Дата: 11.10.2011

Източник: БСК

Прочетено: 2209

БСК ще разработи онлайн базирата информационна система за предлагане и търсене на места за стажуване, за да отговори на един от основните проблеми, поставени от ректорите на висши учебни заведения по време на проведена късно вчера (11 октомври 2011 г.) среща с ръководството на камарата.

В продължение на повече от два часа представителите на бизнеса и на ВУЗ-овете дискутираха възможностите за подобряване качеството на висшето образование у нас. Срещата се проведе по покана на БСК, а поводът бяха оповестените преди около месец предложения на камарата за реформа на образователната система, в контекста на отправените към страната ни препоръки от Съвета на ЕС в края на м. Юли т.г.

„Студентите трябва да имат умения да се адаптират към бързо променящия се свят. Работодателите търсят комуникативни, иновативни, решаващи проблеми, критично мислещи и работещи в екип кадри", каза при откриването на срещата изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. В същото време, той изрази тревога, че е налице сериозно разминаване между търсенето на работна сила с определена квалификация и умения и излизащите от системата на образование. „Не се следи квалификационната и възрастовата структура на специалисти и квалифицирани кадри по отрасли. Има опасност от «оголване» на цели отрасли", каза изпълнителният председател на БСК и цитира данни от последното преброяване на населението, според които от общо 1 140 000 висшисти у нас, 356 000 са на възраст над 50 години, а тези под 30-годишна възраст са едва 200 000 души. Паралелно с това, над 100 хил. са неграмотните, а 1 300 000 са лицата с основно и начално образование сред 15-64-годишните българи. „С хора с основно образование и с неграмотни не може да се гради модерна икономика", категоричен бе Божидар Данев.

Той представи основните предложения на БСК за реформа на системата на образование, едно от които е финансирането на университетите от страна на държавата да става независимо от тяхната форма на собственост, а чрез прилагане на принципа „парите следват студента". Именно това предложение предизвика най-бурни дискусии и, очаквано, идеята срещна неодобрението на представителите на държавните ВУЗ и бе подкрепена от частните университети. В резултат от разгорялата се дискусия по проблема, участниците се обединиха около тезата, че трябва условията за финансиране на университетите да са еднакви за всички, но и при изравняване на критериите и условията за контрол върху тяхната дейност.

„Системата на образование страда основно от недостатъчно финансиране, има неравнопоставеност на формите на собственост, бави се въвеждането на съвременни интерактивни форми на обучение, не се осъвременяват методиките на обучение и материалната база, застарява преподавателският състав, изгубена е връзката между отделните степени на образование", изтъкна Божидар Данев. Според него, средствата за образование, отделяни ежегодно от държавния бюджет, трябва да бъдат сериозно увеличени. Изпълнителният председател на БСК посочи, че средно в ЕС се отделят 5.6% за образование, в страни като Естония, Дания, Швеция, Франция, Чехия и Англия този процент е между 6 и 8, а в България е 3. „Трябва постепенно да вървим към доближаване на структурата на държавния ни бюджет към тази на бюджетите на другите страни от ЕС", смята Божидар Данев.

„Всички са за увеличаване на средствата за образование, но преразпределителната маневреност на бюджета е малка", опонира главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев. Според него, трябва да се търси баланс между академичната (тази на университетите) и потребителската (тази на бизнеса) концепция за качество на образованието. Той изрази подкрепа за тезата на БСК, че трябва да се търси по-висока ефективност на вложените в образование публични средства, като сред критериите за насочване на държавното финансиране трябва да е и реализацията на кадрите, излезли от съответния университет.

Според изпълнителния председател на БСК трябва да се опростят процедурите за допускане на частните инвестиции в публичната образователна система, да се въведат данъчни и други финансови стимули за въвличане на бизнеса в процеса на дофинансиране на образованието и да се активизира участието на бизнеса в управителните тела на университетите. Специално внимание трябва да се обърне върху изграждането на т.нар. меки умения у студентите и да се създадат единни стандарти за специфичните професии. Според Божидар Данев, необходимо е да се работи за непрекъснато повишаване на квалификацията на преподавателския състав  от всички образователни степени (и периодично да се атестира), както и да се насърчават стажовете на преподаватели в предприятията.

Що се отнася до прогнозирането на нуждите от кадри за пазара на труда, изпълнителният председател на БСК изрази позиция, че това не може да стане без активната намеса на държавата. „Държавата трябва ясно да определи какви са нейните икономически приоритети, какви големи проекти възнамерява да развива - ще строи ли, например АЕЦ, или не, за да е ясно ще са нужни ли специалисти за АЕЦ, или не", категоричен бе Божидар Данев. Зам.-ректорът на Бургаския свободен университет доц. д-р Милен Балтов, изрази мнение, че трябва да се мисли за създаване на „защитени специалности" - такива, които не се търсят към момента, но са важни в перспектива за обществено-икономическото развитие. Също така, трябва да се прави диференциация на финансирането, като се отчита ресурсоемкостта на отделните специалности.

