

Б. Данев:

Това е от всички правителства досега, да ви кажа. В целия преход от 1997 година, от ръста на икономиката ни фактически, всички правителства са спазвали тази порочна политика. И прехвърляне също на социални плащания, на голяма част от социалните плащания през бюджета на Националния осигурителен институт, което фактически не е част от осигурителната дейност на този сериозен институт, който осигурява пенсиите на нашите родители.

Репортерка:

Да минем към нещо, което зареждаше сериозни очаквания и все още има надежда да се случи, въпреки че то не фигурира в бюджета - увеличаването на минималната работна заплата. И вчера социалният министър каза, че има положителни сигнали от Министерството на финансите, че тя ще стане 270 от 240 лева, а неофициално от Министерството на финансите не ми потвърдиха тези положителни сигнали. Наистина ли толкова ще се затрудни бизнесът, ако се вдигне тази заплата? Защото това са обясненията от страна на финансистите защо няма да се направи.

Б. Данев:

Госпожо, и самото, вашето радио винаги е било за пазарни отношения. Откога ще разчитате, че с административен акт се изменя заплащането, докога. Подобни, извинете, настроения са коренно погрешни и са вплетени, за голямо съжаление, в нашата нормативна база. На практика доходите през кризисната година нараснаха на населението. Тези доходи нарастват по няколко причини. Да не говорим, че част от неквалифицирания персонал се освобождава поради голямата безработица, но те нарастват тези доходи в някои сектори на икономиката. Ние винаги твърдим, че в отделните сектори на икономиката трябва да има коренно различно плащане. И проблемът на България не е минималната работна заплата, а проблемът на България е малката разлика между заплащането на нискоквалифицирания труд и висококвалифицирания труд. Това е проблемът на България - големият недостиг на висококвалифицирана работна ръка, и ние вече не може да усвояваме средства, забележете, независимо от приходите на средства от Европейския съюз, ние не можем да ги усвояваме. Тоест и да имаме пари, и да взимаме заем ние не можем да го усвояваме, защото нямаме компетентности, нямаме валифицирана работна ръка. Така че подобни настроения - вдигнете минималната работна заплата, за да може да накарате хората и стимулирате отново да не се образоват, е коренно погрешен и дългосрочно вреден за българската икономика.

Водеща:

Дали това е така, сега ще питаме и г-н Николай Ненков. 

Николай Ненков:

Добро утро.

Водеща:

Кажете вашата гледна точка към повишаването на минималната работна заплата с 30 лв.

Н. Ненков:

Нашата гледна точка е, че трябва да има механизъм, обективен механизъм, за да може нормално да се определя всяка година нивото на минималната работна заплата и ние сме казали, че чистата минимална работна заплата, т.е. с удържан данък и лична осигурителна вноска, не трябва да пада под официалната линия на бедност, която се съобщава всяка година и се изработва по съгласувана методика между социалните партньори. Защото досега практиката показва, че се гледа в тавана всяка година и тя или се замразява, или се увеличава с 10 лв. и това не е нормално. И  категорията линия на бедност точно по тази линия трябва да съществува. И когато говорим, г-н Данев, за пазарни отношения,не би трябвало това да важи за минималната работна заплата, защото тук става въпрос за една категория, която е свързана с жизнения минимум, т.е. тук функцията. . .

Б. Данев:

Извинете, но заплащането. . .

Н. Ненков:

. . . е социална, а не пазарна.

 Репортерка:

Нека чуем г-н Данев.

Б. Данев:

Заплащането в никакъв случай не е социален инструмент. Така че, ако смятате, че заплащането е социален инструмент, социалният инструмент трябва да отива чрез преразпределителната роля на бюджета на държавата, а и в никакъв случай не трябва да се натоварва икономиката с подобни отношения. Има достатъчно механизми в момента в българското законодателство. Това е колективното трудово договаряне и виждате, че праговете, които се определят в отделните браншове, са твърде различни и значително по-високи от минималните работни заплати. Така че ние имаме такъв механизъм и той работи. Не трябва да смесваме такива понятия като категория бедност или като ниво на заплащането, тези понятия, тъй като това в никакъв случай не подпомага за развитието на икономиката ни.

Репортерка:

Г-н Ненков, вие.

Съгласен съм, но само частично. Категорията работна заплата си има нива и терминология в тези нива. Когато говорим за минимална работна заплата, когато говорим за жизнен минимум, там вече социалният елемент преобладава над пазарния.

Репортерка:

А, г-н Ненков, ако. . .

Н. Ненков:

Когато говорим за минимални осигурителни прагове. . .

Репортерка:

. . . е вярно притеснението. . .

Б. Данев:

Значи, аз ви предлагам да се върнем към бюджета, госпожо. Оставете минималната работна заплата. Стига сме наблъсквали обществото с подобни очаквания, когато икономиката е в криза и когато потъваме. Така че дайте да говорим за бюджета, как бюджетът може да бъде ползван като инструмент за развитието на икономиката, как публичните разходи да бъдат увеличени, за да очакваме, и то в инвестиционни направления, за да очакваме растеж и да вдигнем потреблението, и оттам да се вдига работната заплата. Естествено, че това е нормалният път, а тъй като ние имаме един спокоен бюджет в една изборна година, 2011 г., няма да има това напрежение и няма да имаме тези очаквания за съживяване на икономиката в този размер, който ние бихме желали като работодатели. И оттам, разбира се, и заплащането на труда за всички категории служители.