Николай Младенов: Икономизирането на външната политика е ключова цел на МВнР

Улесняването на бизнес контактите в международен план обсъди външният министър Николай Младенов с ръководството на БСК, представено от Сашо Дончев и Божидар Данев


„Няма съмнение, че имаме проблеми в ежедневието в България, но не са малко и проблемите зад граница. Традиционно, проблемите на бизнеса зад граница са свързани с посолства, които обръщат гръб на бизнеса. В същото време, трябва да е ясно, че привличането на чужди инвеститори няма да стане само с данъци - за да се прави бизнес, е важно чуждият предприемач да е уверен, че собствеността и инвестицията му ще са гарантирани. Няма демокрация, ако няма свобода на конкуренцията и пазарите".

Това каза председателят на УС на БСК Сашо Дончев по време на среща с министъра на външните работи Николай Младенов днес, 30 януари 2012 г. Срещата бе по покана на външния ни министър и в нея участва още изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

„Българското правителство реши да премахне визовия режим за граждани на трети страни, които притежават шенгенски визи, и тази мярка влиза в сила от утре", заяви Николай Младенов. Освен това, предстои да бъдат премахнати визите за турски граждани, притежаващи т.нар. „зелен" паспорт. Това засяга около 4 млн. турски граждани, представители основно на средната класа. С тези две мерки се очаква да бъдат сериозно улеснени бизнес и туристическите контакти, смята министър Младенов.

Николай Младенов подчерта категоричната цел на МВнР да създаде разбирането у своите служители зад граница, че освен политически и представителни задачи, те имат и задачи да работят за интересите на българската икономика. Той препоръча при проблеми на български компании в чужди страни въпросите да се отправят директно към МВнР, за да може да се задействат всички лостове за реакция, вкл. и външнополитически. Николай Младенов подчерта, че членовете на БСК могат да разчитат на пълното съдействие на МВнР по отношение на конкретни казуси.

Според Сашо Дончев, държавата и МВнР трябва да се ориентират към хората, които искат да се върнат у нас, особено към българите на възраст около 30 години, които искат да правят бизнес в България. Освен това, според г-н Дончев страната ни трябва да работи за изчистването на образа на българския предприемач, защото не всички, които са успели, са лоши и некоректни.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев изтъкна, че България не ползва в достатъчна степен възможностите на българските общности в чужбина като инвестиционно острие. „Важно е да отбележа, че продължава да спада инвестиционната активност у нас и да се закриват работни места. Фалира малкият бизнес. В същото време, не бива да ни се посочва само Гърция за пример - за това кое е лошо. Добри примери в условия на криза са Полша, Естония и Холандия", каза Божидар Данев. Според него, България има финансова стабилност, но не е остров на стабилността, защото с определени решения се гонят инвеститорите и българите.

Изпълнителният председател на БСК изтъкна, че камарата приема положително постановката, свързана с европейската политика за финансова стабилност, да не се облагат банковите транзакции. В същото време, се противопоставяме на уеднаквяването на данъчната ставка за цяла Европа, защото това е лост за създаване на конкурентни предимства на отделните национални икономики.

Деликатна е позицията при определянето на ползвателите на европейски средства по оперативни програми в новия програмен период 2014-2020 г., изтъкна Божидар Данев. Според него, предложението страните да се разаделят на две - с БВП до 75% и такива с продукт над 75%, няма да насърчи кохезионната политика на общността. Затова БСК предлага да се обособи трета група - страни с БВП, близо до 60%, които да получат относително по-голямата маса от средствата, така че да се подпомогне ефективно процесът на кохезия.

Божидар Данев изказа становище, че европейските фондове и емигрантските средства са едни от основните валутни приходи за страната. Той изрази притеснение, че администрацията не успява да работи ефективно за усвояването на европейските пари, а те в същото време са недостатъчни да решат проблемите на България. „Истината е, че емигрантските средства са немалък ресурс - именно емигрантите, наред с индустрията и туризма, са основни приносители към валутния резерв на страната ни", подчерта Божидар Данев. Той обърна внимание, че емигрантските средства се облагат с банкови такси при постъпването им в България, което е в разрез с правилата на SEPA-стандарта и води до това те да бъдат предавани „на ръка", а не по банков път. В тази връзка Б.Данев отбеляза, че е важно външните ни представители - посланици, консули, търговски аташета, да работят по-активно с българските емигранти, а в някои страни, като Испания и Гърция например, да има специални експерти, които да работят за икономиката на емиграцията.

Изпълнителният председател на БСК предложи при формулирането на европейски документи по въпроси с дългосрочен характер да има активно участие на българския бизнес, каквото в момента липсва. Той допълни, че се наблюдава и тревожната тенденция да се изнася добавена стойност от България, което обрича икономиката ни на висока енергоемкост и ниска производителност на труда. Освен това, Божидар Данев предложи да се създаде специализиран портал, на който всеки български предприемач да получава адекватна и актуална информация, свързана с данъчните закони и практики на всяка държава, в която имаме представителство, условията за социално и здравно осигуряване, както и друга информация, полезна при вземането на решения за инвестиции и операции на местния пазар.

Божидар Данев постави и въпроса за аутсорсинга на издаването на визи в различни страни, като приоритет, който ще развие бизнес контактите и туризма. Той получи уверение от външния министър Николай Младенов, че това е приоритет за администрацията на министерството и посочи, че предстои да бъде разширен обхватът на аутсорстването на визи в страни като Беларус, Украйна, Молдова и Турция.

От своя страна, Сашо Дончев заяви готовност БСК да започне да издава референции за български фирми с инвестиционен интерес зад граница, така че документът да послужи като своеобразна гаранция пред съответните посолства и пред администрациите на съответните страни.

Прочетено: 1488