ГРАЖДАНИТЕ СРЕЩУ ACTA
Онлайн общността Avaaz откри подписка срещу спорното "Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането" (ACTA), реакцията срещу което набира сила и у нас.
Участниците в нея се увеличават лавинообразно и вече са над 1,2 млн.
През уикенда стана ясно, че международният договор е бил подписан от 22 страни от ЕС, включително и България. Подписът под теста е сложил посланикът ни в Токио Любомир Тодоров, овластен с надлежен мандат от българското правителство.
След критиките на мнозина неправителствени организации, интернет активисти, блогъри и граждани, че споразумението е било подготвяно в продължение на години в пълно информационно затъмнение, у нас - по примера на други европейски страни и най-вече Полша, също се организират демонстрации срещу него.
Една от най-многочислените български групи на противници на ACTA във "Фейсбук", носеща името "Протест срещу приемането на ACTA в България" вече има близо 10 хил. члена.
Техният протест е насрочен за 11 февруари. Сборният пункт е пред пилоните на НДК.
Същевременно лагерът на поддръжниците, в който са ЕК и българското правителство, настоява, че ACTA не е онова страшилище, за което бива представяно.
"Ако ме питате за личното ми мнение аз съм скептичен, че АСТА ще промени нещо, особено пък за България, която винаги е била в предните редици в промяната на законодателството си в тази посока", заяви икономическият министър Трайчо Трайков.
Именно неговото ведомство бе вносител на предложението за одобрението на ACTA от Министерския съвет.
"На практика ние се оказваме между страните, които са най-добре отговарящи на тези постановки. Този документ създава ангажименти по-скоро на останалите държави, които го подписват, отколкото на България", смята той.
Важно е да се знае следното - подписването на споразумението АСТА от българския посланик в Токио по никакъв начин не предопределя липсата на дебат, отбелязва министърът.
Според него за дискусия има време до ратифицирането на документа - ако той бъде ратифициран. Възможността това да не се случи изглежда бе допусната от Трайков.
"Абсолютно не са основателни притесненията за хората заради ACTA", заяви пред БГНЕС началникът на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев.
"Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки и фалшиви неща и виждате кои са страните, които подписват ACTA и кои са страните, които не подписват ACTA", упражнява се в реторика Колев.
Запитан за това, че ACTA дава възможност на интернет доставчиците да дават информация за интернет потребителите на носителите на авторските права, Колев посочи, че това в България не може да се случи, тъй като няма механизъм, по който това да става.
Европейската комисия също е на мнение, че страховете от ACTA са прекалени. На сайта на ЕК е поместено кратко обяснение какво е ACTA, в което документът е представен изцяло като позитивен. "ACTA не ограничава свободата в интернет и няма да цензурира или затваряне на сайтове", пише там.
Според ЕК приемането на този документ няма да доведе до промяна в начина, по който използваме ежедневно интернет, а само ще позволи по-добра реакция срещу организираната престъпност в случаите на интелектуално пиратство.
Комисията публикува и друг документ, озаглавен "10 мита за ACTA", в който оспорва представата, че този договор ще доведе до ограничаване на достъпа до интернет, че ще има проверки на лаптопите на пасаржерите по границите, или пък, че той ще се отрази на продажбата на генерични (и затова по-евтини) лекарства.
ЕК подчертава, че споразумението няма да наложи приемане на наказателно-правни мерки, с важното уточнение обаче - на европейско равнище.
Някои държави членки все пак ще трябва да променят законодателството си, за да осигурят прилагането на изискваните от международното споразумение мерки на национално равнище.
В същото време обаче докладчикът за ACTA в Европейския парламент - социалистът Кадер Ариф, се оттегли от този пост с обяснението, че по време на подготовката му са използвани "невиждани досега маневри". Факт, който не налива вода в мелницата на поддръжниците на документа.
Текстът на споразумението се изготвя от години, при това далеч от очите на обществото.
Част от критиките, които и сега се разпространяват, са базирани на по-стари редакции, което обаче не променя факта, че дори и във финалната версия има смущаващи (вкл. и заради "широката" си редакция) формулировки.
Критиците на споразумението смятат, че ACTA е изключително важен - но в негативен смисъл, международен акт, който е приет под натиска на сериозни лобита и в ущърб на обществото. Онова общество, което в наши дни трябва все повече да бъде основано на свободната размяна на знания, докато подписаното сега споразумение всъщност руши точно този фундамент.
Според противниците му то отразява непропорционално интересите на асоциациите, защитаващи авторските права, и гражданите, и най-важното - ще доведе до постоянно им следене онлайн, точно като в прочутата антиутопия на Оруел "1984".
При това - заради силата на "лобитата на авторското право" може да се стигне до непропорционални наказания за дребни нарушения - например спиране на интернета и дори затвор, за потребители, изтеглили филм или музика, от Мрежата.
Противниците на споразумението също така оспорват позицията - защитавана както от българските власти, така и от ЕК, а също и от асоциациите на праводържателите, че ACTA всъщност няма да промени почти нищо. Тогава защо е необходимо приемането му? А и защо подготовката му беше такава тайна?
Какво е ACTA?
