Дата: 10.11.2010

Източник: БСК

Прочетено: 1790

Предлаганите промени в Закона за местните данъци и такси ще се отразят неблагоприятно върху бизнес климата и инвестиционната активност. Това се казва в позиция на БСК, изпратена до вицепремиера и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Симеон Дянков, до парламентарните групи и водещите комисии в Народното събрание.


В позицията се обръща внимание върху няколко ключови проблема:

 

  1. С промените се въвеждат два нови данъка - данък за туристическите услуги и т.нар. данък „лукс", което е в противоречие с декларираните намерения на Правителството за запазване нивото на облагане;
  2. Увеличава се с 80% данък „сгради". Това увеличение кумулативно се отразява и върху таксата за битови отпадъци;
  3. Не са отразени отдавна предлаганите от БСК промени в начина на определяне на таксата за битови отпадъци, която до момента се базира на материалните активи на фирмите;
  4. Продължава дискриминационното отношение спрямо бизнеса чрез въвеждането на различни размери на таксите спрямо тези за гражданите за една и съща услуга, което е в противоречие с българското и международното законодателство.

 


Новият туристически данък по същество е нов имуществен данък, а не такса, обвързана с приходите от дейността. Според БСК, чрез новата мярка ще се изземе прихода за съответния туристически сезон, особено в обекти със сезонно или слабо натоварване, при които не се постига висока заетост на легловата база. Трябва да се отчете, че туристическият отрасъл вече беше „наказан" с повишаването на ДДС за организирания туризъм с 28.5 процента (от 7 на 9 процентни пункта).


Във връзка с 80-процентното увеличение на данък „сгради" БСК припомня, че заедно с нарасналите през миналата година данъчни оценки върху активите, сериозно се увеличава данъчната тежест за бизнеса.


По широко дискутирания „данък лукс", който няма еквивалент в нито една европейска страна, БСК обръща внимание върху факта, че прилагането на тази мярка върху нежилищни имоти (промишлени, търговски обекти, офис-сгради и др.) ще се отрази негативно върху инвестиционната активност и допълнително ще влоши бизнес средата. Тези ефекти се засилват още повече с нерешаването на проблема с определянето на таксата за битови отпадъци за бизнеса, която и сега е най-високата в Европа.


БСК от години настоява определянето на такса „смет" да не става на база активите на фирмите, а да се приложи европейският принцип (отразен и в българския Закон за опазване на околната среда) „замърсителят плаща". Тази практика поставя бизнеса в дискриминирано положение, в противоречие с международните правни норми. БСК припомня, че таксите са „цена за услуга" и не може за една и съща услуга различните потребители да плащат различни такси. Нещо повече, съществуващата в момента норма не стимулира намаляването на генерираните отпадъци и ефективното прилагане на разделното събиране. БСК настоява да бъде въведена единна основа за определяне на таксата за битови отпадъци - само на база количество генерирани отпадъци.