Дата: 11.11.2011

Източник: БСК

Прочетено: 1722

България предлага Европейският съюз да приеме общо законодателство за проучването и добива на шистов газ. Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков  по време на дискусия "Шистовият газ - енергийна алтернатива или заплаха за околната среда", проведена днес, 11 ноември 2011 г., в БСК. Това бе вторият по ред дискусионен форум от "Прозрачна енергетика"[1], организирана от информационния портал 3E-news, Българската стопанска камара и Института за енергиен мениджмънт, с подкрепата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на околната среда и водите, Информационното бюро на Европейския парламент в България и Посолството на Република Полша в България. Модератор на днешния форум бе проф. Атанас Тасев - енергиен експерт.

Мнения по темата на дискусията днес изказаха министрите на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и на околната среда и водите Нона Караджова, извънредният и пълномощен посланик на Република Полша в България Лешек Хенсел, ръководителят на Информационното бюро на Европейския парламент в България Виолета Станичич. Полският опит в проучването на шистов газ представи експертът д-р Павел Поправа, правителствен консултант и ръководител на лаборатория за горива към Полския геоложки институт.

Дискусията се фокусира около предизвикателствата пред проучванията и производството на шистов газ в България, регулаторната рамка в Европа и у нас, значението на шистовия газ за енергийната сигурност и диверсифицирането на енергийните доставки на България, намаляването на енергийната зависимост на страната, опасенията на екологичните организации за влиянието върху околната среда.

Според министър Трайчо Трайков, проучването за алтернативен добив на синьо гориво е първият етап, който може да доведе до диверсификация на доставките. По думите му, страната трябва да проучи с какви запаси разполага и колко ще струва суровината. Според него, ако се стигне до добив, това ще даде нов хоризонт за развитие на българската промишленост, ще доведе до допълни приходи за общините и ще открие нови работни места. Добивът трябва да е икономически обоснован, посочи икономическият министър и обясни, че в Полша шистовият газ струва 275 щ.д. за 1000 куб. м., а в САЩ - 140-250 щ.д. за 1000 куб. м. За сравнение, внасяният руски газ в момента ни струва около 400 щ.д.

Българската инициатива за общоевропейско законодателство за шистовия газ идва на фона предложената от германския социалист Джон Лайн нова директива за енергията, която да забрани проучванията и добива му. Зелените в Европейския парламент също искат забрана изследванията на алтернативния добив. В България, след като американската фирма „Шеврон" получи разрешение за проучване в района на Нови пазар, започнаха протести на еколозите.

Проучването и добивът ще станат при условие, че са безопасни за хората и околната среда, категорични бяха и двамата министри, участвали в дискусията. Трайчо Трайков изтъкна, че България има едно от най-строгите екологични законодателства в ЕС, а министър Нона Караджова допълни, че има достатъчно инструменти за оценка на въздействието, в т.ч. по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за водите и др. Освен това, очаква се през декември да стартират парламентарните дебати по новия Закон за опазване на околната среда, където се планира включването на специални текстове, регламентиращи задължителна ОВОС за проучванията за шистов газ. „Това ще е още един инструмент, една допълнителна защита", каза министър Караджова.

Тя обяви, че МОСВ не е издало на никого разрешение за прави проучвания за шистов газ на територията на България. По повод твърденията, че в района на Нови пазар и Шумен се правят проучвания, Караджова заяви, че това не е разрешено и в МОСВ няма предложения за проекти. Ако някъде се извършват подобни проучвания, това е тотално незаконно, категорична бе министър Караджова и призова гражданите да подават сигнали в министерството за нерегламентирани сондажи.

„Моето дълбоко убеждение е, че забрана, без да знаем за какво става въпрос, не би трябвало да има", каза Нона Караджова и обеща МОСВ своевременно да информира обществото, веднага щом в министерството бъде входиран проект за проучване на залежи от шистов газ, но такъв до момента няма.

