ДА ПРОГРАМИРАШ БЪДЕЩЕТО

Места, които са добре платени и стоят отворени от месеци, но без никой да ги заеме. Да, съществува и такъв парадокс, дори в тежко засегнатата от безработицата и сивата икономика България. Над 850 са и в момента обявите, с които фирми издирват IT специалисти. Причината за този дисбаланс? „Няма хора“, свива рамене Светлин Наков, човекът зад първия у нас частен Софтуерен университет. Той си е поставил цел: до няколко години да промени нещата.


Първият частен Софтуерен университет у нас не дава диплома, а знания и хляб

Той можеше да е българският Бил Гейтс или Марк Зукърбърг. Не е. Но амбицията му си заслужава. Спечелил десетки олимпиади, асистент още в първи курс, роденият във Велико Търново Светлин Наков бързо разбира какъв е най-добрият начин да се научиш да плуваш: да скочиш във водата. Не продължава кариерата си в университета. Вместо това се хвърля в реалния IT бизнес.

Причината: „Остарели концепции, стара техника, слаба практическа подготовка“, така описва програмите на държавните университети, които са основни „производители“ на служители в софтуерната индустрия.

Светлин Наков вярва, че с повече софтуерни специалисти България има шанса да се превърне в Силициевата долина на Балканите.

      

Подобно на всеки предприемач, и за Наков е важно начинанието му се да се окаже успешно и да му носи печалба. Признава, че го мотивират парите, но и възможността да помогне на колкото може повече млади хора да имат карие­ра и добри доходи. „Образованието е моето призвание“, простичко пояснява той.

Именно желанието му да работи в тази сфера става причина и за раздялата му с предишния работодател - най-голямата българска софтуерна фирма „Телерик“.

Собствениците на компанията - прясно излезли от Американския университет в Благоевград приятели, са ударили златна жила: растат със завидни темпове, намират пазар и в САЩ. Към фирмата бързо отваря академия, която Наков ръководи. „Произвеждахме по 150 качествени програмисти на година. За сравнение нека кажа - с много пари и добър екип от специалисти по човешки ресурси за същото време можете да привлечете във фирмата си максимум 15“, пояснява той. В един момент със собствениците на „Телерик“ се разминават във възгледите. Светлин настоява училището за програмисти да се отдели и да приема нови хора, докато мениджмънтът не вижда смисъл в подобна маневра. Пътищата им се разделят и така се ражда Софтуерният университет. Основателят му влага свои средства. Помагат и приятели: сред тях и собственикът на една от големите български фирми за производство на компютърни игри.

Как работи Софтуерният университет? „Основаваме се на разбирането, че всеки, който желае, получава шанс да се научи да програмира“, обяснява Наков. Затова всеки кандидат се записва на нулевото ниво безплатно. Веднага щом се съберат 150 души, започва преподаването. За него освен Светлин се грижат още петима IT специалисти - всички с добра практика зад гърба си и доказани умения. След входния етап всички държат изпит, но само успешно издържалите продължават нагоре. Учат в продължение на две години, като таксата е сравнима с тази в държавно висше училище - 390 лв. на семестър. Вече имат и договор с банка, която може да финансира обучението на хора с парични затруднения.

По време на следването студентите се учат да програмират, да правят приложения за мобилни устройства. Имат тонове домашни и онлайн уроци: Наков е категоричен, че поне 1000 часа занимания са необходими на младежите, за да станат добри в занаята. В хабилитираните висши училища хорариумът е доста по-нисък. Така или иначе не всички стават програмисти и Наков е напълно наясно с риска от такъв „брак“. „Не повече от 20% имат шанса да станат много добри. Причините човек да се провали са много. Но най-вече липса на логическо мислене“, честен е той.

В университета не дават диплома, въпреки че вече имат договори с Датския колеж и Варненския свободен университет за съвместни програми. „Така или иначе в IT сферата не се ценят тапиите, а уменията на хората да работят. Дипломата не пречи, но и не помага в нашата професия“, обяснява Наков. 

   

Каква е реализацията

Софтуерният университет все още не е изкарал първия випуск свои възпитаници и засега е трудно да се каже каква ще е реализацията им. Интересът на работодателите отсега е много висок. „Идват фирми, но им казвам - все още няма как да ви дам хора“, обяснява основателят. Иначе IT пазарът у нас продължава да расте: германският гигант SAP обявил, че до края на годината има готовност да наеме още 150 специалисти. Подгонена от събитията в Украйна, местна компютърна фирма намира новия си дом у нас: за там ще са необходими около 450 души. От софтуерните специалности на СУ годишно излизат около 200 дипломирани младежи.
 

Мит ли са високите заплати в компютърната сфера? „Не. Мит е, че всички вземат големи заплати“, обяснява Светлин Наков. Има подобни професионалисти, които работят за 800 лв. Има и такива, които работят за 8000. По неофициални данни най-високите възнаграждения у нас достигат 15 000 лв. на месец. 

