Дата: 26.06.2011

Източник: БСК

Прочетено: 2218

Химическата, стъкларската, металургичната и хранително-вкусовата промишленост са най-енергоемки, показва изследване на БСК

Изпълнението на ангажиментите на страната ни за намаляването на въглеродните емисии ще доведе до драстично повишаване цените на енергията през 2013 г., прогнозира днес (27.06.2011 г.) изпълнителният председател на БСК Божидар Данев по време на работната среща „Индустриална политика и енергетика - дисбаланси и либерализация", организирана от БСК с финансовата подкрепа на фондация „Фридрих Еберт".

Предстои ни да реализираме Третия енергиен пакет на ЕС, а все още няма пътна карта, която да очертава времево тази реализация, коментира Божидар Данев. Той допълни, че у нас се наблюдават сериозни дисбаланси, свързани с ценообразуването. България трябва да спре да ползва цените на енергетиката като социален инструмент, защото това деформира макроикономическите показатели, смята изпълнителният председател на БСК. Според него, е време да се разсъждава каква е добавената стойност на българската икономика и защо се получава „изнасяне" на тази стойност в подкрепа на големите страни от ЕС.

По време на днешната дискусия беше представено изследване на тема „Индустриална политика и енергетика - дисбаланси и либерализация", подготвено от експерти на БСК с финансовата подкрепа на Фондация „Фридрих Еберт". Ръководителят на експертния екип, изготвил анализа - Камен Колев (зам.-председател на БСК), обобщи основните акценти в изследването, сред които:

Структурни деформации, водещи до висока енергийна интензивност

По време на 20-годишния преход към пазарна икономика у нас институциите и законодателството не доведоха до успешни и ефективни структурни реформи в основни икономически сфери.

През периода 1998-2009 г. настъпват промени в структурата на икономиката, сред които:

-  Значително намалява делът на селското стопанство в брутната добавена стойност (от 26.2% през 1997 г. до 9.4% през 2005 г. и 6% през 2009 г.);

- Запазва се делът на индустрията в БВП - около 24%;

- Строителството увеличава своя дял - от 2.7% през 1997 г. до 8.6% през 2008-2009 г.;

- Услугите заемат стабилен дял от почти 50% от БВП. Специално секторът „Финанси, кредит, застраховки, операции с недвижими имоти и бизнес услуги" заема около 24% от БВП.

Налице са фундаментални слабости и задълбочаващи се структурни дисбаланси, в т.ч.: проблеми в бизнес средата и регулациите, дефицит на правов ред и сигурност, ниска цена на труда (особено на квалифицирания), деформации в отрасловата структура, ниско равнище на конкурентоспособност, потребление и производство.

Относително ниските разходи на труд, както и ниските цени при част от тарифните групи за електроенергията, създават обща среда, демотивираща иновациите и ускореното технологично обновяване. Това води до висока енергийна интензивност на БВП, в пъти по-голяма от средната за ЕС-27, а страната ни е лидер в ЕС по този показател. В случай че нивото на енергийната интензивност на българската икономика е близо до средноевропейското, БВП на страната може да бъде произвеждан с два пъти по-малко първични енергийни ресурси.

В първичното енергийно потребление, потреблението на твърди горива и ядрена енергия в България е до два пъти по-голямо в сравнение със средноевропейското ниво. По видове енергийни ресурси страната е в пълна зависимост от вноса на суров нефт и газ, и относително независима по отношение на въглищата. Отрицателно въздействие могат да се очакват при налагане на ограничения за производството на електроенергия от местни въглища по екологични причини.

През последните десет години България е нетен износител на електрическа енергия. Брутното електропроизводство през 2010 г. достига до 46 ТВтч, което е най-високото за периода от 1990 г., при което износът достига 20.9% от брутното електропроизводство.

В крайното енергийно потребление на страната индустрията има дял в границите 35-39% за периода 2001-2008 г. В началото на икономическата криза през 2009 г., вследствие спада в индустриалното производство, индустрията е участвала в крайното енергийно потребление с дял от 28.6%.

Най-енергоемките дейности в индустрията са: производство на химични продукти - 27,6%, производство на продукти от други неметални минерални суровини - 21.0%, производството и леенето на метали - 18.8%, и производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия - 8.5%. В тези дейности са съсредоточени почти 76.0% от крайното потребление в индустрията.

Наследените и новите проблеми застрашават перспективите за дългосрочно устойчиво развитие на страната. Настоящата икономическа криза изостри още повече натрупаните проблеми и резултира в допълнително влошаване на конкурентоспособността и ниска производителност на труда.

u Прогнозни сценарии за развитие на енергетиката и енергийния профил на България в периода до 2020 г.

В периода 2010-2015 г.

  • Извеждане от експлоатация на блоковете на ТЕЦ" Бобов дол" - 210 МВ (2011 г.), 210 МВ (2015 г.);
  • Привеждане в съответствие с екологичните изисквания на блоковете на ТЕЦ „Варна" при влагане на значителни инвестиции и промяна на горивната база. Планирано изграждане на 880-мегаватова мощност на природен газ за замяна на по-старите три от общо шест блока на централата.
  • Извеждане от експлоатация на старите шест блокове на ТЕЦ „Варна" - всеки един от тях по 210 МВ, ежегодно в периода 2010-2015 г.
  • Извеждане от експлоатация и на други мощности, работещи с въглища (например, „Брикел" 200 МВ през 2013 г.,ТЕЦ „Марица 3" 120 МВ през 2012 г. и др.).
  • Въвеждане в експлоатация на ТЕЦ "AES Гълъбово" - 600 МВ (2010 - 2011 г.), която да продава електроенергия на НЕК по фиксирани цени съгласно дългосрочен петнадесетгодишен договор;
  • ВЕЦ „Цанков камък" - 80 МВ (2011 г.).
  • Прогнозно може да се очаква, че при наличните механизми за подкрепа, ежегодно могат да бъдат въвеждани в експлоатация 200МВт фотоволтаични мощности и 150 МВт вятърни мощности.

