МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПРИЕ ПРОЕКТ ЗА НОВ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Това е вторият най-важен закон след Конституцията и той има отношение към абсолютно всеки един гражданин на страната, заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова, представяйки основните моменти от проекта за нов Наказателен кодекс. Златанова подчерта, че приетите днес текстове са професионалното мнение на юристите и предстои дискусията да продължи. „Всички притеснения за прибързаност и за недостатъчно обсъждане са безпочвени“, категорична беше тя.  Вицепремиерът  напомни, че настоящият Наказателен кодекс е в сила от 1968 г., до сега е изменян близо 100 пъти, а общата част на проекта за нов кодекс е предложен за обсъждане още преди две години. 

Вицепремиерът Златанова изтъкна, че проектът на нов Наказателен кодекс възпроизвежда значителен брой разпоредби, които са класически за наказателното ни право и в частност за българската традиция. Използван е законотворческият опит на българския законодател от 1896 г. до наши дни. Отчетена  е  тълкувателната практика на Върховния касационен съд.  Наред с това са взети предвид и международните задължения на българската държава в областта на противодействието на престъпността и на първо място – тези, които произтичат от наказателното право на Европейския съюз.

Г-жа Златанова обърна внимание, че в Общата част на проекта са предложени множество нови решения в сравнение с действащия Наказателен кодекс от 1968 г. Например предложената нова уредба на залавянето на престъпник е много по-добра от действащата, която е практически неприложима в днешните условия. „Целта е да се създаде реална възможност както за държавните органи, така и за гражданите да реагират бързо в конкретна престъпна ситуация“, обясни г-жа Златанова. В проекта е предложено законодателно решение на сложен и труден за практиката проблем – този за съчетанието на множество престъпления, част от които съставляват съвкупност, а други – престъпления, представляващи рецидив.

Предлага се и система на наказания, съществено променена в сравнение с тази на Кодекса от 1968 г. Тя включва седем вида наказания: лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Като обща особеност на новата система на наказанията следва да се отбележи едно чувствително намаляване интензивността на наказателната принуда. Лишаването от свобода остава основното сред предвидените наказания. Доживотният затвор без замяна отпада поради това, че се възприема в днешно време като твърде нехуманно, заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените на това наказание.

Вицепремиерът Златанова изтъкна новата уредба на наказанието пробация. То ще се налага винаги заедно с лишаване от свобода, което по-тежко наказание осъденият ще изтърпява в случай, че без уважителна причина не изпълнява пробационните си задължения.  Така се избягва сегашното ревизиране на влязла в сила присъда чрез замяна на пробацията с лишаване от свобода, което е в противоречие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с Международния пакт за граждански и политически права, които забраняват преразглеждане на влезли в сила присъди.

В приетия проект е предвиден и нов вид наказание лишаване от право за чужденци, които не са граждани на Европейския съюз – забрана да пребивават в страната и да преминават през нейната територия за срок от три до десет години, което наказание те ще изтърпяват след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съществуващата понастоящем възможност за отнемане на придобитото чрез престъпление имущество е допълнена в съответствие с международните задължения на страната.  

„Уредбата на освобождаването от наказателна отговорност се запазва почти непроменена, защото тя се е доказала в практиката като добра“, каза вицепремиерът. Златанова добави, че в проекта се предвиждат две нови обстоятелства, при наличието на които този институт няма да се прилага – когато деецът е извършил престъплението след употреба на наркотично вещество и това обстоятелство е предвидено в състава на престъплението и когато престъплението е извършено от орган на власт при или по повод на изпълнение на службата му. В посочените случаи не е обществено оправдано едно по-благосклонно третиране на дееца.

С проекта е възприет нов подход за криминализиране на престъпленията тероризъм и финансиране на тероризма, който осигурява в пълна степен съответствие с релевантното европейско и международно законодателство - разпоредбите на Рамковото решение на Съвета относно борбата срещу тероризма, както и от друга - 9-те секторни Конвенции и Протоколи на ООН и приложимите актове на Съвета на Европа.

Друго не по-малко съществено достижение на проекта на нов Наказателен кодекс е формулирането на съставите на престъпленията,  свързани с използване на информационни системи. Използваният правен подход не само осигурява съответствие в пълна степен с изискванията на европейското законодателство международни актове, но и ще предостави на правоприлагащите органи нужната правна база за ефективно преследване и наказване на различните форми на този вид престъпност.

Отнемането на орган, тъкан, телесна течност или клетка вече е обявено за самостоятелен вид престъпление, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Закрилата на децата е разширена с уреждането на нов вид престъпление – търговия с деца.

Вицепремиерът подчерта, че с оглед на изключителния обществен интерес и реакция, от проекта отпадна като престъпление непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие. Понастоящем тези деяния са забранени от Конституцията, като срещу тяхното осъществяване има гражданскоправен ред за защита.

Предвид становищата на Министерство на околната среда и водите и стотиците писма на граждани наказанията за престъпленията по отношение на животните остават същите като в сега действащия Наказателен кодекс, възстановена е и досегашната формулировка на текстовете, като същата е прецизирана. Взети са под внимание и други бележки, направени по конкретни текстове в рамките на общественото обсъждане.

„За първи път се криминализира опитът за налагане на цензура в медиите“, изтъкна вицепремиерът. Златанова каза, че разработването на изцяло нов Наказателен кодекс е залегнало в Концепцията за Наказателна политика 2010-2014, приета с решение на Министерския съвет на 08 юли 2010 г. Разработването на нов Наказателен кодекс и на неговото прилагане е залегнало като препоръка в Доклада на Европейската комисия от 18 юли 2012 г., като е посочено, че той трябва да бъде приет и да се прилага до края на 2013г. 

вж. СТАНОВИЩЕ НА БСК ПО ПРОЕКТА НА НОВ НК