През второто тримесечие на 2014 г. БВП нараства с 1.6% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо първото тримесечие на 2014 година, съобщи Националният статистически институт.

В ръководството на Евростат за тримесечните национални сметки експресните оценки[1] за БВП са дефинирани като:

„...най-ранната картина на икономиката, представена в съответствие с концепциите и дефинициите на Системата на националните сметки, данните за която се произвеждат и публикуват във възможно най-кратки срокове, след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционно разработваните тримесечни показатели на националните сметки...”.

Експресните оценки за БВП се основават на предварителни налични към момента месечни и тримесечни данни за отделните икономически сектори (обект на последващи актуализации и ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация.

Разработените експресни оценки за второто тримесечие на 2014 г. са подготвени в срок от 45 дни след отчетния период. Те са представени в стандартен формат за публикуване на тримесечните данни на националните сметки - стойностен обем в текущи цени, относителни дялове на компонентите в състава на БВП и темпове на прираст, получени от сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие и спрямо същото тримесечие на предходната година.

Съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания НСИ ще подготви и публикува официални тримесечни резултати за БВП за второто тримесечие на 2014 г. на 3 септември 2014 година.

БВП в стойностен обем, текущи цени

Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2014 г. БВП в номинално изражение достига 19 215 млн. лева.

Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2014 г. е 16 423 млн. лв., като най-голям дял формира секторът на услугите (61.2%), следван от индустриалния (34.0%) и аграрния сектор (4.8%).

По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (80.4%), което в стойностно изражение възлиза на 15 443 млн. лева. През второто тримесечие на 2014 г. бруто капиталообразуването в основен капитал е 4 127
млн. лв. и заема 21.5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.

Тримесечни изменения

През второто тримесечие на 2014 г. спрямо първото тримесечие на 2014 г. БВП1 по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.5%. За същия период брутната добавена стойност нараства с 0.6%.

Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2014 г. принос за регистрирания икономически растеж имат износа на стоки и услуги - с 1.0%, бруто образуването в основен капитал - с 0.8%, и индивидуалното потребление - с 0.1%.

Годишни изменения

През второто тримесечие на 2014 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 1.6% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 2.4%. Увеличение е регистрирано в индустриалния сектор и сектора на услугите, съответно с 4.5 и 1.0%, докато аграрният сектор намалява равнището си с 1.5%.

По отношение на компонентите на крайното използване е регистриран положителен икономически растеж на индивидуалното и колективното потребление, съответно с 1.9 и 0.3%. Бруто капиталообразуването в основен капитал отчита ръст спрямо второто тримесечие на предходната година с 3.9%. Износът на стоки и услуги се увеличава с 2.9%, а вносът на стоки и услуги - с 1.0%.

 


[1] В международната терминология се използва терминът “flash estimates”.

1 Сезонното изглаждане на статистическите показатели в НСИ се провежда по хармонизирана европейска методология, описана в „Ръководство на Европейската статистическа система за сезонно изглаждане”. Процедурата се осъществява с помощта на разработения от Евростат софтуерен продукт Demetra, при което се прилага алгоритъмът TRAMO/SEATS. На сезонно изглаждане се подлагат тримесечните данни за компонентите на БВП по производствения метод и по компоненти на разходите за крайно използване. Прилага се директен метод за сезонно изглаждане, при който агрегираните показатели и техните компоненти се подлагат на  самостоятелно изглаждане. В резултат на това е налице неадитивност на сезонно изгладените данни - агрегираните показатели не са равни на сумата от техните компоненти. Параметрите на модела за сезонно изглаждане се определят в началото на всяка календарна година (второ тримесечие на съответната година), както и при промяна на използваната класификация на икономическите дейности. Така определеният модел се използва за ревизиране на сезонно изгладените стойности за тримесечията в рамките на динамичните редове. От септември 2011 г. данните в областта на националните сметки се представят по КИД - 2008. Повече информация можете да намерите в тематичната рубрика „Брутен вътрешен продукт”, методология: Тримесечни сезонно изгладени данни.

 

Прочетено: 1369