ЗАСТРАХОВКАТА НЕ Е ЛУКС, А НЕОБХОДИМОСТ
Застраховката не е нито лукс, нито предвидливост, тя е необходимост, твърди брокер Кристина Найденова от агенция „Евина“. Според нея застрахователната култура на българите през последните години е по-висока, отколкото преди 15-20 години. Повечето хора не си правят застраховки, защото все още те са доста скъпи, а една от причините да са скъпи е, че малко хора си ги правят.
Когато застраховаме сграда, трябва да внимаваме какви точно рискове са включени в полицата, съветва експертът. Най-често рискът „земетресение“ е изключен и за него се заплаща допълнително. Понякога застраховането на риска „земетресение“ може да оскъпи застраховката дори почти двойно. Рискът „кражба“ се застрахова допълнително и то след оценяване на имуществото от експерт. Добре е да се направи и застраховка Гражданска отговорност. Тя е полезна, когато собственикът на едно жилище, причини щети на съседите си. Например се спуква тръба и в съседите отдолу става наводнение. Собственикът не е виновен, но щетите на съседите се покриват от тази застраховка.
Когато стане дума за застрахователна култура, застрахователи и клиенти говорят на различен език, смята адвокат Милена Миткова. Такава култура следва да има клиентът, за застрахователя това е просто бизнес. В случая клиентът следва да се е запознал подробно с всички условия на застрахователя, да е задал своите въпроси и да е получил изчерпателен и разбираем отговор. Някои смятат, че хората, които не сключват застраховки, нямат застрахователна култура или с други думи - не са наясно с ползите. Миткова твърди, че потребителят на застраховка не търси полза, а сигурност. А такава той може да получи, само ако счита, че е информиран за всички важни за него (а не важни за застрахователя) факти.
Ползи от застраховките безспорно има, убедена е Миткова. Те спестяват бъдещи сериозни разходи, както и излишни притеснения. Застрахователната култура означава потребителят да е задал правилните въпроси, да е получил отговори и да ги е сравнил между поне три различни застрахователни компании.
Другият аспект на застрахователната култура е свързана с някои финансови ползи, като например данъчните облекчения при застраховка „живот“ и др.
Дали една застраховка е лукс или предвидливост, може да се каже, като се прецени какво и защо се застрахова. Например, застраховката „каско“ или тази на земеделска продукция, отдавна вече не са лукс, тъй като именно там има чести щети и съответно възниква естествена необходимост от застраховане. Тоест, за потребителя е по-изгодно да има, отколкото да няма застраховка.
Застраховането на скъпи бижута, които се съхраняват в банкова касетка, например е по-скоро лукс, защото необходимостта от подобна застраховка почти не е налице, обяснява Миткова.
Специалистът счита, че застраховката „Живот“ е добра инвестиция, но за повечето хора в България тя е лукс, защото сериозно натоварва бюджетът им, а и от друга страна българите са доста скептични към този продукт. Адвокатът обаче смята, че ако внимателно договорим условията по нея и сме наясно с всички параметри и рискове, то със сигурност ще гледаме в бъдещето и осигуряването на семейството ни в случай на злополука далеч по-спокойно.
Брокер Владимир Йосифов от агенция „Бряг имоти“ със съжаление констатира, че голяма част от българите имат негативно отношение към застрахователния бизнес. Той смята, че държавата е оставила компаниите сами да изграждат у хората добро отношение към застрахователния бранш, а това е почти непосилна задача. Според Йосифов това е и главната причина застраховането у нас да върви трудно и на скокове, особено в по-малките населени места.
