Точно 30,8 процента от българите живеят сами. Това показват нови данни от миналогодишното преброяване на населението на Националния статистически институт (НСИ), обявени вчера.  

При предишното преброяване на населението през 2001 г. едночленните домакинства са били 662 853 или 22,7% от всички домакинства у нас. Само 10 години по-късно броят им е достигнал 925 385, което представлява ръст от 8,1 процентни пункта.  

Най-голям е относителният дял на едночленните домакинства в областите Велико Търново и София. В двата града самотно живеещите са съответно 38,6 и 36,5 процента от всички домакинства.  

Според данните на статистиката в периода 2001-2011 година рязко е намалял делът на семействата с 4 и повече души. Докато преди 10 години те са били 27,3 процента от всички домакинства, през м. г. делът им спада на 20,6 на сто.  

Като относителен дял многочленните домакинства са най-много в региони със смесено население като Кърджали и Благоевград. Там семействата с четири и повече членове са съответно 29,8% и 28,1%.  

Специално Кърджали е областта, в която има най-малко едночленни домакинства - 22,4 на сто.  

За последните десет години броят на домакинствата намалява в 21 области, като най-чувствителен е спадът във Врачанско - с 13 320 домакинства и в Монтанско - с 8550 домакинства, показват данните на НСИ.  

В 7 области броят на домакинствата нараства. Най-значително е увеличението в София-град и във Варненско, където ръстът е съответно със 112 745 и 22 444 домакинства. Към 1 февруари 2011 г. населението в България живее в общо 3 006 376 домакинства. Близо три четвърти от тях (73,3%) са в градовете.

В селата живеят общо 803 369 семейства. През 1900 г. в едно домакинство са живели средно 5,6 души. Сега обичайното семейство е от 2,4 членове.

Прочетено: 1808