ИКОНОМИКАТА ВКЛЮЧВА НА ВТОРА СКОРОСТ

Възможно ли е българската икономика да върви напред, въпреки несекващите протести и политическия тюрлюгювеч в парламента? Първосигналният отговор е "не, няма как да стане".

Колкото и нелогично да изглежда обаче, въпреки всички проблеми на вътрешнополитическата плоскост, икономиката дава плахи, но в същото време разнопосочни сигнали, че по-скоро най-лошото е останало в миналото.

Всъщност това не е някаква уникална и типично българска странност.

Просто първите сигнали за възстановяване в западноевропейските икономики вече имат двегодишна давност, а България остана някак встрани. След началото на кризата запазихме фискална дисциплина, но загубихме потока чужди инвестиции, който дърпаше икономиката напред. Свитото потребление, проблемите в промишлеността, услугите и увеличаващата се безработица естествено занулиха растежа на Брутния вътрешен продукт. След три поредни тримесечия, в които показателят бе на полусъединител обаче, през третото тримесечие на т.г. има ръст от 0,7 на сто. Това по-скоро показва, че българската икономика най-накрая превключва на втора скорост. А според експертите двигателите  са износът и увеличеното потребление на държавата.

Силна зима след силното лято в туризма

Туризмът е вероятно секторът, който ще натрупа най-много мускули през 2013 година.
Лятото бе повече от добро за морските ни курорти и привлече цели 4 милиона отпускари от странство, което представлява ръст от над 6 процента в сравнение с активния сезон на 2012 г. Така браншът вече осигурява цели 12 на сто от Брутния вътрешен продукт на страната при средно ниво от 9 на сто за Европейския съюз.

България продължава да е притегателна за руснаците, германците, украинците и румънците, които са най-честите гости по Българското Черноморие. Увеличават се и туристите от Израел. Според туроператорите на практика отлива на летовниците от Обетованата земя след атентата в Сарафово е бил само за няколко месеца.

На старта на ски сезона се очертава и впечатляващ ръст в зимните курорти. Резервациите са много по-добри от миналогодишните и в Банско, и в Пампорово, и в Боровец. Чакат се рекордни за последните десет години приходи.

През тази година най-голям ще е броят на чуждестранните скиори от Великобритания, скандинавските държави и нашите съседни страни. Хотелиерите прогнозират истинско нашествие от турци, гърци и македонци. За първи път се чака и масирано присъствие на украински туристи по белите писти. 

Индустрията отлепя с 4 на сто

Индустриалното производство в България през октомври т.г. е нараснало с 1,5 на сто спрямо септември, показват данни на Националния статистически институт, обявени вчера. По-важното обаче е, че промишлеността отбелязва ръст от 4,1 на сто на годишна база.

Увеличението се дължи изключително на преработващата промишленост, чието производство е подскочило с 5,9 на сто, сочат данните на ведомството на Ренета Инджова. В същото време при производството на електрическа и топлинна енергия няма промяна спрямо нивото от миналата година, въпреки проблемите в сектор енергетика, а в добивната промишленост има спад от 2 на сто.

Според данните на НСИ най-големият ръст на годишна база е при производството на комуникационна техника и оптични устройства - 35,9 на сто.

Впечатляващо е и увеличението при производството на метални изделия - с 27,4 на сто. Ишлемето явно също връща пазарни позиции, след като производството на текстилните фабрики се е увеличило с 19,5 на сто на годишна база. Сред отличниците е и производството на хартия - в този сегмент се отчита ръст от 18,1 на сто през последните 12 месеца.

На противоположния полюс сред секторите, в които на годишна база има по-значителен спад, са дървообработването, тютюневата индустрия и производството на машини, показват данните на НСИ.

