Дата: 28.09.2010

Източник: Дарик радио

Прочетено: 2171

Дали ще се намали здравната вноска и ще се увеличи пенсионната, ще стане ли минималната работна заплата от 240 на 270 лева и кой колко ще плаща за болнични? Това са част от темите, обсъждани днес на заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество. Дали държавата обаче ще направи поредните си две крачки назад с увеличаване вноската за пенсия, която беше намалена от това правителство през тази година, и със запазване на досегашната схема за изплащане на болничните, на тези въпроси отговори председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев в интервю за предаването „Денят" на Дарик. 

Божидар Данев: Вие оферирахте доста неща, които, изглежда, са под влияние на синдикалните искания. Те не са били никога предмет на обсъждане и никога не е имало съгласие от правителството за подобни изменения. Аз не знам кой е оферирал намаляването на здравната вноска с два пункта и увеличението на... този слух върви за съжаление като че ли само между медийните среди. На мен ми го зададоха няколко журналисти този въпрос. Той никога не е бил обсъждан в рамките на тристранното сътрудничество.

Това щях да ви попитам със сигурност, но знаете, че по принцип подобни слухове доста често стават реалистични и започва един голям дебат, който продължава с месеци по тях. Понякога те даже...

Ами, ако ме питате за моето становище по въпроса...

Разбира се, че ви питам.

...като становище... значи, първото, моето становище е следното - здравният фонд на практика, както знаете, има съществен излишък... тъй като той е част от тези вноски, за които говорим, влиза директно във фискалния резерв.

И този излишък не се използва.

Но от друга страна, здравният фонд, здравеопазването има сериозен дефицит, т.е. то е недофинансирано. За да имаме едно нормално здравеопазване след реформата, всички тези средства, които се набират, трябва да отидат, ако искаме да имаме добро здравеопазване, трябва да отидат в здравеопазването.

Така, но някои ще кажат тук, че и Националният осигурителен институт е в сериозен дефицит, нали така?

Той е в сериозен дефицит по много причини. Първо, основната причина за този дефицит, който се натрупа през годините, е промяната във възрастовата структура на населението и големият брой пенсионери в сравнение с големия брой заети, тъй като той работи на разходно-покривната система. Второто нещо, Националният осигурителен институт е натоварен с изключително много социални функции, т.е. от неговия бюджет се покриват социални нужди, което няма нищо общо с осигурителната система. И в това отношение ние имаме консенсус с правителството и със синдикатите НОИ да бъде разтоварен от социалните функции и от социалните плащания, да си ги поеме държавата или съответно социалният... и в рамките на техните социални агенции. Другият проблем, който седи и който е сериозен, на практика... на практика държавата не внася голяма част от нормално дължимите вноски на осигуряването за голяма част от категориите, които се заети при нея, преди всичко хората от Министерството на отбраната, от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на правосъдието. Така че това са неща, които постепенно трябва да се изчистят, за да видим какъв е реалният дефицит. Думата дефицит е доста противоречива. Например в Дания национално осигурителната система... нито работодателят, нито заетите не дават нито една стотинка. Всичко е за сметка на 
преразпределение, тъй като това е своего рода данъчно облагане, това е форма, начин, по какъв начин да се разпределят съответните плащания. Така че ние сме приели покривната норма, разходно-покривната норма в този солидарен търг. Второто нещо, което сме поели като... частично да бъде финансирано от държавата, тъй като държавата на практика е похарчила средствата на този пенсионен фонд, който, знаете, е имал навремето си и златно покритие. Така че статуквото, което е в момента, е това, и то трябва по един или друг начин да се санира, ако искаме този осигурителен фонд да изпълнява нормално своите функции. 

Така, но... Тоест да ви разбирам, че ако наистина започне да се обсъжда този вариант да се намали здравната вноска за сметка на пенсионната, вие няма да го приемете, така ли?

Аз не виждам... ние първо, за да знаем това нещо, трябва да се направи здравната реформа и да се уточни стигат ли ресурсите, финансовите ресурси.

Но те и сега тези два процента не се ползват.

