Дата: 19.01.2011

Източник: в-к "Новинар"

Прочетено: 2847

- Г-н Колев, според последните данни на Националния статистически институт за март индустрията вече започва да изплува от кризата. Може ли да се каже, че вече икономиката ни започва да се оттласква от дъното?

- По-силните данни, които очакваме, са за първото тримесечие на годината за движението на БВП. Очаквам през първите три месеца на 2010 г. БВП да остане отрицателен, но спадът ще е доста по-малък спрямо последните три месеца на миналата година. Прогнозите са за понижение от около 3,5 процента. Повишението през март в промишлеността е оптимистично и за първи път се регистрира увеличение от началото на кризата у нас. Износът расте, но вътрешното потребление продължава да се свива, продажбите на дребно продължават да падат. Очакванията са вътрешното потребление да продължава да се свива. Изводът е, че износът диктува или ще диктува по-бързото възстановяване от кризата. Но ръстът е на база промяна на цените на експортните ни стоки, а не на обеми. България е на второ място по износ на рафинирана и нерафинирана мед, а цената й скочи много след земетресението в Чили. Например в най-добрите периоди преди кризата суровината струваше 8500 долара за тон, по време на финансовия колапс тя поевтиня до около 3000 долара. Сега стойностите пак се вдигнаха до около 7000 долара. По-същественото е, че ръстът в износа е по-скоро към трети страни, а не към държави от Европейския съюз. И такива страни като Турция и Китай, които най-малко бяха засегнати от кризата, компенсират експорта към основния ни партньор ЕС. За тях изнасяме предимно нефтени продукти. Това показва, че възстановяването в Европа, ако го има, то не се отразява у нас. Това означава, че ние или не можем да си възстановим пазарите, или просто това все още го няма като явление. Важно е да се отбележи, че ишлемето като един от основните източници на постъпления от износа беше силно редуцирано. Затова може да се очаква и преструктуриране в експорта.

- Как може да се стимулира вътрешното потребление?

- Продажбите на дребно за първите 2 месеца продължават да падат с 13 процента. Парадоксът е, че депозитите на хората са нараснали от началото на годината с около 5 млрд. лв. до около 30 млрд. лв. Това показва, че потребителите предпочитат да си държат парите в банките, вместо да ги харчат. Единият начин, по който може да се стимулира потреблението, е да се намалят лихвите по депозитите. Това става, но бавно. Кредитирането се съживява, но все още не е достъпно за повечето фирми. Друга възможност са парите, които могат да се усвоят от еврофондовете. Би помогнало и издължаването на държавата към бизнеса. Като не са получили дължимите си суми, фирмите нямат средства да си плащат данъци, социални осигуровки, а като не са се издължили към бюджета, не могат да кандидатстват и по обществени поръчки. Това обрича тези фирми на фалит.

- Реално ли е да се говори, че 2011 г. можем да излезем от кризата?

- Съвсем реално е. Въпросът е кога ще излезем над нулата. Твърде вероятно е още второто тримесечие на тази година да се доближим до нулата. Съживяването на икономиката ще е факт до към края на годината. След такава тежка криза икономиката ни ще претърпи период на стагнация, трудно ще постигнем предишните растежи от 5-6 процента. Въпросът е какво правим с безработицата. Намалението й през март се свързва със сезонната заетост при туризма. Ще видим дали тенденцията ще се запази. Проблемът с безработицата ще продължи да бъде сериозен и през тази, и през следващата година за разлика от икономическия растеж, който догодина ще бъде факт. Официалната безработица към момента е около 10 процента. Скритата обаче достига до около 4-5 процента и общо двете компоненти дават около 14-15 процента. На много места в частния бизнес процесът на освобождаване на хора все още не е затихнал. Смятам, че ще се задържи и даже ще се засили. Това означава, че към края на годината явната и скритата безработица ще е в порядъка на 17-18 процента. Процентът й е най- голям в строителството и шивашката промишленост и никой не знае какъв е процентът на освободените служители в тези сектори. Факт е, че около 2500 строителни фирми - около половината, не се пререгистрираха тази година.

- Смятате ли, че мерките в антикризисната програма на правителството са достатъчни?

- Всички тези 60 мерки имаха за цел да предотвратят вдигането на данъците и най-вече на ДДС, което беше най-голямо изкушение, и трябва да призная, че най-бързо щеше да напълни дупката в хазната. С вдигането на ДДС ще се свие още повече обаче вътрешното потребление. Явно е, че не чрез увеличаването му ще се стимулира икономиката. То ще напълни хазната, но, от друга страна, не е добре за бизнеса, свива пазара. Затова заложихме задачата за 20 процента свиване на разходите в бюджетната сфера. Ще се направи всичко възможно съкратените хора да са малко, но трябва да се свият представителните разходи, парите за компютри, за пътувания, ремонти. Ако тази задача се изпълни, ще донесе 900 млн. лв. в бюджета до края на годината и е най-сигурният начин да се запълни дупката в хазната. Това е пакет, който ще важи до края на годината и преди това ще се знае дали ще е достатъчен или не. Преработката му ще означава вдигане на ДДС.

- Как гледа бизнесът на промяната в механизма за изплащане на болнични? Според промените в Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда работодателите ще изплащат 70 процента от надника на служителите си през първите три дни от болничния, като от четвъртия ден НОИ ще поеме 80 процента.

- Идеята дойде от правителството и от НОИ предвид на това, че многократно се е завишил броят на болничните, а оттам и разходите на НОИ за покриване преди всичко на тези три дни. Ние първоначално предложихме третият ден да се поеме изцяло от служителя, но някак си не звучеше добре той да си го плати този ден, тъй като през това време не работи. В крайна сметка отстъпихме и приехме работодателите да поемат 70 процента и за трите дни. Основанието да отстъпим е запазването на данъчната система, да не позволим вдигане на корпоративния данък, на данък общ доход, на ДДС. Това ни се струваше по-важно, отколкото процента, който ще поеме бизнесът, тъй като става дума за не толкова големи суми месечно. Според нас проблемът е сериозен, тъй като обемът на фалшивите болнични листове е изключително голям. Самият факт, че откакто започна да се говори публично, че обемът е изключително голям и ще получават само 70 процента, броят им е спаднал със 7 процента. Така че смятаме, че едни такива мерки ще изпълнят превантивна роля по отношение на работника да взима такива болнични. Смятахме, че 70 процента е твърде високо като възпираща граница, защото са близо 80, 90 процента. Затова смятахме, за да изпълни ролята си, трябва процентът да е по-нисък. В крайна сметка обаче приехме този процент. Идеята е до края на годината да се види какъв е сивият сектор в областта на болничните листове. Обикновено си казваме да повишим контрола, а не сме в състояние да контролираме джипитата при раздаването на тези листове и това си остават пожелание тези призиви за контрол върху личните лекари. Заинтересуваността е и за работодателите, и за служителите, тъй като стана ясно за случаи, при които и бизнесът е съветвал подчинените си да си взимат болнични дни, тъй като не ги плащат те, а НОИ. Тези случаи ще бъдат намалени и механизмът със заплащането на 70 процента от надника за първите три дни от бизнеса ще е много по-действащ от контролирането на джипитата.