Купуваме с 6,9 процента повече

Вътрешното потребление най-накрая се събуди. Продажбите са скочили с 6,9 на сто през октомври спрямо същия месец на миналата година, показва ново изследване на НСИ.
Според данните ръстове има при всички стоки, но най-впечатляващо се вдига оборотът от търговията с дрехи и обувки. Увеличението е с 26,6%. Точно една четвърт пък е ръстът при продажбите на стоки по пощата, телефона или интернет, което е показателно, че българите вече превъзмогват предубежденията си към покупките от глобалната мрежа.

С над 9 процента са нараснали продажбите на битова техника, компютри и мебели, сочат още данните на НСИ.

7,4% ръст на сделките с имоти

В началото на 2013 г. на имотния пазар в България се случи нещо дългоочаквано. Ръстът на сделките в страната през първото тримесечие се оказа 23,3% на годишна база според данните на имотния регистър. Това накара мнозина да заговорят за възраждане на пазара, на който в последните 4-5 години поводите за оптимизъм бяха много малко.

Само че и този път положителните изводи бяха малко прибързани. През второто тримесечие сделките с имоти се увеличиха с 26,1% в сравнение с първото, но това е нормално, тъй като през пролетта тези сделки по принцип нарастват. На годишна база обаче увеличението беше едва 3,3%. А за летните месеци, между юли и септември, ръстът на годишна база падна още повече, до едва 1,4%.

Като се обобщят данните за всичките девет месеца от януари до септември 2013 г., годишният ръст на сделките с имоти се свежда до 7,4%.

Жито, слънчоглед и вино са отличници

Зърнопроизводството мощно тегли българското земеделие, а оттам и родната икономика. 2013 година поднесе изобилна реколта от 4,5-4,7 млн. тона пшеница. Както всяка година, ударен износ на жито започна още през август. Над 2 млн. тона вече са експортирани, а до нова реколта могат да се изнесат поне още 1 млн., без да се застраши вътрешното потребление. Българското жито се изнася основно за страните от Европейския съюз, най-вече Испания.

За разлика от предходната година, през 2013-а изобилни реколти имаха и основните ни конкуренти - Русия и Украйна, което смъкна цената на житото надолу. Българската пшеница поевтиня с 40% до 28 стотинки за килограм без ДДС.

Родният слънчоглед традиционно се реализира извън пределите на страната. "Всяка година в България се произвеждат около 1,5 млн. тона слънчоглед. От тях у нас се преработват около 500 000 тона, а останалите се изнасят за големите транснационални компании в Холандия и Австрия. Не е малък и делът от нашия слънчоглед, който заминава за Турция", каза пред "Труд" Орхан Фикрет, изп.-директор на "Клас олио". Водещ мотив за експорта са по-добрите пазарни цени, които зърното получава извън пределите на страната.

Износът на българско вино също продължава да расте от година на година. За първото полугодие на 2013 г. границите на страната ни са преминали 28 млн. литра спрямо 26,7 млн. литра за първото полугодие на 2012 г., сочат данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Основните купувачи са Русия, следвана от Румъния, Полша, Чехия, Германия, Китай, Виетнам, Япония и др. Любопитното е, че през 2013 г. българско вино започна да се предлага и в атрактивни дестинации като Сен Тропе и Монако.

Все повече бутилки отиват и за Китай. През юни т.г. "Винпром Пещера" подписа договор с най-голямата китайска държавна компания "Синохем Груп" за износ на български вина за над 5 млн. долара през следващите три години. Дружеството е в сътрудничество със "Синохем Груп" от 2011 г., като през миналата година пробно за страната са изнесени около 170 хил. бутилки. В момента Китай е най-големият потребител на вина в световен мащаб. Пазарът там се изчислява на близо 4 млрд. литра годишно. Само за последните три години ръстът при продажбите на вино е 12%, като 92% от виното е червено.

От тази година българско вино се предлага и в големите хипермаркети в четири американски щата - Мериленд, Аризона, Ню Мексико и столицата на САЩ Вашингтон под марката "Българиана". Износът се прави от американецът Робърт Хайк, а целта му е догодина да реализира отвъд океана 400 000 бутилки българско вино.