Поръчката за напечатване на 60 млн. нови банкноти от БНБ няма за цел запълване на дупки в бюджета или банковата система на страната. И по никакъв начин не може да се прави сравнение със станалото в България през 90-те години на XX век. Просто, неконтролираното печатане на пари с цел запълване на финансови дефицити в икономиката и държавата е невъзможно в условията на валутен борд. Всеки лев, който БНБ пуска в обращение, трябва да бъде обезпечен от валутния резерв на страната.

Пред БНР финансистът Емил Хърсев коментира, че поръчката на БНБ има стандартна функция - снабдява обращението с банкноти и образува резерви. Според него е налице само косвена връзка с онова, на което бяхме свидетели в края на юни - масирано теглене на средства от българските банки.

Икономистът Владимир Каролев конкретизира, че по закон централната банка може да поръча нова емисия банкноти само в три случая: заради замяна на повредени банкноти, заради намаляване на електронните пари, като депозитите и заради увеличаване на стратегическия резерв на БНБ.

В случая, тъй като БНБ е извадила средства от резерва си, за да покрие изтеглените от банките депозити и за да задоволи по-голямото търсене, заради летния туристически сезон, сега тя запълва отново резерва си от банкноти. На практика обаче паричната маса в България не се променила, просто електронните пари в банките са се превърнали в хартиени, които хората държат в себе си или в трезори. Да припомним, че през юни от банките бяха изтеглени близо 1 млрд. лв.

 

Прочетено: 8021