Дата: 04.01.2011

Източник: в-к "Стандарт"

Прочетено: 2334

Г-н Данев, какви са очакванията на бизнеса за 2011  година? Видя ли се краят на кризата?

 - Кризата отхлабва хватката си, а България започва да  преструктурира икономиката си. Както се вижда, сега основен двигател на растежа е износът, т.  е индустрията. Голяма част от отраслите, които бяха ангажирани със строителство  и търговия с недвижими имоти, са в генерална рецесия. Голяма част от  икономиката, свързана с тези отрасли, като услуги и транспорт, също ще бъде  ограничена в бъдеще. Така че, ако говорим за просперитет на икономиката, говорим  за просперитет в индустрията.

  - Това е добра новина - какво по-хубаво от това производството  да върви нагоре?

- Да, добра новина е. Но за съжаление в момента индустрията е  само 30 процента от българската икономика. Така че в общото стопанско състояние  на страната няма да има съществено изменение. Държавата не успя да инжектира  ликвидност в икономиката. Няма средства, които да са вложени от държавата - нито  в индустрията, нито в бизнеса, а се дава на непроизводителни отрасли. Поради  това перспективите за 2011 г. не са много позитивни, според мен. Погледнете  какво става - проблемите настъпват в страни като Гърция, Португалия, Испания. Те  сега започват да правят реформи. Което означава, че през 2011 г. ще се съвземат  като икономики, щом вече се реформират. Което означава пък, че една отслабнала  Европа трудно би могла да бъде голям потребител на българските стоки. Защото,  както се знае, нашият нараснал износ е насочен главно към Европейския  съюз.

- Забелязва се един друг парадокс, който допълнително усложнява  ситуацията. Това е липсата на свежо финансиране, а в същото време банките са  пълни с пари. Няма ли да се превърне в още по-голям проблем, когато сме в  рецесия?

- Банките в момента наистина са свръхликвидни. При това  положение са възможни два сценария. Без да уточнявам кой е по-положителен и кой  по-негативен, тъй като пазарът е непредвидим. При единия - щом хората започнат  да изпитват особено силни затруднения за финансиране на семейните си бюджети, те  ще започнат да теглят спестяванията си, които в момента така устойчиво растат.  Вторият сценарий е да се повишат тегленията на потребителски или други заеми от  страна на тези, които могат да си го позволят и нямат спестявания. Така  постепенно тази свръхликвидност в банковата система ще бъде туширана. Но това  означава банките да започнат да финансират при по-високи лихвени проценти, щом  парите в тях намалеят. Т. е. балансът между депозитните лихви и лихвите по  кредитите ще бъде нарушен. От друга страна пък, банките разчитат много на  лихвите по кредитите, защото от тях печелят и те са основата на дейността  им.

- Да, но те не дават много кредити, а в същото време отчитат  големи печалби. Това не е ли също парадокс?

- Банките в момента покриват разликата посредством скъпите  услуги, които предоставят на българските си клиенти. Тук включвам и монополните  пазари на банкови услуги, характерни за българската действителност. Какво имам  предвид? Имам предвид услугите, които кредитните институции не предоставят на  своите клиенти. И това са евтините услуги, от които печалбите не са толкова  големи. Това е своего рода монополизъм на определен вид изгодни за тях услуги. И  не е нормална практика за развитите банкови системи в Европа. Така че тази  година ще бъдем свидетели на това кой ще надделее - дали гражданите ще си  изтеглят парите, за да покрият текущите си нужди поради сериозния инфлационен  натиск, който очакваме през 2011 г. Или българинът ще продължи да спестява,  което е типично за него, защото се страхува от евентуално тежко развитие на  кризата. Продължаващото спестяване обаче ще снижи рязко и без това ниската  консумация на стоки и услуги в момента. Ще наблюдаваме кой от тези два сценария  ще преобладава, изхождайки от манталитета на българина.

- Не е ли най-удачен един трети сценарий - банките да започнат  да кредитират, икономиката да дръпне по-сериозно и потреблението също да  скочи?

- Според вас и мен този сценарий е най-удачен, но става въпрос  за свободна икономика. Да, най-удачно е банките да започнат да кредитират, но  бизнесът ще бъде твърде скептичен и раздвоен дали да инвестира в поредната тежка  година, която се очертава. Той трудно би тръгнал да инвестира, имайки предвид  уроците на 2009 и 2010 г. Ако говорим за инвестиции, аз ги очаквам най-рано през  2012 г.

- Много се разчиташе на фондовете на ЕС. Забелязвате ли да се е  увеличил притокът на пари от тях за реалния бизнес?

- Парите започнаха да идват, но не към предприемачите, а  основно по държавните канали. Много слабо се усвояват европейски пари, както се  знае, за транспорта и околната среда. За голямо съжаление това, което липсва, са  пари за бизнеса, за да върви икономиката. Има пари в банките, донякъде има пари  и в държавата, но в бизнеса няма средства.

- При това положение излизането от кризата става по-голям  проблем, отколкото се очакваше, така ли? 

- Така ще бъде, ако не се провежда една по-гъвкава политика,  при която не се увеличават средствата в потребителски и социални сектори, а да  се дава на икономиката. За голямо съжаление ние увеличаваме средствата в  потребителските сектори и на социалното подпомагане. В една модерна икономика,  която разчита на пазарни механизми и двигатели, това не може да се случи.  Погледнете какво направиха Саркози и Меркел - те подпомогнаха бизнеса. У нас  няма такова нещо.

  - При това положение очаквате ли ръст на инфлацията?

 - Ръстът на инфлацията ще бъде сериозен тази година по две  причини. Първата е външна - растежът на цените в международен аспект. Въпреки че  при добре премислени мерки, на това може да се противодейства. Цената на храните  ще нарасне съществено, защото зърното поскъпна двойно. Цените на фуража пък се  увеличиха 2,25 пъти. Това означава, че по цялата верига на храните цените ще се  покачат - месо, яйца, мляко, сирене, колбаси. Като знаем, че хранителните стоки  съставляват 39,8% от потребителската кошница на българина, значи инфлацията ще  се покачи значително. Оттам тази инфлация ще влезе в ресторантьорството, в  туризма. Да не забравяме, че вдигането на акциза на горивата ще оскъпи  транспорта, който пък е в основата на ценовата пирамида. Така че тази година  трябва да очакваме сериозен инфлационен натиск. Той обаче може да бъде  контролиран при добри мерки. Не става въпрос да въвеждаме някакви неясни  стандарти или да се опитваме да внушаваме, че цените на пазара били много  сгъстени. А фактически държавата можеше да инициира създаването на един сериозен  регулатор, който да отчете, че зърното бе изнесено от страната на много  по-високи цени, и да бъде активен играч на този пазар.

Валерия Стойкова