През февруари тази година Сашо Дончев беше избран за председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара(БСК). Каква е оценката на камарата за бизнесредата в България, има диалог между бизнеса и правителството. По тези въпроси разговаряхме с г-н Дончев. Той е и изпълнителен директор на "Овергаз инк".
Защо човек с успешен бизнес като ВАС прие да оглави Българската стопанска камара?
-В днешния ден, когато болшинството иска да живее за сметка на другите, това е доказателство за достойно поведение. На тази база могат да се градят и утвърждават много други добри практики. Някои такива практики успешно създадохме в „Овергаз". Ще се опитам да споделя опита си в тази област и с другите членове на БСК.
Как оценявате бизнес средата в момента и кои са най- големите проблеми за бизнеса?
-Условията за честно предприемачество в България са лоши. Данъците са поносими, но с тях се изчерпват положителните неща. Нормативната уредба е сложна и често противоречива. Като цяло тя е остатък от соца. Дори приетите след 90-та година закони са писани от хора със социалистическо мислене. Честите промени в законовите и подзаконови нормативни актове (само за последната година над 3 000 бр.) генерират тревога, вместо сигурност и спокойствие. Понятието корупция в Европейския съюз започна да се отъждествява с България. Посегателствата върху частната собственост са ежедневни и много. PR акциите на МВР не решават този проблем. Вярата, че в съда можеш да защитиш собствеността си по нормален начин, отдавна е напуснала предприемачите.
След като има толкова свободни пари в света, трябва да си зададем въпроса кое отблъсна чуждите инвестиции от България. Уж сме членове на ЕС, уж управлява дясноцентристка партия, уж всички изповядват ценностите на свободата, а всички са с усещането, че утре сякаш ще настъпи Великата социалистическа революция. Нито български, нито чуждият инвеститор, искат да рискуват, защото този урок вече сме го чели.
Какъв е диалогът между бизнесът и правителството?
-Диалогът между бизнеса и правителството е възможен само, ако участниците успеят да се разбират един друг. Това, че страните говорят на един език не означава, че се разбират, ако говорят с различни понятия. Когато диалогът е невъзможен на понятийно ниво, той е излишен.
Има ли правителството адекватна визия за излизане от кризата?
-Гледам много скептично, когато някакви политици не само в България казват, че са в състояние да помогнат на хората.Това в някаква степен може да е вярно само, когато те са готови да не пречат на производителите. Не мисля, че има нещо смислено в правителствената програма,което може да доведе до положителни резултати за обществото. Освен „голите", за сега, обещания за съкращаване на разходите на правителството.
Мога да предскажа, че ако правителството започне да съкращава своите разходи, това няма да бъдат работни места. Когато българското правителство имитира загриженост за стабилността на българската икономика, то трябва все пак да съобразява, че не е важно дали министрите разбират или не от икономика, но техните думи са адресирани към хора, които разбират от нея. Когато се говорят празни думи, това много силно кънти и се усеща от всички. Когато се говори за ограничаване на разходите в бюджета, нека първо се види, за какво се харчат тези пари. Истинският разговор е за какво отиват тези пари, които ние произвеждаме, а те ни ги събират под формата на данъци. Не може да живеем в страна, която от 20 години върви по пътя на демокрацията и хората да нямат информация за какво се изхарчват парите от бюджета. В каква държава живеем?
Кои от мерките на правителството в антикризисната програма бихте подкрепили?
-Нищо друго освен свиването на разходите на правителството.
Привърженик на коя теза сте за подобряване на бизнес средата или за наличието на компании- локомотиви, които да изтеглят икономиката напред?
-Възможно е и да се появят компании - локомотиви на икономическото развитие. Компании, около които се създават клъстери. Но за това е нужна свобода във всичките измерения на това понятие. А не решение на правителството. Възможностите на всяко правителство са резултат от насилствено отнета или доброволно отстъпена свобода от гражданите. Само свободата, защитата на човешките права и частната собственост, са факторите на прогреса на всяко общество.
Кои сектори на икономиката според Вас трябва да се развиват приоритетно?
- Да развиваме приоритетно един сектор означава да събираме парите на хората и да ги наливаме под някаква форма, дали с реклама или безплатна инфраструктура, в определен отрасъл. Защо да го направим? Когато утре се сменят политиците, те ще поискат да развиват компаниите на техните приятели. Къде е устойчивото развитие?
Държавата не трябва да се меси в икономиката, тя само й вреди. Тя не може да й помага, но има исторически функции - да прибере бандитите, да защитава собствеността на гражданите и да защитава човешките права. Да се занимава държавата със социални функции тръгна от Великата октомврийска социалистическа революция. До нея разходите на американското правителството са 12% от БВП, а на Швеция- 11% от БВП. Тогава правителствата се сетиха, че ако откликнат на очакванията на част от населението, ще могат да съберат повече данъци. Значи и за тях ще може да остане повече. Сигурно непрекъснато мозъчните тръстове на политиците ходят и търсят проблеми-поводи за повече данъци.
Кои сектори смятате, че трябва да са приоритетни при условие, че в световен мащаб се развиват като приоритетни ВЕИ и енергийна ефективност?
-Днес във ВЕИ се правят много инвестиции. Но това не е свободно предприемачество. Резултатът зависи от волята на политиците, а не от волята на пазара, т.е. на хората, които консумират тази енергия.
Как ще коментирате факта, че ЕК не подкрепя газификацията, а енергийната ефективност и производството на зелена енергия?
-В ЕС газификацията се е случила през 20-ти век, докато ние изграждахме развит социализъм в България. Но за България тя е уникална и много ефективна възможност за изпълнение на общоевропейските цели за намаляване на енергийното потребление и вредните емисии. Възможност, с която никоя друга страна в ЕС не разполага. Жалко, че политиците до скоро не се досещаха изобщо за нея!
Смятате ли, че заложената цел в енергийната стратегия на България за 30% на битовата газификация до 3020 г. е реалистичен?
-Да! Даже може да бъде преизпълнена. За целта не са нужни пари от бюджета. Нужно е да се отменят съществуващите само в България разрешения за строеж на битова газова инсталация. Това разрешение е голямата спирачка пред газификацията. Тези инсталации работят при налягане от 20 милибара. А бутилката с пропан-бутан е под налягане 16 bar, т.е. 800 пъти по-високо. А за инсталацията на пропан-бутан не се изискват никакви разрешения.
Как ще коментирате идеята на социалното министерство да определя и минималните заплати в частните компании?
-С усмивка. В икономическата история на света е имало такива опити и в други страни. Те навсякъде са били плод на невежеството на управляващите и навсякъде са се проваляли. За съжаление, преди това са създавали безработица и икономически кризи.
От друга страна трябва произведената от тях стойност.
