Дата: 28.07.2011

Източник: darikfinance.bg

Прочетено: 2276

Нови 400 млн. лева плащания бави държавата към фирмите - това показва статистиката, водена от Българската стопанска камара. Неплатените сметки пък увеличават междуфирмената задлъжнялост, защото фирмите не могат да плащат на подизпълнителите, бавят плащанията си към бюджета и към работниците, а заради това пък не могат да печелят нови обществени поръчки. Как да се излезе от този омагьосан кръг? Отговор ще потърсим от Камен Колев, зам.-председател на БСК.

Камен Колев: Директивата за забавените плащания беше продиктувана от проблема с трудностите, които особено малките и средни предприятия имаха при събирането на своите вземания. И тези трудности бяха породени от кризата. Тази директива казва най-просто, че договорените срокове при търговски договори между два стопански субекта, независимо дали са държавни органи или частни компании, не може да са по-дълги от един месец, по изключение в здравеопазването - два месеца. Така че тази директива бе приета в началото на тази година и се даде двугодишен срок за транспоринаре в законодателството на всяка от страните - членки. Ако питате до момента какво е направено, нямам информация, все още не е транспоринара. Това изключително много затруднява фирмите, тъй като не са регулирани отношенията между държавата и частните компании, изпълнителите на обществените поръчки и продължава тази практика на налагане на срокове, при това в проектодоговорите като част от техническата документация за всяка една обществена поръчка, в които поръчителят може да изплаща - при това пет, шест и повече месеци след изпълнението на поръчката. Това в момента е възможно и то става и поставя в много неизгодно положение изпълнителите на обществените поръчки, едва ли не сроковете се превръщат в условие за спечелването на обществените поръчки. Ако може да чакате, вие сте предпочитаният кандидат. Това няма да е възможно с транспонирането на директивата.

Дарик: Какви са наказанията за неизпълнение на сроковете от едната или другата страна, според директивата?

Камен Колев: Първоначално се дискутираше един по-твърд вариант на тази директива, в който се включваше освен лихвите при забавяне на плащането и разноските по събирането на вземането. То включваше и една първоначална твърда част - 5 % след забавяне на плащането. Веднага, след като се удължи този срок от един месец, още на първия ден се дължи 5 % еднократно обезщетение върху дължимата сума. За съжаление, този твърд вариант отпадна и тази лихва не се прие, така че останаха само обезщетенията за забавено плащане, които и в момента фигурират в нашето законодателство и  разноските по събирането на вземането. Дисциплиниращият ефект аз го виждам в отношенията между държавата и частните фирми, които изпълняват обществени поръчки спрямо нея, в отношенията между частните фирми се счита, че ако не са фиксирани други срокове, този срок не може да бъде повече от един месец, но преди всичко отношенията държава - частни фирми. Ако тази директива беше в сила сега или миналата година, държавата нямаше да може да предложи тази схема на изплащане на частните фирми като каза: „ако искате да си вземете парите сега, трябва да има 7 % дисконт, ако искате всичките пари, трябва да изчаката година и нещо". Основната роля на директивата е да предпази от подобни случаи в бъдеще.

Дарик: С какви данни разполагате в БСК за забавените плащания към момента от държавата към фирмите?

Камен Колев: Това е труден въпрос. Те се дължат от една страна като забавени плащания от обществени поръчки, а от друга - като забавено ДДС. По изпълнение обществени поръчки, много трудно се събира тази информация, но да кажем, че тези 650 млн. лева, които бяха показани в края на 2009 г. и за които бе предложена тази схема, те се отработиха, но въпросът е, че междувременно през 2010 и сега 2011 г. се трупат нови задължения и то в просрочия от страна на държавата към бизнеса. И по наша информация тези задължения са от порядъка на 400 млн. лева. Нямам информация по отношение на забавените плащания по ДДС. Затова нашето предложение беше на сайта на НАП да има информация за това дължимо салдо - всеки един момент колко всъщност трябва да се възстанови на бизнеса и всеки да има тази информация, тъй като тя се мени. Този проблем продължава да стои, понякога затихва, но създава трудности. Да не говорим, че има и просрочия от страна на общините към бизнеса.

Дарик: Какви са задълженията на общините към бизнеса?

Камен Колев: От Камарата на сторителите в България сигнализираха, че повечето забавени плащания в момента са от отбещствени поръчки на общините, а не на държавата. Те нещата са свързани. Общините имат да получават някакви пари от държавата - по плащания, по някакви оперативни програми. Проблемът тук е, че държавните фирми са защитени по силата на ГПК - фирмата, която има да взема от държавен орган, няма право да блокира сметките на държавна институция. Т.е. има една неравнопоставеност и въпросът е, че тази директива слага ред между отношенията на държавата с частните фирми. Тъй като тази директива не може да спре договарянето на срокове между две частни фирми, стига те да са приемливи и за двете страни, въпросът е да не се злоупотребява - този, който дължи съответната сума по изпълнена вече услуга или доставка, да не злоупотребява и да не поставя срокове, по-големи от месец.

