Дата: 21.11.2011

Източник: БСК

Прочетено: 1640

Голямото откритие на последните правителства е популисткото въвеждане на таван за максималните пенсии и вътрешно преразпределение на личния осигурителен принос. Така наказаха „богатите" пенсионери и стимулираха „бедните" да не си плащат вноските

В пенсионната система правата за "бизнес класа" и "икономична класа" трябва да се получават в съответствие с осигурителния принос, а не трябва да се раздават от политиците. Икономическа категория "социална класа" не съществува.

През годините на прехода бяхме изключително внимателни в преговорите за пенсионната система - да не се засегнат и обидят социалните партньори, в т.ч. държавата, политическият елит и синдикатите. По време на икономическа "чума" вече можем да говорим не толкова възпитано. Държавата е обременена от електорални нагласи, а синдикатите - от илюзорна грижа за бедния работник.

На кого служат политическият елит и синдикатите

- на квалифицирания или на малограмотния работник и служител, на коректния или на хлъзгавия, ползващ дълбоко обърканата правна среда? Какво да се подкрепи - правата на човека и равнопоставеността или привилегията и дискриминацията? Какви функции трябва да изпълнява пенсионната система - осигурителни или социални?

Пенсионната система е разпъната като Витрувианския човек на Леонардо да Винчи: едната ръка е прикована от наследени от тоталитарно време привилегии; другата - от неясни социални функции; единият крак е приклещен от правата на спорно инвалидизирани лица; другият - от растящия сив сектор.

Непрекъснато се извършват палиативни промени, наричани реформи, с политически и социален подтекст, като че ли желанието е само да се отмести във времето проблемът, вместо да се реши системно и трайно. И сега чрез привидния спор между политици и синдикати се върви към кулинарна подготовка на следващия палиатив.

Държавата с политически решения последователно товари пенсионната система със социални функции, в т.ч. доплащания за минимални пенсии, за земеделски пенсии и т.н., за които липсва необходимият осигурителен принос. Голямото откритие на последните правителства е популисткото въвеждане на таван за максималните пенсии и вътрешно преразпределение на личния осигурителен принос. Наказаха "богатите" пенсионери и стимулираха "бедните" да не си плащат осигурителните вноски. Разкъса се икономическата връзка между осигурителните вноски и размера на пенсиите.

Насърчиха работодателите и заетите да се ориентират към сивия сектор

Синдикатите са готови да стачкуват срещу вдигането на пенсионната възраст, но не са против масовото работене на трудов договор след пенсионна възраст. Не са готови да стачкуват срещу закриването на работни места (320 000 за две години) и разширяването на сивия сектор, но са готови да стачкуват срещу отказа от административно вдигане на МРЗ за сметка на частния бизнес. Не са против привилегиите, които ерозират бюджета на НОИ, и порочната система на инвалидизиране, замърсяваща пазара на труда, но са против увеличаване на трудовия стаж и срока за пенсиониране.

Политическият елит търси обтекаемо решение, с което се отлагат във времето проблемите. Изпълнителната и законодателната власт се припознават като реформатори, а всъщност са участници в гротескна пантомима.

Уплахата от растящия от години дефицит в бюджета на НОИ е следствие на очевидните, но умишлено неразпознавани причини - демографски срив, продължаващ ръст на емиграцията, закриване на работни места, ръст на сивия сектор и т.н.

На обществото внимателно трябва да се обясни, че пенсионната система не само е деформирана, а е сериозно болна, и че не подписите под политическото споразумение са важни, а консенсусното решение за нейното действително реформиране. Завиването през глава или демагогията не позволяват да се реши дългосрочно наболелият проблем и да се действа решително.

Чистата и жизнеспособна конструкция на пенсионната система може да се реализира само с политическа воля и решимост и със синдикален разум и мъдрост.

Само по себе си повишаването на трудовия стаж и пенсионната възраст не е панацея, ако не е придружено с други мерки. Кои са

болезнените решения в подобно жизнено необходимо реформаторство?

1. Въвеждане за всички държавни служители плащането на лични осигурителни вноски (заедно с реформата на заплащане на държавните служители). Включване в бюджетите на министерствата и другите ведомства на средствата за социално осигуряване. Премахване на двойния стандарт и прилагане към министрите и ръководителите на държавните ведомства на всички законови разпоредби за санкции при закъснение на плащане, прилагани към останалите работодатели.

2. Саниране на системата, като се изведат всички социални плащания от солидарния стълб на пенсионната система, в т.ч.:

 

- доплащанията до минимална пенсия;
- доплащанията на земеделските пенсии;
- вдовишките пенсии;
- всякакви други доплащания, които не са свързани с осигурителния принос.

 

3. Приемане с консенсус на последователна политика за едновременна актуализация на всички пенсии и премахване на тавана на пенсиите.

4. Приносът към осигурителната система да бъде основен критерий при определяне размера на пенсиите.

5. Реформиране на системата за ранно пенсиониране за служителите на МВР, МО и МП (чл. 69/КСО) и прилагането му само за тези, които работят "на терен", при съответен риск, или пряко в съдебния процес. Увеличаване на размера на осигурителните вноски за ранно пенсиониране с процент, определен с актюерски разчети, отчитащ времето за получаване на пенсия, размера на пенсията и средствата за обезщетение при пенсиониране. Отделяне в самостоятелен фонд към солидарния стълб на пенсиите за работещите в системата на отбраната и сигурността.

6. Осигуровките за категорийните работници от първа и втора категория (за труд в тежки условия) също да бъдат отделени в обособен фонд. При необходимост - да се извърши преглед на професиите и длъжностите, които ползват тези привилегии.

7. Въвеждане на стимули за работещите пенсионери да внасят социални осигуровки върху дохода от трудова дейност, вкл. да се предвиди по-висок коефициент за преизчисляване на пенсията им.

8. Навършилите пенсионна възраст лица, които продължават да работят, без да им е отпусната пенсия, да получат по-осезаема компенсация за всяка година допълнителен трудов стаж, като се отчете разтоварването на бюджета на НОИ от неизплащането на пенсиите им през тези години.

9. Прогноза, точен анализ и актюерски разчет по компоненти за въздействието върху бюджета на НОИ от демографията, емиграцията, закриването/ръста на работни места.

На основата на изчерпателен анализ и оценка на въздействието на горните мерки, да се определят сроковете и стъпките за едновременно плавно увеличаване на изискуемия трудов стаж и възрастта за пенсиониране.

Политическият елит и синдикатите трябва да информират обществото (не бланкетно, а със съответната изчерпателна мотивация!) кои от предложените дотук мерки се приемат и кои са неприемливи. Обществото ни вече е зряло и е наясно, че има въпроси, които трябва да се зададат и да не се премълчават.

Дезертирането от политическа и обществена отговорност при взимането на тези решения ще продължи да разбива доверието към пенсионната система и да прекъсва все повече връзката между размера на пенсията и осигурителния принос. Това ще тласка хората към сивия сектор и те ще плащат все по-малки осигуровки, ще нараства субсидирането на пенсионната система от данъците на коректните данъкоплатци.

С политическа и социална демагогия няма да се пробие тъмнината в осигурителните отношения - тази Sanctum sanctorum (Светая светих) на социалистическото мислене и поведение.