  
Информатиците са лидери по заплати
 
Специалистите по информатика и информационни технологии са номер 1 по осигурителен доход, показа класацията на образователното министерство за миналата учебна година. Средно по 1775 лв. е месечната заплата на програмистите, сочи проучването на просветното ведомство. „Данните идват от информационните масиви на Националния осигурителен институт. Разбира се, има хора, които получават доста повече. Това са усреднени данни“, отчетоха от ведомството на Анелия Клисарова. Направлението неизменно е в топ 7 по най-висок месечен осигурителен доход на завършилите през последните 5 години.
 
Лидер по качество на обучението за поредна година е Софийският университет. Алма матер води класацията със 71 от максимум 100 точки. Рейтинговата система използва 77 показателя, групирани в шест категории, като най-голяма тежест има именно връзката на предлаганото обучение с пазара на труда - 35 процента. Следват учебният процес (25 процента), научните изследвания (20 процента), учебната среда (5 процента), социално-битовите и административните услуги (5 процента) и престижността (10 процента). Второто място е отредено за Американския университет в България, който е спечелил 63 точки. В частното висше училище обаче предлагат само бакалавърска степен по компютърни науки без вариант за магистри. „Бронзът“ също не попада в държавен вуз: отива в Нов български университет, там са си поставили за цел в следващите години да разширят програмата си и да привлекат още студенти в компютърните специалности, които предлагат. 

Големите софтуерни фирми наемат и студенти

Снимка: Дафинка СТОИЛОВА

Не ни достигат 20 000 програмисти

Липсват учители по предмета в гимназиите заради ниските заплати

През 2015 година в България ще има нужда от над 20 000 софтуерни специалисти в повече от наличните, сочи анализ на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската уеб асоциация. Професионалните организации призоваха „производството“ на подобни висшисти да се увеличи поне 3 пъти. Движение по темата има: с около 0,1% напред.

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев е признавал, че дори при желание да записва повече студенти в ИТ направления, няма такава възможност. Причината е, че най-старото висше училище у нас е достигнало академичния си капацитет в тази посока. При това положение, дори да има кандидати, те няма как да станат първокурсници. „Освен това как да мотивирам преподаватели? Заплатата на един асистент е 450 лв.“, вдига рамене историкът. 

   

Загубили сме 10 000 специалисти

Най-малко 10 000 компютърни спецове сме загубили от 1990 година досега, сочат приблизителни изчисления на браншовите асоциации. Процентът на емигрирали програмисти не се измерва точно. Посоката обаче е ясна: талантливите хора от Източна Европа бягат към Западна, където заплатите им са поне двойни. Западноевропейците пък търсят по-добра реализация в САЩ, където има и немалко наши сънародници.

Показателен е фактът, че само един от шампионите ни от ученическите отбори по информатика е останал да учи у нас след завършване на гимназията. Повечето намират реализация в университети като Харвард, Бъркли, Масачузетския технологичен университет, където златните момчета и момичета учат с пълна стипендия.

Ройтерс:
Чакаме технологичен бум в Румъния и България

Технологичен бум в Румъния и България прогнозира агенция Ройтерс. Причината - ниски разходи за труд, стратегическа локация, качествена работна ръка (макар и в недостатъчни количества).
„От 2007 г. насам пазарът на подобни услуги в България се е разраснал с 80 на сто“, изчислиха от агенцията. „Индустрията не може да диша заради липса на хора. Не можем да намерим служители, въпреки че предлагаме заплати, тройно по-високи от средната за страната“, казва пред американската медия Елена Маринова от „Мусала Софт“.

Въпреки това от агенцията остават оптимисти за бъдещето на индустрията в региона и препоръчват стабилна политическа обстановка и засилено обучение на подобни специалисти, чрез които страните да привлекат повече инвестиции от предприемачите в областта на високите технологии.

  

 

 

Сатя Надела, новият изпълнителен директор на „Майкрософт“:
Не става да лежиш на стари лаври

 

Прашни улици, липса на течаща вода и потресаваща бедност. Така изглежда и до ден днешен една от най-гъстонаселените държави в света - Индия.
С баща - дребен чиновник и майка домакиня в подобен дом в Хидрабад през 1967 г. се е родил Буккапурам Сатянараяна. Когато си от най-бедната провинция на Индия, шансът да направиш нещо е минимален. Сатянараяна е доказателство за обратното. През февруари тази година преселилият се в САЩ с името Сатя Надела индиец беше обявен от Бил Гейтс за нов изпълнителен директор на „Майкрософт“.

  

Идването на Надела бележи нов период в развитието на компанията. Служителите на „Майкрософт“ често го сравняват с идването на власт на Барак Обама. Надела поема управлението от дългогодишния изпълнителен директор Стив Балмър.