В периода 2015-2020 г.

  • Въвеждане в експлоатация на АЕЦ Белене - 2000 МВт (2017-2018 г.)
  • Разнообразяване на енергийния микс с изграждане на други ВЕИ - 1700 МВт до 2020 г.;
  • Изграждане и въвеждане в експлоатация на компенсиращи газотурбинни ТЕЦ - 200 МВт (2019-2020 г.).

Либерализация на енергийния пазар на ЕС. Трети енергиен пакет.

Делът на вносните първични енергийни източници в общото потребление на Европейския съюз е около 50%, като се очаква да нарасне до 70% към 2030 г. Нарастващата зависимост на Европа от вноса на енергия и очакваното по-нататъшно повишаване на цените на енергията засилват загрижеността за покриването на енергийните нужди в бъдеще. Гарантирането на сигурни и надеждни енергийни източници на достъпни, стабилни цени е жизненоважно за икономическото и социално развитие.

По време на пролетното заседание на Европейския съвет през 2007 г. бе поставено началото на работата по Третия енергиен пакет, при което бяха поискани допълнителни мерки за:

  • Ефективно отделяне на дейностите по доставка и производство от експлоатацията на мрежата;
  • По-пълно хармонизиране на правомощията и засилване на независимостта на националните енергийни регулатори;
  • Изграждане на самостоятелен механизъм за сътрудничество между националните регулатори;
  • Създаване на механизъм, чрез който операторите на преносни системи да подобрят координирането на експлоатацията на мрежите и обезпечаване на тяхната сигурност, както и на трансграничната търговия;
  • По-голяма прозрачност на дейностите на енергийния пазар.

Третият енергиен пакет на ЕС влезе в сила на 3 март 2011 г. Към тази дата страните-членки трябваше да транспонират в националното си законодателство принципите му, но голяма част от тях, в т.ч. и България, не го направиха. Повечето страни-членки показват традиционно слаби резултати при осъществяването на реформите в областта на енергийния пазар. Показателен в това отношение е фактът, че към 1 февруари 2011 г. Европейската комисия е стартирала повече от 60 процедури срещу правителства от ЕС за неизпълнение на задължението да се съобразят напълно с втория енергиен пакет на ЕС, който влезе в сила между 2003 и 2005 г.

u Перспективи и необходими стъпки за България.

През месец март 2011 г. българското правителство прие проект на Национална енергийна стратегия. Приоритетните направления в нея са: гарантиране на сигурност на енергийните доставки, въвеждане на нови и усъвършенстване на съществуващите механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, реално пазарно отваряне и развитието на конкурентен енергиен пазар. Сред основните цели са и защита интересите на потребителите и борба с климатичните промени на възможно най-разумна цена.

Стратегията, обаче, не трябва да се приема безкритично, тъй като тя е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите две десетилетия и трябва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., вкл. скъсяване на дистанцията до средното икономическо равнище в ЕС. Същевременно, преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде постигнат при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи. В тази връзка, необходимо е да се изготви ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България, вкл. чрез:

  • Либерализиране на енергийния пазар и разделяне на преноса от производството на електроенергия;
  • Либерализация и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския енергиен пазар, изграждане на електроенергийна борса;
  • Либерализация на газовия пазар, диверсификация в газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, включително чрез изграждане на терминали за втечнен газ и последваща регазификация;
  • Разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално разширяване на битовото потребление;
  • Пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти, в т.ч. Икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки спрямо алтернативни ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, въглероден (емисионен) интензитет спрямо инвестиционните и експлоатационните разходи;
  • Промяна в политиката и насърчаване изграждането на източници на електро- и топлоенергия и за климатизация от ВЕИ за преобладаващо собствено потребление, чрез което се осигурява частична енергийна независимост на обектите - каквито са например, хотели, ресторанти и др.;
  • Ускорена реализация на ключовите енергийни проекти с максимално частно финансиране;
  • Нови ядрени и хидромощности, оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация, устойчиво урбанистично и пътно проектиране, намаляващи разходите за енергия в транспорта и др.;
  • Промени в тарифирането на цените на електроенергията и топлоенергията, прекратяване на практиката за използване на енергийните цени като социален инструмент и осъществяване на социалните функции чрез социалното подпомагане;
  • Прилагане на широка програма за подобряване на енергийната ефективност на обществените и частни сгради и елиминиране на нормативни проблеми чрез промени на закона за собствеността, закона за етажната собственост и други;
  • Спешно сключване на договори за продажба на емисионни права по Протокола от Киото (AAU) с цел осигуряване на средства за схеми за енергийна ефективност с обществена значимост и в обществена полза.
  • Задълбочен анализ за необходимостта от дерогация по директивата за търговия с емисии парникови газове и оползотворяване на свободните квоти (EUA) в периода 2013-2020 г. Средствата трябва да бъдат насочени за приоритетни проекти за безвъглеродни и нисковъглеродни технологии и решения с най-висока възвращаемост, на конкурентен, освободен от субсидии пазар на електроенергия.
  • Прозрачност на разпределението на свободните квоти при въвеждане на нови инсталации;
  • Предоговаряне на дългосрочните договори с обновените ТЕЦ.