Здравната реформа е изключително сложно, което трябва да се направи. По същия начин трябва да се направи и реформата в пенсионната система и тогава да се уточнява какъв е размерът на съответните вноски или какво е преразпределението на тези вноски. Подобни хрумвания, които се взимат на коляно от някого, не знам от кого се взимат или кой ги предлага на коляно, в никакъв случай не биха могли да дадат трайни решения на две болни системи, каквато е пенсионната и каквато е здравната система. И двете системи са болни системи и те първо трябва да се лекуват, да се санират, да се уточнят и тогава да се разбира какви средства са необходими и какви финансови и материални ресурси са необходими за тяхното чудесно функциониране.

Г-н Данев, така предложеният бюджет за следващата година ще направи ли възможно тези реформи да се случат според вас?

За голямо съжаление в бюджета не виждаме разходи за реформи. Ние това, което предложихме, едно от нещата, което предложихме, като обсъждахме бюджета... знаем, че България ще вземе 2 милиарда и половина средства, заемни средства, и тези заемни средства според нас трябва да се насочват или за реформи, или за капитални вложения, или и двете в съответен процент. Засега те за голямо съжаление се насочват към социални нужди и към потребление, което според мен е прокризисна политика. Така че тези два милиарда и половина, които ще покрият бюджетния дефицит, това беше нашата препоръка към проекта на бюджета да се насочат преди всичко за реформи и за инвестиции. Защото инвестициите създават и работни места, създават и потребления, създават и приходи за бюджета.

Приема ли вашата критика и предложения финансовият министър?

Някои неща прие веднага, за други неща каза, че ще видят дали може да търсят други параметри, тъй като според нас голяма част от тези параметри, които са на бюджета като ръст на брутния вътрешен продукт, не отговарят на действителността. Силно подценена е и приходната част на бюджета. Може да има различни тълкувания защо е силно подценена приходната част на бюджета.

Вашето тълкуване?

Аз ще дам две цифри, които са стъписващи. Обикновено отношението към брутния вътрешен продукт, към приходната част, в последните години до 2008 г. е около 40 на сто с малки колебания. Тоест брутният вътрешен продукт... 40 на сто от него е приходната част. С новия бюджет се предвижда само 33 и 51 на сто, което показва, че или е... знаете, че е надценен ръстът на икономиката, или се смята, че голяма част от икономиката ще потъне в сивия сектор, или признаваме, че не е ефективна администрацията ни да събира съответните вземания, за да осигури приходната част. Така че това са неща, които ние дискутирахме спокойно. Имаме разбиране от министър Дянков. Уточнявахме тези параметри и смятам, че ще се намери едно добро и интелигентно решение преди преминаването в Министерския съвет на първо четене и на второ четене в парламента.

Да ви попитам една тема, която така в последните дни много се дискутира. Очакваше се днес да коментирате и концепцията на здравното министерство, с която се въвежда т.нар. доплащане в болниците. Това случи ли се?

Вижте, прибързана беше една концепция... да изберем от първата концепция, която ни беше пратена. Тъй като аз се занимавам по-скоро с икономическата страна на тази реформа, не толкова с това колко легла има, колко болници и т.н. За мен тази концепция няма три основни елемента, когато е концепция. Липсват материалните ресурси, финансовите ресурси, трудовият ресурс, който... (не се разбира - бел. ред.)... в здравеопазването. Тези три компонента ги няма, а говорим само за леглова база. За да може тези три основни ресурса да бъдат вплетени и да има бизнес план как да стане тази реформа, се иска един по-друг прочит на подготвяне, не прочит, а по-скоро един по друг стил на подготвяне на тази реформа. 

Със сигурност вие сте обърнали внимание на това, което пише в концепцията, че някои неща като електронната здравна карта не се случват заради липсата на финансиране от страна на Министерството на финансите. Каза ли нещо по този въпрос и здравният министър проф. Анна-Мария Борисова, която е била там, доколкото разбрахме?

Не каза нищо по този въпрос. Но нашето виждане, ние много отдавна предлагаме като стопанска камара... непрекъснато се харчат пари за най-различни карти - лични карти, шофьорски книжки. Това всичко нещо много отдавна предлагам да бъде сменено с една- единствена карта със съответния чип памет, в която да има различни граници на достъп, в която да може да бъде записан и здравният статус на съответното лице, и съответните му характеристики, ако трябва, и биометричните данни, ако трябва, къде е бил на работа, всички тези данни, които... технологиите в момента позволяват подобно решение и този въпрос един път завинаги да бъде решен. Има едно като че ли желание на отделните, бих казал, групи от администрацията всеки да тегли към себе си. МВР тегли към себе си, здравеопазването, което е по-слабо министерство, разбира се, не може да се наложи. Дори в самото Министерство на вътрешните работи има разични виждания, щом говорим за лични карти, говорим и за шофьорска книжка.

