ДЕЛЯН ДОБРЕВ: НАЙ-БЕДНАТА ДЪРЖАВА В ЕВРОПА СТИМУЛИРА НАЙ-СКЪПИЯ ВИД ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

Министър Добрев, разкажете за посещението си в Германия. Какви инвестиции договорихте там?

- Посещението за мен бе много успешно. Повечето от срещите бяха с политици, защото такава бе официалната програма на визитата на президента Росен Плевнелиев. Най-важното за мен бяха две неща. В първия ден - посещението на технологичния парк Адлерсхоф, който е един от работещите технологични паркове и от който можем да почерпим опит за "София Тех". Хубаво е да виждаме добрите примери и да не измисляме топлата вода, а да заимстваме идеи. Втората важна среща беше с немския бизнес. Изнесох презентация за възможностите за инвестиция в България. Очертава се сериозен интерес от немски компании за инвестиция в производството на компоненти за автомобили. В България вече имаме редица предприятия в тази сфера и за производство на кожени седалки, въздушни възглавници, климатици и др. Много от компонентите за автомобили в целия свят се произвеждат у нас. В момента преговаряме и с един от най-големите производители от световен мащаб на климатици за автомобили и се надяваме той да направи своята инвестиция в Пловдив. На 10 юли у нас една немска компания ще регистрира автомобилен клъстър. В него ще се включат компаниите производители на тези компоненти.
В момента водим и разговори с 5-6 компании, както софтуерни, така и компании за споделени услуги. Не искам да назовавам имена. Голяма американска компания, производител на въздушни възглавници, има интерес за вложения у нас. Външните инвестиции в България за тази година в сравнение с миналата са нараснали почти 7 пъти. От 70 млн. евро през първите 5 месеца на 2011 г. до над 400 млн. евро за същия период на тази година.

- Кой международен проект с участието на страната ни е от най-голямо значение и е на дневен ред?

- За мен най-големият проект за България е проучването на дълбоко Черно море в блок „Хан Аспарух” за природен газ. Очакваме до края на месеца да финализираме оценката на подадените проектни предложения от световните лидери в тази сфера. Имаме големи надежди за това, че ще открием големи количества газ. Те ще ни направят не само енергийно независими, но и ще намалят значително цената на газа в България. Факт е, че местният добив е с 40 процента по-евтин от вносния газ.

- Как ще коментирате поскъпването на тока с 13%?

- Оказва се, че след лобисткия закон през 2007 г., който дава невероятни преференции за инвестициите във възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), през 2008 г. след промяна в друг закон, се налива допълнително масло в огъня като се стимулират инвестиции в тази сфера. Всъщност с друг закон изменят този за ВЕИ и без да има конкретно предложение от народен представител, прикрито, с редакция от името на комисия, се увеличава срокът за изкупуване на зелена енергия за фотоволтаични централи от 12 на 20 години. В доклада на второ четене записват 20 години. Когато влиза законът в пленарната зала, от трибуната Любен Корнезов и Рамадан Аталай казват, че „има печатна грешка, не трябва да са 20, а трябва да са 25 години”. Тези допълнителни 5 години, които са дали безлично и без никой да застане зад това предложение в Народното събрание, струват на държавата милиарди. Това за мен е едно от най-лошите решения в енергетиката, които са вземани през последните 20 години. Не конкретно това увеличение на срока за изкупуване на енергията от 20 на 25 г., а въобще решението най-бедната държава в Европа да стимулира най-скъпия вид електроенергия. Държавите, които са решили да стимулират този вид електроенергия, обикновено са производители на компоненти за такива централи и са богати страни, които могат да си позволят да бъдат зелени. Ние нито сме най-богатата държава в Европа, нито сме производители на каквито и да е компоненти за вятърни или за фотоволтаични централи. Трябвало е този ангажимент да се изпълни след 2015 г., тъй като с всяка година тези технологии поевтиняват с 20 и 30 процента. И след 2015 г. тази цена на зелената енергия няма да струва толкова, колкото струва сега или колкото е струвала преди пет години. Преди 5 години е била 20 пъти по-скъпа от конвенционалната енергия. След време ще струва толкова, колкото конвенционалната енергия и няма да ни се вдигат сметките на тока.

