Дата: 22.06.2011

Източник: в. Сега

Прочетено: 1973

 

Създаването на качествени работни места става със сериозни инвестиции, а не с държавни програми за субсидирана заетост, с популистки политически искания или административно повишение на минималната работна заплата

 

Цялото българско общество е въвлечено в откритата публична и скритата битова дискусия за доходите. Експлоатацията на проблема добива нездравословни измерения. Политическият елит, управляващ и опозиционен, търси евтини пътища за трупане на електорален дивидент. Синдикати го ползват като инструмент за повишаване на тяхната популярност. Работодатели го налагат като средство за провеждане на корпоративна политика.

Да, доходите на заетите в икономиката трябва да растат и те трябва да са измерител на качеството и количеството положен труд и постигнатите резултати. Пенсиите трябва да се актуализират за всички осигурени с еднакъв процент - според приноса на човека към осигурителната система.

Деформациите в макроикономиката, които политическият елит, сервилничещ на електоралните нагласи, нямаше смелостта и решителността да коригира през последните 20 години, доведоха до структурни дисбаланси между доходите и цените. Тези деформации се отразиха и продължават да се отразяват негативно на отрасловата, инвестиционната, технологичната и други политики. Те са пречка за инвестициите, за технологично развитие, за усъвършенстването на образователната система. Ето два прости примера:

Заради евтината работна ръка фирмите за почистване на градовете не инвестират в модерна техника, за чието обслужване се изискват немалки разходи, вкл. за заплащане на квалифицирани специалисти. Икономическата целесъобразност ги принуждава да предпочитат не високопроизводителни машини, а евтиния ръчен труд на 5 или 10 работници. Този ретрограден феномен допълнително се захранва финансово чрез грешна социална политика за създаване на финансирани от бюджета на нискокачествени работни места. И всичко това - под благовидния аргумент за провеждане на политика за намаляване на безработицата.

Ниските доходи блокират инвестициите

в нови технологии, технически прогрес и иновации и обричат българската икономика на постоянно изоставане.

Частните инвестиции в изграждането на публични паркинги и гаражи (подземни и многоетажни) се оказват невъзможни. Причината? За да се осигури възвращаемост на инвестицията, таксата за час престой не може да бъде по-малка от 1 евро. В същото време българският потребител (труженик с нисък доход) не може да си позволи да плаща за 9 часа престой на колата в гаража (покриващо работния му ден). В съвременния свят не е възможно да се създаде модерна инфраструктура само на основата на бюджетните разходи. Ниските доходи обричат страната ни на неразвита инфраструктура и ниско качество на живот.

Примери десетки...

Агресивната политическа намеса в икономиката води до дълбоки негативни изменения

в пазарната среда. Политическият елит не желае да поема електоралния риск и да прави непопулярни реформи. И започва да "лекува" болната система със социални инструменти. Няма устойчив ръст на заслужените доходи, а се задържа повишаването на цената на електро- и топлоенергията за битово потребление. Временно се блокира цената на горивата. Определят се социални добавки само към част от пенсиите за сметка на средствата от редовно осигурените. Въвеждат се политически удобни категории заети, с привилегиите да получават високи пенсии, за които не се плащат дължимите осигуровки. Извършват се скрити, непрозрачни за обществото деформации на бюджетните разходи, маскирани зад "социална помощ" от държавата. Въвеждат се тавани за пенсии, за които са плащани високи осигурителни вноски и т.н. Нараства преразпределителната роля на държавата, на държавните структури и на "независимите" органи. И днешните политически намерения са отново социалистическа мимикрия - за административно увеличение само на ниските доходи и само на ниските пенсии.

Икономическата криза има и сребърна подплата - сериозният оздравителен ефект. Структурните отраслови деформации започват да се изглаждат. Спекулативно развитите отрасли залиняват и стагнират. Нискоквалифицираният труд не е търсен в предкризисните мащаби и т.н. Сега българската икономика изпълзява от рецесията.

Какви са проблемите на следкризисното възстановяване?

Изчезват работни места. В трудната 2010 г. са закрити 194 000 работни места и още 22 000 самоосигуряващи се са отпаднали от пазара. Само за първото тримесечие на 2011 г. са закрити нови 133 000 работни места. (фиг. 1 и 2). Особено тежко е състоянието на малките и средните предприятия и бизнеса в обслужващата сфера. Броят на безработните и обезкуражените лица нараства (фиг.3).

Расте сивият сектор. Увеличава се броят на заетите на намалено работно време. Драстично се свива потреблението. Намаляват приходите в бюджета. Влошава се ликвидността в икономиката. Финансовата сметка на страната ни за първи път от 10 години е отрицателна. Емиграцията започва отново да расте. Липсва квалифицирана работна ръка, вкл. и за усвояване на инвестиции във високотехнологични производства.

Това са днешните остри проблеми на икономиката и те не са краткосрочни. От друга страна,

пазарните механизми изстрелват доходите на заетите, особено в проспериращите отрасли.

За последните две години доходите номинално са нараснали с 18.8%, а реално - с 13.5% (при 5.3% инфлация за същия период) (фиг.4).

Създаването на качествени работни места става със сериозни инвестиции, а не с държавни програми за субсидирана заетост. Не се решават с популистки политически искания и намерения за административно повишение на минималната работна заплата или еднократно увеличение на ниските пенсии.

В излизащите от кризата отрасли и предприятия проблемът за минималната работна заплата (МРЗ) не съществува. Десетки са предприятията, в които минималното заплащане е над 500 лв. Радостното е, че броят на тези предприятия расте. За съжаление, расте и броят на заетите в бюджетно субсидирани дейности, наети на МРЗ.

Промяната на заплащането в следкризисното ни развитие трябва да върви по пътя на договарянето на ниво предприятие и бранш, на основата на пазарните механизми. Ако се осъществи, административното изменение на МРЗ ще доведе до закриване на работни места, увеличение на обезкуражените и безработните лица, ликвидиране на малки и средни предприятия, разрастване на сивия сектор и т.н.

Административните механизми за увеличение само на ниските пенсии ще наградят тези, които не са си внасяли осигурителни вноски, ще накажат коректните към осигурителната система, ще минират солидарността на осигурителната система. В този смисъл, дошло е време да се обсъди включването на представители на пенсионерските организации в Надзорния съвет на НОИ, както и въвеждане на два нови обособени фонда в Държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии за работниците от първа и втора категория труд" и фонд "Пенсии за служителите по чл.69 на КСО (МВР и МО)".

Въвлечени в неясно сглобен политически сценарий, не можем да не извикаме: "Достатъчно социалистическа държавна намеса! Стига политически, синдикален и корпоративен популизъм!".

Фиг.1 Среден списъчен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение.

източник: НСИ

Фиг. 2 Тенденции в заетостта (заети лица на 15 и повече навършени години)

източник: НСИ, І тримесечие на 2011 г. – предварителни данни

Фиг. 3. Безработни и обезкуражени лица (дял към икономически активните лица, 15-64 г., %)

източник: НСИ, предварителни данни за 2010 г.

Фиг. 4. Ръст на работните заплати, производителността на труда и инфлацията (2010/2008 г.)