Дата: 28.07.2011

Източник: БСК

Прочетено: 1809

Реч на изпълнителния председател на БСК Божидар Данев по време на кръгла маса на социалните партньори за предложението за въвеждане на Директива 2008/104/ЕО, относно работа чрез агенции за временна заетост

Като отчетем факта, че този въпросът за агенциите за временна заетост е важен от гледна точка на синхронизирането на българското законодателство и практика с това на останалите страни от ЕС, темата придобива особено актуално звучене в контекста на настоящата световна икономическа криза, която се отрази тежко на трудовите пазари, вкл. и у нас.  БСК първа предложи ново законодателство за временната работа на МТСП и на Народното събрание на основата на Конвенцията на МОТ от 1997 година и директивата на ЕС от 2008 година. Искам да отбележа, че това беше преди започването на икономическата криза в България. Трета година ние обикаляме около проблема, без да намерим трайно решение. През последната година регистрираната безработица в България се затвърди около 10-те процента, а последните данни за шестмесечието на 2011 година достигнаха 12 на сто. Като прибавим трайно безработните и обезкуражените лица, реалните проценти достигат над 20 на сто.

Особено тревожен факт, е че през последните две години броят на работните места е намалял с повече от 13%. Закрити са над 300 000 работни места от 2009 г. до момента. Пазарът загуби и около 30 000 самоосигуряващи се. Броят на обезкуражените лица достигна 250 000. Влошава се качеството на работната ръка, като се увеличават работните места, финансирани с държавни средства (с 6,2% за 2010 г.).

Изводът от казаното дотук е, че подобряването на настоящата картина на пазара на труда е въпрос от първостепенно значение за страната ни. Това следва да е ключов приоритет не само за правителството, но и за социалните партньори, за обществото, като цяло. Проблемите с работните места, безработицата и обезкуражените е в основата на свиването на приходите към бюджета, проблемите с бюджета на пенсионните и здравно-осигурителните фондове, ръстът на потреблението и на практика е стимул за емиграция. Ситуацията за търсене на нови инструменти за решение на пазара на труда не само е спешна, тя е аварийна.

Днес пред вас ще се спра върху втория ключов елемент, гарантиращ стабилизирането и развитието на пазара на труда, а именно - постигането на гъвкавост и сигурност чрез различни форми на трудова заетост.

Все повече европейски фирми използват агенциите за временна работа, за да намалят разходите си чрез по-висока гъвкавост на заетостта. Това помага на работодателите да намерят работници със специфични умения, както и когато те имат нужда от тях, като по този начин избягват тежките и времеемки процедури по набиране на персонал, както и съответните административни разходи.

За съжаление, у нас агенциите за временна работа все още не са факт. Това създава много значима празнина в търсенето и предлагането на работна сила у нас.

Като организация, която обединява интересите на повече от 40 000 национални компании и като член на най-мощния европейски бизнес съюз BUSINESSEUROPE, БСК категорично настоява за развитие на гъвкав и сигурен пазар на труда. Ние смятаме, че трябва да има сигурна законова основа за регулиране на тристранните отношения между предприятията за временна работа, приемащите предприятия и работниците и служителите, които изпълняват възложена работа на място, различно от седалището на работодателя, с когото е сключен трудовия договор.

Българската стопанска камара открито застава зад искането за прилагане на общите принципи на гъвкавост и сигурност, по които България изостава чувствително спрямо всички страни-членки на ЕС.

Според нас, създаването на агенции за временна заетост ще покрие сериозната празнина в осигуряването на трудови ресурси за временна заетост в отделни сектори, както и ще помогне за осигуряването на работни места с високи или специфични изисквания за професионална компетентност.

Ние виждаме още една положителна роля на агенциите за временна работа - те могат да изпълняват програми за ограмотяване и професионално обучение, като едновременно подготвят бъдещите служители, но и им осигуряват трудов опит.

За никого не е тайна, че въпреки високите нива на безработица у нас, продължава недостигът на квалифицирани кадри. Не трябва да отминаваме факта, че България е на последно място сред европейските страни по усвояването на европейските фондове с разплатени само 12,8 от възможните средства. Наблюдава се срив в преките чуждестранни инвестиции и една от причините е липсата на квалифицирана работна ръка. Образователно-квалификационната структура на населението, респективно - на трудовия ресурс, с всеки изминал ден се влошава. Връзката между броя и специалностите на новоприетите и обучаващите се студенти с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства. Ето защо, всяка допълнителна възможност за повишаване на професионалните компетенции на работната сила трябва да бъде търсена и поощрявана. Една такава възможност биха дали и агенциите за временна работа.

Министерството на образованието, младежта и науката има някаква странна политика, която противоречи на конституционната материя, с финансирането само на държавни образователни институции, като че частните училища и университети не произвеждат същия продукт. Не се финансира целево това, което е нужно на икономиката, а само това, което могат да произведат университетите.

Не сме съгласни с постановката на генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Бернадет Сегол, че служителите в администрацията не могат да бъдат контингент на агенциите за временна работа. В България се чувства остра нужда от квалифицирани кадри в администрацията, особено за усвояването на фондовете на ЕС. При доказаната липса на административен капацитет за тази дейност, обществото би спечелило от гъвкавото ползване на квалифицираните кадри в дейности, които в момента имат приоритет.

БСК вижда много силна роля на агенциите за временна работа и при прилагането на общоевропейските политики за съчетаване на професионалния и семейния живот и предотвратяването на всякакви форми на дискриминация, както и като противодействие на разширяващите се негативни ефекти за заетостта и вътрешния трудов пазар вследствие на глобалната икономическа криза.