ПЕТ ГРАДА СА ОБРАЛИ КАЙМАКА НА НОВОТО СТРОИТЕЛСТВО

Близо половината от новопостроените жилища в България през последните осем години са в и около градовете Варна и Бургас. Това показва анализ на МКБ Юнионбанк, изготвен на база данните за периода 2004 – 2011 г. Този период е избран неслучайно – именно през него се осъществи теака нареченият строителен бум.

За тези осем години в страната са построени нови 125 хиляди жилища, като близо 60 хиляди са на морска територия или това представлява дял от 48%. Сериозна част от тези апартаменти се падат на т. нар. ваканционни имоти. Техният точен брой не е възможно да се изчисли на база представителните данни, но се допуска, че са над 25-30 хиляди.

Изчисленията показват още, че реално в пет града (Бургас, Варна, София, Пловдив и Велико Търново) са концентрирани 75% от новите жилища, въведени в експлоатация през последните осем години. Град Бургас и областта остава първенец по брой построени имоти, като там са концентрирани над 28% от всички нови жилища или това са над 35 хиляди апартамента за последните осем години. Градът „посреща“ строителния бум с едва 1806 нови жилища през 2004, за да достигне техният годишен брой 5326 в началото на кризата.На второ място по численост на новите жилища е Варна и областта, като всеки пети имот е именно там построен.

В абсолютни числа новите имоти в града и околностите му през разглеждания период са близо 25 хиляди. Едва на трето място е София с нови 18 712 жилища, което е дял от 15% в новопостроените имоти. Пловдив е на четвърта позиция със 7 704 нови имоти и дял от 6 на сто, следван от Велико Търново с 5 773 жилища и дял в новата строителна продукция от близо 5%. Имотите в градовете и областите, където се развива зимен туризъм са около 3 200, като в това число вероятно преобладават тези с ваканционен характер.

Пикът на новите жилища е бил през 2009 година, когато са въведени в експлоатация нови 22 хиляди жилища. Отново половината от тях се падат на морските градове и области. За сериозността на строителния бум, който страната ни преживя през последното десетилетие, , говори факта, че новите жилища през 2004 г. (която приемаме за начало на този бум) представляват едва 37% от новите имоти, получили акт 16 през годината на пик 2009. С други думи строителството на нови апартаменти се е утроило за пет години преди да започне бързо да спада с началото на икономическата криза.

През 2011 новото строителство вече представлява 63% от пиковите си нива, регистрирани през 2009 и продължава бързо да спада.Независимо че строителният бум от последното десетилетие изглежда рекорден, сравнението с данните от последните 37 години показва друго. От 1975 г. насам в България са построени нови 781 хиляди жилища. Най-голям дял от тях (над 328 хиляди или реално половината) са пуснати за ползване през периода 1985-1992.  Строителният бум от 2004 със 125 хиляди нови жилища насам реално е едва на трета позиция от четири разглеждани периода и е сравним с този от 1992-2001, когато са построени 114 хиляди имота.

Демографски погледнато, през разглежданите 37 години населението на страната се е стопило с 1,36 млн.души. Намалението обаче засяга основно селата, където жителите спадат с над 1.6 млн. В градовете се регистрира увеличение с 277 хиляди души. Може би най-интересни са актуалните данни от последното десетилетие, когато населението в България като цяло намалява с 563 хиляди, като основно отново намалението е в селата.

Вече обаче се наблюдава спад с около 135 хиляди души и в градовете. Очакванията са тези тенденции да се задълбочават през следващите десетилетия. Ако демографските тенденции влияят негативно върху новата строителна продукция, то в същото време недоброто състояние на част от сградния фонд в страната, наред с новите изисквания на купувачите и относително по-ниските цени (като достъпност), влияят положително.

При над 125 хиляди нови жилища през последните осем години, увеличението при ипотечните кредити за същото време е с около 100 хиляди до 158 579 заема. Добре е да се има предвид, че не всички ипотечни кредити се теглят за покупка на ново строителство.

От началото на кризата насам ипотечните кредити бележат ръст в абсолютни числа от около 20 хиляди нови заема, като очакванията са и през тази година да се регистрира едноцифрен ръст в новоотпуснатите ипотечни кредити.