Дарик: От тази гледна точка, каква е ролята на държавата в другия голям проблем за българския бизнес - междуфирмената задлъжнялост, изпълнителите на обществени поръчки не могат да плащат на подизпълнителите?

Камен Колев: Да, това е другият свързан проблем. Междуфирмената задлъжнялост не е от една или две години, ние следим този проблем от седем - осем и виждаме, че тя постоянно расте, но не самият обем е толкова тревожен, колкото просрочията - т.е. изпълнили сте договора, доставили сте стоката или услугата, но нямате плащане по падежа в договорения срок. И тези просрочени вземания по наши оценки са около ¼ от цялата сума на междуфирмените вземания и това блокира възможностите за по-висок растеж на икономиката. В общия обем на тази междуфирмена задлъжнялост, която по наши оценки, е 40 млрд. лева, тя е получена като сбор от всичките задължения. Тези 40 млрд. лева просрочени задължения могат да намалеят многократно, ако държавата и общините се разплатят с бизнеса. Мисълта ми е, че например, държавата дължи на бизнеса 400 млн. лева и ако ги плати, те не биха намалили тези 40 млрд. лева междуфирмена задлъжнялост с 400 млн. лева, а с много повече, тъй като има един елемент на повторно броене, в зависимост от техническите вериги - разплаща се държавата на един основен доставчик, той се разплаща с други, те пък със своите контрагенти.

Дарик: А тези 400 млн. лева за какъв период са натрупани?

Камен Колев: По наши данни през 2010 и началото на 2011 г., някъде до май-юни.

Дарик: Т.е. броенето на задълженията започва, след като е приключен въпросът с онези 650 млн. лева задължения на държавата?

Камен Колев: Да, онези 650 млн. лева бяха до 31 декември 2009 г. Въпросът е, че сега се трупат нови просрочия. Фирмите изпълняват договори, сключени с държавата, независимо с кое правителство, и за период на заплащане, който е предварително договорен, а плащания няма. Оттам идват забавяне на плащане към банките, те трупат лихви, забавят се и плащания към бюджета. Забележете, че много от възложителите поставят условие за участие в обществена поръчка да нямате задължения към бюджета; не сте си внесли данъци или осигуровки. Това създава един омагьосан кръг - държавата не плаща на бизнеса, той пък не може да си плаща към бюджета и така се откъсва изцяло от пазара на обществени поръчки, банките пък начисляват лихвите, плащания към работници и доставчици. Виждате, че тези неща се мултиплицират в много посоки.

Дарик: Агенцията за инвестиции представи данни, че много компании започват да разплащат заемите си със своите чужди компании - майки и заради това инвестициите у нас са на минус в момента. Агенцията разчете това като положителен сигнал, Вие съгласен ли сте с едно такова тълкуване?

Камен Колев: Не, то е вярно като обяснение, но не знам в какъв смисъл да го тълкуваме в положителен аспект. Въпросът е, че тази разлика между преки чуждестранни инвестиции и това, което изтича от страната, е отрицателно, което няма как да ни радва. Ясно е, че става дума за заеми. Може би положителното е, че няма излизане на инвеститори, а само на инвестиции. Тези пари веднъж по методологията са се брояли като преки чуждестранни инвестиции, сега се броят като изтичане на инвестиции. Това не означава излизане на инвестотори, местене на бизнес, а само за изтичане на пари, което е положителното.Това, което се появи като съобщение, за навлизането на бизнеси от Гърция и Румъния е положително, но то е преди всичко заради ниските данъци. То е местене на парични потоци, а не на самите производства, като целта тук е да се облагат с по-ниска данъчна ставка. Това са положителни неща като приходи в бюджета, но е рано да се каже, че това ще раздвижи икономиката, ще намали безработицата.

Дарик: Как може да тългуваме отнемането на лиценза на „Лукойл - Нефтохим" за данъчен склад? Това как ще се отрази това на икономиката ни?

Камен Колев: Ясно е, че „Нефтохим" е доминиращ на пазара, но не в това монополно положение. Пазарът е отворен, във всеки един момент от десетки, да не кажа стотици места може да бъде доставено гориво. Трудно ми е да прогнозирам, но мисля, че тук е ролята на доставчиците, те могат да реализират печалби. Въпросът е, че това може да доведе до някоя и друга стотинка отгоре върху крайната цена.