Сега говорим и за електронна...

Говорим за много неща - в едно съвременно технологично общество.

Добре. Кажете нещо друго много важно. Докога първите три дни от болничните ще се поемат от работодателите в размер 70 процента от заплатата?

Вижте, подобни горещи картофи ние гълтаме в последните години многократно. И, сега, тъй като беше ужким временно решението за първите два дена и след това да бъдат поемани от здравната каса, така че... от Националноосигурителния институт, извинявайте, първите три дни да бъдат поети от работодателя. Знаем това нещо. Не отидохме към подобни спорове, да ви кажа, тъй като едно наше друго предложение влезе вече в действие, предполагам, че някъде вече октомври или ноември ще бъде пласирана цялата информация за деформациите, които има в обслужването и издаването на болничните листове. Така че върви една тенденция, разбира се, за намаляване на болничните. Разбира се, тя е свързана и с някои, знаете, с някои епизодични явления, които имаше в обстановката, в здравната обстановка в страната, каквато беше например пандемията... тя не е пандемия, но да кажем епидемията с морбилито и т.н., да не влизам в тези детайли.

Да разбирам, че вие бихте отстъпили...

Така че това не е гигантски въпрос. Това, което успяхме да се договорим с министър Дянков, е да отпаднат намеренията на правителството да се намали срокът за амортизационните изчисления, нормата на амортизационни изчисления и по този начин...

Да, по-късно ще ви попитам за това, но искам да ви върна към болничните. Да разбирам, че вие сте... така, крачка назад сте направили и бихте били съгласни и догодина да продължи по същата схема - работодателите да плащат. 

Вижте, направихме го това нещо в интерес на намирането на разбирателство в тристранното сътрудничество и в условия на криза да не създаваме допълнително напрежение. Не става дума за крачка назад, а говорим отиване към един разумен компромис, тъй като и правителството направи крачка назад в желанието си да измени нормата на амортизационно изчисление.

Така. На заседанието днес синдикатите са направили едно предложение ДДС-то да се възстановява за част от услугите. Вие подкрепяте ли подобно предложение и за кои услуги бихте го подкрепили?

Вижте, във всички случаи, когато има разумна практика, ако ми кажете къде има в света подобна разумна практика, хубаво е да разгледаме тази разумна практика, но на практика не забравяйте, че данък добавена стойност е социален данък - този, който потребява, да плаща повече, т.е. синдикатите хубаво е, че предлагат... Да кажат къде подобна практика в кои страни в света, какво означава, като се връща ДДС... т.е. те казват "този, който много потребява, ще си връща ДДС-то", т.е. именно този социален елемент, който изпълнява косвеният данък... данък добавена стойност, те искат да го ликвидират. Това ми е доста странно като предложение. Не мога да коментирам, но аз не съм чувал за подобна практика в света.

Така. Последен важен въпрос, който вие се опитахте да поговорим по него през цялото време. Наистина отпадна предложението увеличаване на амортизационните срокове. С какво всъщност бизнесът успя да убеди управляващите да се откажат от подобна промяна?

Ами това са два мотива основни, госпожо. Първият това е косвено увеличение на данък печалба, когато данъкът се изменя по два начина - чрез ставката и чрез определяне на базата, върху която се налага. Изменяйки нормата за амортизационни системи, 
вие изменяте базата, т.е. на практика те отстъпват от своите политически изказвания, че няма да пипат данъчните... данъчни промени няма да има в системата. Това е първото. Второто нещо - разсрочи ли се срокът за амортизационни изчисления, на практика се блокира донякъде инвестиционният процес в страната, от което в момента се нуждаем, ако искаме да имаме растеж. И третото нещо, това е сериозен натиск върху кредитния пазар за увеличение цената на кредитния ресурс, тъй като самите банки ще се изправят и пред опасността да не могат да се връщат част от кредитите при това положение.

Ето, виждате най-малкото три мотива, заради което подобно решение в условия на рецесия, в условия на криза са прокризисни решения.

(Чуйте интервюто ТУК)