ПРОМЕНИТЕ В ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН НЕ ПОМАГАТ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА-ДЛЪЖНИЦИ И ОЩЕТЯВАТ КРЕДИТОРИТЕ

В последните дни от своята работа, Парламентът прие някои съществени изменения на Търговския закон (ТЗ) в частта за несъстоятелността, които поради сложността на текстовете и спецификата на материята, останаха някак незабелязани. Как и защо бяха приети тези поправки, не знаем със сигурност, но те определено пораждат въпроси.

От около две години се провеждат дискусии, срещи, семинари и обмяна на становища по отношение на текстове от ТЗ по главата „Несъстоятелност”, като крайната цел би следвало да бъде подобряване  правната уредба на института на несъстоятелността и положителното повлияване на търговския оборот. Всъщност, именно това бяха манифестираните цели, които се очертаха при предварителната дейност по обсъждане на измененията с активното експертно участие на съдии.

Голяма беше изненадата, обаче включително и за съдиите, от публикуваните изменени текстове на ТЗ в брой 20 от 2013 год. на „Държавен вестник”, приети в последните работни дни на НС. Защо, всъщност е било необходимо участието на експерти и то съдии, разглеждащи дела за несъстоятелност, след като измененията, приети от законодателя,  нямат много общо с обсъжданите в работните групи  и със същинските проблеми по този вид дела, и по-точно със същинските проблеми на търговския оборот. Не им стига на съдиите, че са вечният виновник за несполуките на другите власти, ами и  когато решат да помогнат за по-добър закон, пак ще са виновни. Защото, когато Законът с последните му изменения „заработи” с пълна сила, ще се окажем пред куп въпроси без отговори и поредната порция противоречива практика, отново пагубно рушаща и без това крехкият авторитет на съда.

Какво всъщност се случва с последните изменения на ТЗ?

Най-общо казано, възникват много въпроси като се започне от това кой е неплатежоспособен търговец и се приключи до създаденото положение за несправедливо удовлетворяване на кредиторите. Неплатежоспособен търговец вече не е само този, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, но се включват и парични задължения, които могат да бъдат породени от недействителна или преустановена на различни основания (прекратяване, разваляне, унищожаване) търговска сделка. От процедура, целяща да стабилизира търговеца и да го  върне в оборота, производството по несъстоятелност се превръща в по-сложно, многоетапно производство за защита и санкция при незаконосъобразно развитие на търговските отношения. Така, освен невъзможността да се упражнява предмета на дейност, като предпоставка  се включва и невъзможността да се уредят последици от порочна или незаконосъобразно развила се търговска сделка.

Изменена е изцяло и  уредбата на исковете (по чл.646 и 647 от ТЗ), които са определящи за попълване масата на несъстоятелността. С измененията, законодателно се задълбочи  тенденцията да се защитават интересите на конкретни кредитори- напр. кредитни институции, които по принцип разполагат със сериозен  ресурс, както да проучват своите потенциални клиенти, така и да защитават интересите си в случаи на  проблеми. Така, справедливото удовлетворяване на кредиторите  е компрометирано не само по линия на въведените редове за удовлетворяване на вземанията при недостатъчно парични средства за  пълното им покриване - всеки предходен ред изключва изцяло следващите (чл.722 от ТЗ), но и по линия на възможността  да се запази от кредитор изцяло придобитото чрез сделка или действие  с длъжника от масата на несъстоятелността в „подозрителния период”- сделки и действия на определени кредитори са изключени от недействителността според правилата на новия раздел-чл.646,ал.6.

Какъв ефект иска да постигне законодателят?

Не става никак ясно, предвид маркираното по-горе, какъв ефект в обществените отношения иска да постигне законодателят чрез производството по несъстоятелност. Приетите изменения не само не сочат на желание да се подпомогне оздравяването на предприятието на длъжника, но и показват нежелание кредиторите да бъдат удовлетворени справедливо.

С две думи- ако ви се наложи като търговец да бъдете обявен за неплатежоспособен( или още по-зле, ако сте кредитор, но не от онези с много права) ще трябва да се въоръжите с огромно търпение, защото законодателят е забъркал микс между  специалното производство за несъстоятелност и обикновеният граждански процес (2 в 1) като от процедура, целяща да стабилиза търговеца и да го върне в оборота, производството по несъстоятелност се превръща в огромно производство за защита и санкция при порочни търговски отношения (сделки). А ако не сте кредитна институция-кредитор, забравете за справедливо удовлетворяване или изобщо за някакво удовлетворяване на вземането ви.

Разбира се, измененията в ТЗ далеч не се изчерпват с посоченото по-горе. В духа на европейското ни мислене, като никога сме в първата десятка, обаче по натягане, като транспонирахме европейска директива без пълното й осмисляне. Затова, препоръчваме сами да прочетете чл. 303а или чл. 309а от ТЗ и да поразсъждавате. Те подлежат на самостоятелен анализ и въпроси.
  
В заключение, поставяме отново въпрос - Дали вече не е необходимо да бъдат основно преразгледани целите на института на несъстоятелността по българското законодателство, защото тълкувани в светлината на актуалната му правна уредба, звучат безсмислено.Дали вече не е време да помислим и за родния бизнес, като например се създаде съд по несъстоятелност или специализиран търговски съд, така щото търговският оборот да не бъде възпрепятстван повече от бавно правосъдие , а предвид законодателните безумия- и от некачествено такова.

Боряна Димитрова е председател на Окръжен съд (ОС)- Бургас

Антоанета Андонова-Парашкевова e зам.-председател на ОС-Бургас