„Това е един допълнителен енергиен източник за страната ни, затова трябва да знаем дали имаме потенциал, а съвсем друга тема е дали ще го ползваме", смята министър Караджова. Според нея, тревогата на хората в България е породена от тази част на обществото или от политиците, които изразяват прекомерни страхове от технологията за добив на шистов газ. Тя уточни, че проучвателните дейности за шистов газ се извършват по същата технология, като тази за проучване на природен газ и нефт.

Думите й бяха потвърдени и от експерта Христо Казанджиев, който обясни, че не трябва да се прави разлика между шистовия и природния газ, тъй като за тяхното проучване и добив се ползва една и съща технология, която се прилага в България от 60 години. „Ето защо, странно е защо въобще се стигна до този широк обществен отзвук", изрази учудване Казанджиев. Според него, по темата се влагат твърде много емоции и никаква конкретика и факти, а това е вредно за постигането на обществен консенсус. Силно преувеличени са и прогнозите за унищожаване на житницата на България - Добруджа, смята още Казанджиев. Той обясни, че един сондаж за проучване ангажира 10-15 декара земя, а 1 сондаж за добив - 2-6 кв.км. „Хората в Долни Дъбник имат сондажи в дворовете си от години и досега не се е стигнало до никакви поражения върху земята", каза още Казанджиев. Според него, оптимистично е да се говори за находище у нас, преди да са извършени проучвателни дейности, но може да се говори за потенциал.

Участвалите в дискусията представители на екологични и други неправителствени организации, които са против проучването и добива на шистов газ у нас, реагираха остро на изказванията на министрите Трайков и Караджова. Те дадоха конкретен пример за незаконен сондаж в с. Рогозино и обърнаха внимание, че липсата на законодателни текстове, уреждащи проучванията на шистов газ, води до даване на разрешения за проучване на природен газ, които фактически се отнасят до шистов газ, и по този начин няма обективна информация за това дали се правят подобни проучвания, или не. Според бившия евродепутат Душана Здравкова - представител на Инициативния комитет от Североизточна България, внесъл петиция в Европейския парламент срещу проучването и добива на шистов газ, публичните дискусии, като днешната, са закъснели, тъй като Министерският съвет вече е взел решение за проучванията. Бившият народен представител Минчо Христов пък упрекна управляващите, че позволяват една частна американска фирма да ползва територията на страната ни в опитно поле при недоказан обществен интерес от договорните ни отношения с нея.

Според зам.-председателя на БСК Камен Колев, преди да се вземе решение по проблема, трябва много внимателно и аргументирано да се преценят ползите и рисковете. Той подчерта, че търсенето на алтернативни енергийни източници при всички случаи е полезно и ще повиши енергийната ни сигурност и независимост. Заедно с това, обаче, трябва да се имат предвид и потенциалните екологични опасности и да не се допуска по никакъв начин риск за природните ресурси и здравето на хората. „Редно е да се помисли и за алтернативни източници на енергия, като например, развитие на ядрената енергетика, производство на енергия от ВЕИ и повишаване на енергийната ефективност", каза Камен Колев. С презентацията на Камен Колев можете да се запознаете от прикачения файл.

Полският опит в проучването и добива на шистов газ сподели пред участниците във форума Павел Поправа - представител на Полския геоложки институт, с чиято презентация можете да се запознаете от прикачения файл.

 


[1] "Прозрачна енергетика" е едногодишен проект, който предвижда всеки месец енергийни експерти, представители на държавни институции, енергийни компании, икономисти, членове на неправителствени организации и журналисти да обсъждат проблемите, възможностите и предизвикателствата пред българската енергетика, в контекста на европейските стандарти и приоритетите, залегнали в общностното законодателство, което се отнася за сектора. Първият дискусионен форум "Свободен ли е енергийният пазар в България?" се проведе на 30.09.2011 г. и се фокусира върху Третия енергиен пакет на Европейската комисия, либерализацията на газовия и електроенергиен пазар в България и създаването на електроенергийна борса.

вж. Видеоматериал за шистовия газ на телевизионния канал на Европейския парламент