БЪЛГАРИЯ - ПРЕД ТРУДЕН ИЗПИТ ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Всички държави в ЕС ще трябва да приемат национални планове и цели за енергийна ефективност през 2014, 2017 и 2020 г. според проект за директива, по който Европейският парламент и правителствата постигнаха съгласие.

Законодателството трябва да помогне ЕС да съкрати с 20% сто енергийните си разходи до 2020 г. Това е една от главните цели, които ЕС си поставя, за да намали въглеродните емисии, които предизвикват глобалното затопляне.

България е сред енергийно най-неефективните страни в ЕС. Тя произвежда 1 евро брутна добавена стойност с 850 грама петролен еквивалент при средно 250 грама за ЕС. По признание на министър-председателя Бойко Борисов годишните загуби по остарялата електропреносна мрежа се равняват на производството на единия от действащите реактори на АЕЦ „Козлодуй".

От 1 януари 2014 г. държавите трябва да реновират годишно 3% от застроената площ на обществените институции, така че да се намали разходът им на енергия. Отначало това ще се отнася за сгради с обща разгърната площ над 500 кв.м, а от юли 2015 г. - над 250 кв.м.
От 2014 до 2020 г. енергийните предприятия трябва всяка година да реализират икономии от продаваната у дома енергия равни на 1,5% от продажбите през предходната година.

Държавите трябва да насърчават енергийни одити за всички крайни потребители, вктлючително за домакинствата, които да се извършват на достъпна цена от независими акредитирани експерти. Директивата освен това задължава властите да осигурят на всичкси потребители точни уреди за измерване на реалния разход на всички видове енергия.
Правителствата трябва да въведат "ефективни, пропорционални и възпиращи" санкции за неизпълнение на горните изисквания.

Енергийната ефективност на стоките и услугите трябва да влезе като основен критерий в търговете за държавни поръчки.

Властите трябва да направят и инвентаризация на всички горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност равна или по-голяма от 50 мегавата както и на инсталациите за рафиниране на нефт и газ. Те трябва да я актуализират всеки три години и при поискване да я представят на Европейската комисия.

Всички нови топлинни електрогенериращи инсталации с номинална входяща топлинна мощност над 20 мегавата трябва да имат оборудване за оползотворяване на отпадната топлина и да са разположени на места, където тя може да се използва в точки на консумация на топлинна енергия.