Това е международен договор от вида на смесените споразумения (mixed agreements), които ангажират компетентността както на ЕС, така и на държавите членки - именно затова той се подписа и от представителите на страните, и от ЕК.
Процедурата му по влизане в сила изисква ратификации от ЕП и националните парламенти. Затова време за реакция все още има, още повече че примерът на силната брожения срещу американските законопроекти SOPA и PIPA е все още много пресен.
Обсъждането на документа в ЕП вероятно ще е през юни.
ACTA би влязъл в сила след като се получат шест ратификации, което вероятно няма да е трудно за постигане, имайки предвид общия брой на страните, които са го подписали: Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония и 22 страни от ЕС. Засега не са го подписали Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия.
Освен това в текста на споразумението има клауза за оттеглянето на страна по него - процедурата отнема 180 дни.
Подписката на Avaaz е насочена имено към привличането на вниманието към ACTA на европейско равнище и осуетяването на ратификацията му на това ниво.Неправителствени организации призовават още гражданите да изпращат писма на европейските депутати от собствените си страни (контактите им могат да бъдат намерени на сайта на Европейския парламент), както и към протестни действия на национално ниво.
Към противниците на ACTA се присъедини и Българската стопанска камара.
"БСК поддържа модела на либерализация на интернет и винаги сме били за това. Не познавам детайлите на АСТА, но самия факт, че интернет обществото е толкова против това споразумение ще ни накара да подкрепим интернет обществото", заяви председателят на Камарата Божидар Данев.
Най-силен е гласът обаче на интернет активисти, блогъри, правозащитници. В последните дни ACTA се превърна и в основна тема за медиите с гражданска позиция у нас.
"ACTA la vista на свободата в Мрежата", коментира в. "Сега".
"Навремето хората се освободили и прогресът победил, защото книгите станали достъпни за всички. Днес има интернет. Чрез мрежата обменяме информация, знание. В интернет се прави и бизнес.
Тъкмо от това май се плашат големите корпорации, които живеят в миналото, в ерата на индустриалната революция. Затова се опитват да облекат в законна защита на права монопола си върху някакво знание, продукт или услуга.
Чрез споделянето на информация и на знания никой не иска да вземе залъка от устата на големите, богатите и силните на деня. Всички те са свободни да продължат да са големи, богати и силни, ако успеят да измислят начин как да го правят в ерата на споделената интелигентност", пише изданието.
"Anti-Counterfeiting Trade Agreement, или ACTA, е международно търговско споразумение, което има за цел да установи единни норми за защита на авторското право както за физически, така и за дигитални продукти или услуги. На практика то размива разликата между фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове в интернет", обяснява "Дневник".
"Според споразумението по еднакъв начин се третират нелегално произведени обувки Nike, рокли Dolce&Gabana и споделянето на музика в интернет.
Първо дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация за своите потребители, за които се предполага, че нарушават авторски права. Тя трябва да бъде достатъчна, за да може да ги идентифицира.
Също така ACTA предвижда да се вземат мерки срещу опитите на потребителите да избегнат това действие. Примерно, ако някой се опита да скрие реалния си IP адрес зад proxy сървър, това може да се счете за нарушение, пише още изданието", пише "Дневник".
Как да се противодейства на гласуването на АКТА в ЕП, обяснява Бого Шопов в блога си.
Той призовава потребителите първо да се информират, а после да се срещнат с Метин Казак, докато той е в България. Казак е българският представител в комисията по външна търговия в ЕП.
Също така полезна би била среща и с други български депутати, на които да се разясни какви са аргументите против ACTA.
Много често те не разбират от материята, която ние разбираме, подчертава Бого Шопов. "ACTA не е нито началото, нито ще е краят. ACTA нито ще спре споделянето на файлове, нито ще направи артистите богати.
Да, това споразумение ще спомогне за обявяването ви за престъпници, но не го взимайте лично, а го приемете като само още един етап в процеса по разделяне на обществото според достъпа до информация", пише юристът Пейо Попов, който е и известен блогър.
"Във време, когато знанието е най-важната предпоставка за успех и средство за производство, неоторизираният достъп до знание ви прави престъпници.
Когато възможността да се създава се цени толкова високо, е естествено това право да бъде монополизирано и защитено със заплаха от репресии. В този смисъл ACTA е само инструмент за разделяне на хората на можещи и знаещи, от една страна, и обикновени престъпни невежи, от друга", коментира още той.
"В днешният си вид [ACTA] е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения.
Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права", пише блогърът Боян Юруков.
"Според Европейския надзорник за личните данни опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора - независимо дали са под подозрение - и систематично записване на данни.
Към това трябва да се добави предвиденото приватизирано прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция (по-рано ЕП предложи критерий търговски мащаб)", обяснява специалисът по медийно право проф. Нели Огнянова в своя блог.
"Хората винаги са си патили най-горчиво от онези, които са искали да защитават интересите им.
Вероятно ще си изпатят и сега, когато целият свят (или поне овластената му администрация) се е надигнал да защитава носителите на авторски права (NB! - не толкова авторите, колкото носителите)", коментира и Иван Стамболов в блога си.