- Каква е ситуацията с ВМЗ-Сопот?

- Имах среща с президента на КТ "Подкрепа"‘ д-р Тренчев, за да обсъдим тежкото финансово състояние на ВМЗ-Сопот и забавените заплати. Осигурили сме средства, с които да се платят заплатите на работниците за април и остатъка от януари. Това ще стане днес. Освен това говорих с Емил Караниколов, председател на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, още миналата седмица, защото знаете, че НС прие стратегия за приватизация на ВМЗ-Сопот още през януари миналата година. До момента тя не е стартирала. Имам уверението на г-н Караниколов, че ще бъдат приети оценките и всички останали документи за приватизация и ще изпрати обявлението в "Държавен вестник". С това фактически се дава старт на приватизационната процедура за ВМЗ-Сопот.

- Кои са отворените въпроси по "Южен поток", които трябва да се изясняват? И възможно ли е да подпишем газовия договор преди 15 ноември?

- Работим конструктивно по тях, тъй като сме в преговори. Не искам да навлизам в подробности. Ще стигнем до разрешаване на всички отворени въпроси, нямаме колебание в тази посока. Това може да се случи всеки един ден преди 15 ноември.

- Кога ще влезе в сила законът за туризма?

- Това е доста изстрадал закон, защото три години той се готви и се съгласува с бранша. При моята първа среща с тях обещах, че в рамките на един месец законопроектът ще бъде внесен в МС, след като обсъдим техните окончателни предложения. Дадохме срок в рамките на две седмици те да дадат последни предложения по закона. След този срок се събрахме и съгласувахме заедно всички текстове член по член. След като те самите взеха участие в приемането на своите предложения, законът бе внесен в МС, гласуван и вече е в НС. Очаква се след парламентарната ваканция, през септември, той да е факт. В него са разписани много важни за развитието на туризма моменти. Едното е, че категоризацията не е безсрочна. Вече на всеки пет години има прекатегоризация на обектите, защото качеството на предоставената услуга трябва да се поддържа. Във всеки хотел мебелите се амортизират след 5 години, ако не са правени инвестиции. Това намалява качеството на обслужването и той вече не е 5 звезди, а е 4 или 3. От друга страна, въвеждаме електронните услуги. Тази прекатегоризация ще може да става и по електронен път. Единствено посещението на място ще е нещо, което ще се осъществява физически. Регламентирахме балнео и спа туризма, защото досега всеки хотел слагаше табела спа център с едно джакузи и една вана. Въвеждаме и туристическо райониране на страната.

- Какъв е ръстът на туристите у нас?

- Аз се надявам да е около 10 процента. Май месец беше сравнително слаб. Но тази тенденция се обърна през юни и юли. Издадена е вече виза номер 200 хиляди за руския пазар. Тази година имахме само за един ден над 6200 издадени визи в Русия, което е абсолютен рекорд.

- Какви мерки се предприемат за прозрачността на търговете за обществени поръчки? Защо в последните години се печели само от големи фирми и има ли случаи на лобита на административно ниво с цел процент от печалбата?

- Докато бях зам.-минстър с ресор енергетика, бях член на борда на БЕХ и на НЕК и винаги съм настоявал за открити процедури по най-ниска цена. Защото тогава няма дискриминационни условия, няма субективизъм при оценката. Отваряш финансовите предложения, допуснал си всички, които искат да участват, и най-доброто предложение печели. Пример за такава поръчка е процедурата за транспорта в "Марица-изток". Там винаги е печелела една фирма, защото условията на конкурса са били такива, че нито една по-малка фирма не е можела да участва. Сега вече не е така. Ние разделихме процедурата на 11 лота, направихме я открита по най-ниска цена. Тези лотове са по дестинации така, че да могат фирмите от определен район да участват и няма нужда да имаш 100 автобуса, а е достатъчно да имаш 5-6 возила, за да участваш в един лот. Това доведе до огромно намаление на цените за превоз. Например 400 хиляди лева на месец е разликата между старата фирма с високата цена и новата фирма.