Надомните работници в Европа нямат идентична правна защита с останалите трудово заети хора. Това отбелязват специалистите от Международната организация по труда (MOT) и като мярка предлагат въвеждането на Конвенция №189 - "Достоен труд за надомните работници". Тя ще влезе в сила през следващата година.

Един от проблемите според специалистите на МОТ е, че официалните данни за броя на самонаетите или хората с възложител в Европа не успяват да отразят реалния обхват на работниците в този сектор. Статистическата служба на Германия например показва, че има около 700 хил. хора с такава професия в страната. Но местните синдикати смятат, че над 2.4 млн. домакинства имат домашна помощница.

"Основният проблем е, че този вид заетост рядко се възприема като истинска форма на работа. Предизвикателството пред много от надомните работници в Европа е, че те попадат в сивата икономика или са незаконни мигранти", коментира Джон Кели, регионален мениджър на националния орган за трудовите права в Ирландия.

Ето защо е изключително трудно за инспекторите по труда да идентифицират и съответно предотвратят евентуални злоупотреби. "Инспекторите по труда могат да се позовават само на съществуващите трудови норми, които обаче не винаги са адаптирани към спецификата на надомната работа", допълва Кели.

Някои европейски държави като Франция и Белгия обаче предприемат сериозни мерки, за ограничаване на сивата икономика по отношение на надомните работници. Програма в Белгия например позволява тези служители да имат официален документ за трудова заетост, докато работодателите им могат да се ползват от държавна субсидия, която да покрива част от възнаграждението и осигуровките на работниците. По този начин се стимулират легалните отношения и от двете страни.

"Разбира се, това струва пари на държавата, но тя почти незабавно си ги възвръща под формата на данъци и осигуровки", коментира Майкъл Аселио, ръководител на агенцията, която администрира програмата за надомни работници в Белгия.

Като цяло търсенето на надомна заетост сега е по-високо от преди години. Причините са застаряването на населението и трудната икономическа ситуация, която прави тези услуги по-евтини и решение за дългосрочно безработните. Доста голям е броят на работниците от Източна Европа например, които заминават за някоя от западните държави, за да се грижат за възрастни хора.

Като пример за липсата на правна защита, от МОТ посочват случая на Коринг – 59-годишна домашна помощница от Филипините, която живее в Холандия. Тя наскоро е загубила работата си, защото е поискала да си вземе няколко почивни дни. "Работодателят ми каза, че е достатъчно, че ми плаща заплата и покрива данъците ми, за да искам и почивни дни", обяснява тя. Въпреки че в Холандия също има много правила, които регламентират тази дейността, затрудненията идват най-вече от няколко пропуските в законодателството, както и от неинформираността на хората.

"От съществено значение е надомните работници да бъдат добре информирани за техните права и задължения. Много от тях нямат писмени договори с работодателите си, които понякога дори не считат нощните им часове работа като трудова заетост. Създаването на по-ясни правила, по които да се наемат работниците и да се обезпечат с реален статут, е важно, за да се подобри цялостното им положение", обяснява Мартин Оелц, правен специалист по условията на труд към MOT.

Конвенция №189 обръща внимание на всички аспекти, типични за традиционните форми на заетост. Това включва приемливо работно време, седмични почивки от минимум 24 последователни часа, ограничението в плащането "в натура", ясни срокове и условия за продължителността и изпълнението на работата.

Прочетено: 2362