ОТПАДЪЦИТЕ НЕ НАМАЛЯВАТ ЗАРАДИ МЕТОДИКАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТАКСА СМЕТ

Скъпо е да имаш отпадъци - навсякъде в Европа не е евтино да се обработват отпадъците. У нас обаче хем не е евтино, хем не е ефективно. Куриозните случаи в последните месеци са факт - училища, в които няма ученици заради демографските проблеми, плащат с общински средства хиляди левове за смет, която със сигурност не са натрупали, припомнят в свой анализ експерти от БСК. Много странна е и практиката за всеки служител в офис фирмата да плаща средно по 1000 лева в големия град за смет, която със сигурност служителят не е създал. В същото време има и двоен режим - работодателят плаща за себе си и служителите си за сметосъбиране, извозване, депониране и евентуално рециклиране на битовите отпадъци и втори път служителят плаща за жилището си. Омбудсманът и Комисията за защита от дискриминация по сигнал на БСК видяха несправедливостите при определянето на таксата смет и излязоха с мнение, че Столичната община не определя таксата за битовите отпадъци справедливо и законосъобразно. 

Какво е предназначението на парите?

В България масово цари неразбиране в държавната и местната администрация за това, какво е предназначението на таксата смет. С нея трябва да се наберат средства за заплащане на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, почистване, депониране или преработване на отпадъците. Колкото е по-голямо количеството смет, толкова е по-висока цената на услугата. И, естествено, по-висока такса смет за гражданите и фирите. Методиката за определянето на налога преразпределя тази необходима сума по съответните задължени лица. При погрешно избрана методика няма никакъв стимул за намаляването на количествата отпадъци, а оттам - и на цената на услугата. Във всички случаи, каквато и методика да се приеме, тя само преразпределя стойността на услугата между отделните потребители - едните плащат повече, други - по-малко, но общата събрана сума ще е една и съща независимо от методите на определяне на дължимото. Важното е да се избере подход, който да стимулира намаляването на обема на отпадъците, а оттам - и намаляването на стойността на услугата. Погрешната методика, която се прилага във всички общини в страната, не само не стимулира намаляването на количествата битови отпадъци, но и не съдейства за разделното събиране, твърдят анализаторите. 
Налице е явно нежелание на общинските администрации да променят правилата за определянето на таксата за битовите отпадъци, така че тя да е справедлива, да не ощетява гражданите и да е ефективна. Справедливо е тогава, когато тя е в пряка зависимост от количеството на отпадъка. Тя трябва да служи за инструмент, чрез който относително да се намали количеството на отпадъка, което логично да води до по-малко необходими разходи за изпълняване на тези дейности. 
Българските общини трябва да приемат методиката за определяне на таксата по количеството отпадък, което е произвел всеки. Не може в цяла Европа, включително и в страните, които не са част от Европейския съюз, таксата смет да се определя от количеството отпадъци, а само в България и Украйна таксата смет да е втори имотен данък. Естествено е, когато се говори за битовите отпадъци, да се търси връзката между количеството им и дължимото за тяхното управление. В противен случай разделното събиране се обезсмисля. Целта на разделното събиране, въведено преди няколко години, е да се намали количеството на отпадъците. Втората, не по-малка важна цел е да се рециклира полезен ресурс за икономиката - метали, стъкло, пластмаси, хартия и др. 

Не стигнахме и до разделно събиране

Това, което наблюдаваме в момента, е напълно провалена схема за разделно събиране. В европейските страни гражданите, които предават разделно отпадък, намаляват количеството си отпадък и плащат по-малка такса. Самите фирми, които събират разделно отпадъците си или ги рециклират самостоятелно, не плащат такса смет. И не само това - въвеждането на таксата смет по количеството на „произведения" отпадък ще намали обемите на депата, в които ще се съхраняват отпадъците. Това ще е изключително полезно за проектирането и изграждането на депата за отпадъци и на преработващите заводи в София и останалите градове. Въвеждането на таксата смет, определена на принципа на количеството, съдържа в себе си икономически стимул за намаляването на отпадъка, който се изхвърля от гражданите и фирмите. Това означава, че ще бъдат намалени и разходите на общината за обслужването на тази дейност, включително по депонирането или преработването в заводите. Сериозен ефект ще има и косвено за общините, които ще намалят плащанията по таксата смет за училищата, детските градини, болниците, които се финансират с общински пари. Съгласно действащото в момента законодателство общините са задължени да внасят сума за всеки тон депониран отпадък, които ще се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови отпадъци, обезпечаващи изпълнение на изискванията на Закона за управление на отпадъците. 

Валидно е правилото „Имотът плаща" 

Затова експертите на БСК недоумяват защо общинските власти вървят по най-леката пътека в казуса с таксата смет. Може би това е пътят, по който няма административни усилия, които да ги провокират да анализират и търсят решения? Практиката на чиновниците в българските общини е в противоречие с европейската политика и българското законодателство, в които ясно е регламентирано, че замърсителят плаща, а не притежателят на имоти за образувания отпадък. Още повече че хората „произвеждат" отпадък, а не имотите. 
Наскоро се чуха наивни разсъждения, че в един блок с двайсет етажа не било ясно как ще се определи таксата смет на всяко семейство. За това в Европа отдавна има решения. Трогателно е защо общината се интересува как домакинствата ще разпределят таксата смет помежду си. Би трябвало да е важно цялата етажна собственост да плаща редовно таксата смет. Ако все пак общината иска да се намеси във вътрешното разпределение на дължимото, може да приеме решението, което се чу от някои от кандидат-кметове - таксата да се определя на основата на потреблението на водата в жилището или на броя на живеещите в блока. Контролирането на това, кой живее в апартаментите, ще остане в ръцете на всички домакинства, което ще възпитава в гражданска отговорност. Каквато и да е грешката при тези решения, тя ще е пренебрежимо малка в сравнение с грешките, допускани при сега действащата методика „имотът плаща". Привеждането на такива елементарни примери за решението на казуса с таксата смет говори за нежеланието на общинските власти да приложат европейските принципи в управлението на отпадъците. 
От съществено значение е обаче общинските администрации да въведат изисквания и добра практика за измерването на фактически събрания, транспортиран и депониран битов отпадък от фирмите. Не по-малко важно е и да разработват и реална стойностна сметка за заплащането на разходите, свързани с битовите отпадъци. Тази информация ще даде ясна представа колко струва на общината управлението на единица количество отпадък и допълнителни идеи за методиката определянето на такса смет.