Според главния секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, на никой не е по силите да прогнозира дългосрочно нуждите на пазара на труда от специалисти с определена квалификация. В тази връзка Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, опонира, че в момента Министерството на труда и социалната политика работи именно по такъв проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси". Според него, не само че не е невъзможно прогнозирането на търсенето на работна сила, нещо повече - трябва да се работи за прогнозиране на промяната в уменията. „Изискванията към един IT-специалист, например, се променят с всеки изминал ден и образователната система трябва да следи тези процеси и да се адаптира към тях, за да е адекватна на потребностите на работодателите. Проблемът не е, че не се работи, а че всеки работи сам за себе си. Тичаме успоредно по отделни писти и пътищата ни не се пресичат", описа образно проблема Томчо Томов.

БСК предлага да се пристъпи към актуализиране на държавните образователни изисквания и учебните планове и програми, и привеждането им в съответствие с европейските стандарти за професии и длъжности, както и да се разработят инструменти за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път. В тази връзка пред участниците в срещата беше представен разработваният от БСК 4-годишен проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", целящ създаване на национална Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. В рамките на проекта ще бъдат създадени стандарти за компетенциите на над 400 ключови длъжности в 20 възлови за развитието на икономиката сектори. Вече се работи по компетентностните профили в 7 сектора - машиностроене, дървопреработване, хранително-вкусова промишленост, туризъм, електроника, електротехника и металургия. Стандартизирането на изискванията към определени професии и длъжности ще бъде реален механизъм за оценка качеството на обучението и ще направи обучението в българските ВУЗ съпоставимо с това в останалите европейски страни.

В хода на дискусията стана ясно, че за „държавна поръчка" всъщност не може да се говори, тъй като в момента държавата финансира това, което подадат като заявки самите университети. Университетите пък заявяват бройки и специалности, за които разполагат със съответната учебна база и преподавателски състав. Така се стига до порочен кръг, при който общественият ресурс обслужва заетостта на преподавателския състав, а не нуждите на обществото и икономиката от кадри. За да се прекъсне тази порочна практика, необходимо е да се създадат обективни критерии за мониторинг и оценка на качеството на предлаганата образователна услуга и на тази база да се разпределят обществените средства. За целта трябва да се доизгради рейтинговата система на университетите, която да отчита включително пригодността на студентите за ефективно включване в трудовия пазар.

Държавната поръчка надхвърля броя на кандидатите, което допълнително смъква осезаемо общото ниво на завъшващите висше образование у нас, бяха единодушни участниците в дискусията. „Трябват ни 36% хора с дипломи или 36% хора с качествено образование?", попита риторично ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев по повод заявената преди дни от министъра на образованието цел за увеличаване на броя на висшистите у нас. Той също призова за уеднаквяване на условията за контрол над университетите, както и за механимзи, насърчаващи бизнеса да финансира образованието.

Сред основните упреци на ректорите към бизнеса бе липсата на поръчки за обучение на кадри. В тази връзка положителен опит споделиха ректорите на Пловдивския университет - доц. д-р Запрян Козлуджов, и на Софийския университет - проф. Иван Илчев, както и зам.-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси - Йордан Христосков. Като добри примери бяха посочени фирмите от сферата на минното дело, металургията, химическата промишленост, машиностроенето и финансовия сектор, които са сред най-активните при взаимоотношенията си с ВУЗ-овете, вкл. при формулирането на учебните програми и планове, осигуряването на стажантски места, финансиране на лаборатории и др. Факт е, обаче, че става въпрос основно за големи фирми, които могат да си позволят подобни инвестиции. „Българският бизнес в момента е във фаза на оцеляване и, за съжаление, трудно отделя средства за квалификация. Въпреки тежката икономическа ситуация, обаче, бизнесът финансира 30% от обученията, 35% влагат самите обучаеми, 17% са държавните средства, а останалите идват по линията на европейските фондове и програми", каза Божидар Днев. Зам.-председателят на БСК Георги Шиваров допълни, че икономиката ни се гради преди всичко на малки и средни предприятия, които особено сега, в условията на икономическа криза, не могат да си позволят инвестиции в наука и образование.

„96% от нашите студенти работят по специалността си и в голяма част от случаите успяват да си осигурят постоянно работно място още по време на задължителния си преддипломен стаж", похвали се Йордан Христосков. Тази положителна статистика, според него, се дължи на отличните контакти на ВУЗФ с банките и другите финансови институции, от чиито среди университетът привлича и преподавателски кадри. За повече преподаватели от средите на бизнеса призова и ректорът на Нов български университет Людмил Георгиев. Той също подчерта ролята на стажовете - не само като места за специализация, но и като възможност за потенциално назначаване на студентите на постоянни договори.

С изказвания в дискусията се включиха още председателят на Българската академия на науките - акад. Никола Саботинов, ректорът на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите доц. д-р инж. Димитър Димитров, ректорът на Националната художествена академия Проф. Светослав Кокалов, ректорът на Тракийския университет Проф. Иван Станков, ректорът на Европейския колеж по икономика и управление доц. д-р Цветан Колев и др.

Всички изказали се по време на дискусията призоваха да се търси разбирателство, а не противопоставяне по темата, тъй като всички страни са равно заинтересовани от това качеството на българското образование да се подобри осезаемо в близките години.