И СПЕСТЯВАНИЯТА, И ЛОШИТЕ КРЕДИТИ СЕ УВЕЛИЧАВАТ
Домакинствата и фирмите продължават да се държат консервативно, да спестяват, да се въздържат от потребление и поемане на нови заеми. В края на февруари домакинствата и нетърговските предприятия (неправителствени организации, партии и др.) държат в банките 35.12 млрд. лв. - това е с 12% повече спрямо същия месец на 2012 г. Увеличават се, макар и с малко, и депозитите на фирмите - с 3.9%. Лошите кредити също нарастват като дял, но намаляват леко като абсолютни суми. Това показва паричната статистика на БНБ за февруари.
Само за един месец - от януари до февруари, депозитите на домакинствата и нетърговските предприятия са се увеличили с 489 млн. лв. При фирмите ръстът е незначителен - спестяванията за февруари са 14.146 млрд. лв. - с 19 млн. лв. повече от януари.
И фирмите, и домакинствата продължават да са консервативни в тегленето на нови кредити и общият размер на заемите (без включен овърдрафт) намалява. Фирмените кредити са спаднали през февруари спрямо януари със 153.4 млн. лв. Намалява в абсолютни суми и размерът на лошите и преструктурираните кредити - от 6.33 млрд. лв. през януари на 6.32 млрд. лв. през февруари.
Сходни са тенденциите и при кредитите на домакинствата. Лек спад има в общия размер на всички видове кредити - потребителските намаляват с 9 млн. лв., жилищните - със 17 млн. лв. Намаляват като абсолютни суми лошите и преструктурираните кредити, макар че при тях спадът е по-бавен от този в общия размер на взетите заеми. Така лошите и преструктурираните заеми при фирми и домакинства растат като дял и вече възлизат на 22.63% при 22.57% за януари.
На фона на продължаващата стагнация и призивите на бизнеса държавата и общините да не бавят просрочените плащания изгледите за бързо покриване на забавените суми не са добри, показа проверка на "Сега". Особено проблемна е ситуацията с просрочените дългове на общините. Докато дълговете на държавата са намалели близо 6 пъти от края на 2009 г. и към януари 2013 г. възлизат на 102 млн. лв., просрочените задължения на общините стоят почти без промяна и в началото на годината са в размер на 175 млн. лв.
От Националното сдружение на общините изтъкват липсата на динамика в размера на задълженията като доказателство, че в общинските бюджети има структурен дефицит. Причина за това е, че те са натоварени с нови задължения, без да е осигурен ресурс за изпълнението им.
"Ние просто няма как да не задлъжняваме при постоянното прехвърляне на нови отговорности и липсата на нови приходоизточници. По наши изчисления структурният дефицит заради тези необезпечени задължения всяка година възлиза на около 300-400 млн. лв.", коментира изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова.
По данни на сдружението основният дял натрупани задължения са за улично осветление, договори за доставка на горива, храни. "При еврофондовете пък имаме проблем с бавното одобряване на разходите и последващото забавяне на възстановяването на сумите", допълни Чавдарова. Тя изтъкна, че последните промени в търговския закон, с които бе въведен максимален срок за разплащане на задължения от 60 дни, ще доведат до нови разходи за местните управи за лихви.
Другото искане на бизнеса - за ускорено възстановяване на ДДС на фирмите, според финансовото министерство и НАП в момента не представлява проблем. Вчера от приходната агенция съобщиха, че към края на миналата седмица задържаното заради ревизии ДДС възлиза на около 280 млн. лв.
Това е едно от най-ниските нива за последните 5 години. 90% от заявеното ДДС се възстановява в законовия срок от 30 дни, увериха от НАП. По данни на приходната агенция най-сериозен проблем със задържане на ДДС е имало в края на 2009 г., когато данъкът за възстановяване е надхвърлял 700 млн. лв. От НАП изтъкват още, че регистрираният спад в нивото на задържаното ДДС идва на фона на увеличаване броя на регистрираните търговци по ДДС. В момента регистрираните по ДДС фирми с право да възстановяват данъка са около 215 000 - с 30% повече спрямо 2008 г.