Американецът е също толкова свързан с компанията, колкото самия Гейтс: двамата са приятели от десетилетия и ако Бил често предпочита да се оттегля в своя свят и да се занимава с благотворителност, Балмър гори в работата си. Легенди се носят за избухливия му темперамент. В пристъпи на ярост не се притеснява дори да запрати стол срещу стената. Балмър държи стабилно кормилото на „Майкрософт“: компанията остава една от най-печелившите в света.

Плюсовете в края на баланса обаче не заблуждават Бил Гейтс, който вижда, че старият му приятел все по-сериозно губи битката. Само за 10 години стойността на акциите на корпорацията се стопяват с 60 милиарда долара. Предприемачът веднага взема мерки, които водят до желания резултат - преди дни списание „Форбс“ обяви, че собственикът на „Майкрософт“ се връща начело на най-богатите в света със състояние от 76 милиарда долара, измествайки южноамериканския бизнесмен Карлос Слим.

Сатя Надела получава $1,2 млн. годишна заплата.

Доскоро голямото игрище на мобилните технологии компанията губеше мача с много на нула: устройствата им така и не печелеха популярност. Докато Балмър се опитва да наложи продуктите на „Майкрософт“ с неистови усилия и голям бюджет, покойният Стив Джобс успява да зашие плесница на конкуренцията и да продължи напред с пълна пара. Мачът е свиреп: през 2012 г. „Епъл“ и „Самсунг“ вече държат 97% от световния пазар на смартфоните, оставяйки компанията на Бил Гейтс в ъгъла при джуджетата.

„Одобрявате ли шефа си“, пита основателят на компанията служителите си. Балмър печели симпатиите на 48% от екипа. На пръв поглед разумен резултат - хората не могат да се харесват на всички, особено когато са им началници. Оказва се, че не е точно така: във Фейсбук 99% казват, че харесват Марк Зукърбърг. В „Епъл“ 93% дават симпатиите си на Тим Кук - мениджъра, задържал компанията на върха след смъртта на емблематичния Стив Джобс. Огненият Балмър си тръгва с благодарности и солидно обезщетение. Изненадващо от трона си слиза и Гейтс, който обявява, че ще служи само като технически консултант.

Юздите остават в ръцете на Сатя: служител на компанията от 1992 година, участвал в разработването и успешното пускане на редица проекти. Той е тих, не е човек на риска: най-екстремното му занимание е любимият от ученическите години крикет. Гейтс обаче отново е направил няколко хода напред с избора. Надела е реализирал проекти със 106% ръст в клиентското потребление за година. Той и хората му са докарали над 600 милиона долара в корпоративната хазна.
„Моля те, тръгвай, ако имаш по-важна работа с клиентите“, моли служителите си, когато влизат на среща при него. „Седя пред вас с цялата си скромност“, е първото изречение, което казва след обявяването на решението, че е новият изпълнителен директор.

Още от първия ден в компанията започва да се усеща стилът на новия мениджър. Промяната идва тихо, но категорично. „Нашата индустрия не уважава традицията - уважва само иновацията“, напомня на подчинените си, че лежането на стари лаври няма да бъде окуражавано. В обръщението си към 125 000-те служители Сатя се представя като „46-годишен мъж с 22-годишен брак“.

Сатя, както държи да го наричат всички служители в компанията, пуска офис пакетите за iPad, разбработвани от конкурентите „Епъл“, още преди пакета за собствените им „Уиндоус“ устройства. Анализаторите смятат, че това може да докара милиарди в банковите сметки на „Майкрософт“. Новият изпълнителен директор на компанията обяви, че част от продуктите им ще бъдат безплатни за всички малки мобилни устройства. Така компанията не само ще може да печели от съпътстващи услуги: ходът на Надела е стратегически - той не иска да има цяло поколение хлапета, израстващо с мобилните телефони, което да не е работило с операционната система на „Майкрософт“.

„Най-добрата работа не е просто работа, а нещо, което ще направи живота на хората по-добър. Много компании се опитват да променят света. Но много малко от тях имат качествата, които се изискват за това: талант, ресурси и постоянство. Нека надграждаме заедно над тази основа“, завършва той.

 

6 тъпки го делят  от подчинените

Както повечето гигантски корпорации, в определен момент от историята си и „Майкрософт“ нагазва опасно във водите на бюрокрацията и прекалено тромавото функциониране. Още с встъпването си Надела започва да променя това, като въвежда правилото на шестте стъпки. Това означава, че между всеки служител в офисите на компанията и самия Сатя не бива да има повече от шестима души. „Да - правилото важи дори за портиерите, дори за служителите в ресторанта. Дори ако става дума за офиси на фирмата на два различни континента“, обясняват специалистите по човешки ресурси.

  

 

Теодора ЙОЛЧЕВА

Прочетено: 1239

Изпрати съобщение


Етикети