90% ОТ ПЛОДОВЕТЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ ВНОСНИ
Сектор плодове и зеленчуци е на път да се регистрира в Червената книга на България. В момента 90-95% от плодовете и зеленчуците на пазара у нас са вносни. Стоката е от Турция, Гърция, Испания, Македония и някои други страни от ЕС. Това коментира за БТА Цветан Цеков, председател на експертния съвет по плодове и зеленчуци към Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/.
Според Цеков за последните 10 години спадът в производството на плодове и зеленчуци у нас е около 60%. Ако през следващите пет години този тренд продължи да намалява, българското зеленчукопроизводство, както и това на плодове тотално ще изчезне, смята той. Тази равносметка специалистът прави седмица преди изтичане на крайния срок за подаване на заявления по схемата за подпомагане на производителите на качествени плодове и зеленчуци. Те трябва да направят това в областните дирекции на фонд "Земеделие", където обаче все още нямат указания за прием на съответните документи, твърдят членове на асоциацията.
Те са сигнализирали, че служителите по места не са наясно как ще се осъществява подпомагането, при положение че има схема за специфична подкрепа, разработена от министерството на земеделието и храните, а основната цел е подобряване на качеството на произвежданите в България и предлагани на пазара плодове и зеленчуци. Цеков припомни, че след дългогодишното настояване от страна на асоциацията, най-после има разработени механизми за подкрепа на производителите на база произведена и реализирана българска продукция, с осигурено финансиране.
В бюджета за 2012 година са заложени 15 млн. лева, а всъщност пак опираме до липса на координация между институциите и безхаберие, описва ситуацията експертът. По думите на Цеков в бюджета за 2013 година се предвижда увеличение на средствата в това направление, но в крайна сметка тези, за които е предназначено подпомагането, на практика не могат да се възползват. От АЗПБ апелират за своевременно изпълнение на поетите ангажименти към сектор плодове и зеленчуци.
В резултат на липсата на политика в този сектор за последните 20 години, средно 15 пъти са намалели площите и тази тенденция се запазва, твърдят оттам. Проучване на Института за пазарна икономика отчита 60% спад в българското производство през последните 10 години. Ако този тренд продължи, в рамките до 5 години няма да има родно производство. Зеленчукопроизводството и овощарството преминават през дълбока криза в последното десетилетие, смята специалистът.
За периода 2002-2011 г. стойността на продукцията от тези два сектора е намаляла с над 60% по базисни цени, а делът им в растениевъдството и като цяло в селското стопанство намалява респективно със 76% и със 73%. За същия период площите, реколтирани със зеленчуци, спадат с 61%, а тези с трайни насаждения /овошки, без лозя/ - с близо 30%. Вътрешното производство е недостатъчно да покрие търсенето, като по този начин от износител страната се е превърнала в нетен вносител на плодове и зеленчуци, заключава експертът.
Съседството на страната с държави като Турция и Гърция, където топлото време продължава много по-дълго, дава възможност за внос на определени култури на ниски цени през по-голямата част от годината. Това от своя страна поставя българското производство под натиск или да се окрупни, или да се специализира в области, в които има конкурентно предимство. През последните две-три години се наблюдава задържане на площите при някои култури, инвестиции в нови насаждения и леко повишение на добивите.
Въпреки че е рано да се говори за пречупване на негативната тенденция, секторът изглежда е на важен кръстопът, отчитат анализатори в този бранш. Сред най-перспективните те определят орехите, малините, черешите и ягодите. Кайсиите, прасковите, десертното грозде и кивито са плодовете с потенциал. Почти напълно лишени от такъв обаче са българските ябълки и сливите. При зеленчуците най-перспективни са гъбите, краставиците и грахът, с най-голям потенциал - моркови, зеле и лук, а със затихващо производство - доматите, пиперът и картофите. Цветан Цеков уточнява, че понятието "без потенциал" не означава непременно, че тези култури нямат никакво бъдеще и производството им трябва да бъде спряно.
При тях обаче е необходимо драстично подобряване на ефективността, което означава инвестиции в увеличаване мащаба на производството, в техника и материалната база, оптимизация на работния процес, понижаване производствените разходи и т.н.. В противен случай те ще отпаднат от само себе си. Най-безперспективни от плодовете в България са ябълките, твърди Цеков. При тях има огромно търсене от една страна, но от друга са супер неконкурентни, коментира той. Причината е проста. За да има възвръщаемост, на една овощна градина са и необходими минимум шест години.
През това време, ако стопанинът няма друг някакъв бизнес - загива. За разлика от ситуацията у нас, зеленчукопроизводството и овощарството в останалите държави от ЕС, които заливат страната ни с продукцията си, е съвсем различна. Те са с много по-висок процент на субсидия и затова могат да бъдат продавани под себестойността. Освен това вносните плодове и зеленчуци не се облагат с мита и ДДС, изтъква Цеков. Той твърди, че 80% от този сектор е "сив". И сега да отидете на борсата в Слатина например ще видите, че стоката не се фактурира.
Държавата не можа да се справи с този проблем - контрабандата, обобщава експертът. Според него целият сектор "Плодове и зеленчуци" трябва да се преразгледа и на първо място сред мерките той поставя модернизиране на технологията в овощарството. Освен това задължително средство за стимулиране на това производство са безлихвените кредити, много по-висок процент на субсидия - от поне 85%.
