РЕНЕСАНСЪТ НА ПИРАМИДИТЕ

„Историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици.“ Казала го е Индира Ганди. За нас, българите, очевидно уроците на живота не водят до устойчиво натрупване на опит, знание и мъдрост. Наивността и лековерието зачеват в утробата на желанието за бързо забогатяване в условия на ниско умствено напрежение и минимални усилия за полагане на продуктивен труд.

Горещите икономически уроци на съвремието не само не променят и не охлаждат вече деформираното съзнание на голяма част от българската нация, но се превръщат постепенно в национално бедствие. Последните събития на финансово-икономическата сцена у нас показват, че очевидно българинът е забравил: „Строителните пирамиди“, реализирани чрез проекта „Градът на мечтите“ с главен „проектант“ Соломон Анжел, като в измамата се включиха наивно над 300 семейства. „Финансовите пирамиди“, стартирали мащабно през 1992 г. с основания от Иво Недялков-Фараона холдинг „Ийст уест интернешънъл“, последван от развитието на пирамидалната структура на Майкъл Капустин „Лайф чойс“.

„Банковите пирамиди“, създали нова категория измамници - кредитните милионери, благодарение на които в периода 1996-1997 г. бяха изпразнени портфейлите на редица банки, а остатъчните им след ликвидацията активи бяха придобити на символични цени от новосъздадени банкови структури. След бурното си развитие в първите години на прехода днес пирамидалните структури в България бележат своя ренесанс. Българинът лековерно си позволява да проявява икономически рецидивизъм, очевидно непоучил се от миналите грешки. Най-новото творение на българския икономически живот е екстремалното развитие на финансовия феномен КТБ, който има нов „политико-финансов“ произход.

Притеснително е, че „ужилването“ нараства във времето както по размер на средствата, така и по обхвата на засегнатите преки и косвени участници. От 300 „ужилени“ от строителната пирамида на Анжел днес стигаме до 500 000 засегнати от „политико-финансовата пирамида“ КТБ. Редно е да се спомене, че част от засегнатите в това ново явление са участвали и в пирамидалните структури от 90-те години на ХХ в., без да са усвоили уроците на своя финансов катарзис. Когато говорим за опасност от икономически рецидивизъм, полезно е да си припомним и „уроците на Дянков“, изнесени в периода 2009-2013 г., когато същият бе вицепремиер и министър на финансите в 87-ото правителство на Р България.

Урок първи: Управлението на държавата се подчиняваше изцяло на широко прокламираната финансова стабилност. Ключови параметри за финансовата стабилност са размерите на държавния дълг и на фискалния резерв. За периода 2009-2013 г.: Държавният дълг е нараснал с 4,674 млрд. лв. - от 9,444 на 14,118 млрд. лв. Фискалният резерв е намалял с 2,992 млрд. лв. - от 7,673 на 4,681 млрд. лв. Това означава, че освен данъчните приходи за периода ефективно са разходвани допълнително средствата от нарастването на държавния дълг и намалението във фискалния резерв, т.е. още 7,666 млрд. лв. 

Урок втори: Обществените фондове се ползваха за  „запълване на дупките“ в бюджета с цел поддържане на финансовата стабилност.

Няколко примера на обща стойност над 3 млрд. лв.:

1. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) беше ощетена с милиони левове от фактическо укриване на осигурителни вноски за 11 категории лица, подлежащи на осигуряване от държавата (ученици, пенсионери, безработни, затворници и др.). За тези категории лица в периода 2009-2013 г. финансовият министър е внасял ежегодно само по 941 млн. лв. в НЗОК. В същото време само от увеличаването на обема на изплатените пенсии (от 6,432 млрд. лв. за 2009 г. на 7,217 млрд. лв. за 2013 г.) в здравната каса е трябвало да постъпят допълнително 62,2 млн. лв. Аналогично е трябвало да се увеличат и вноските за безработни, учещи и др., които се определят на база минималния осигурителен доход, а той е нараснал с 62% (от 260 лв./2009 г. на 420 лв./2013 г.) и т.н., и т.н. 
    
2. През 2012 г. след решение на Народното събрание г-н Дянков одържави 1,2 млрд. лв. здравни вноски, с което наруши финансовите потоци на НЗОК в конфликт със Закона за здравното осигуряване. Тези средства така и не бяха възстановени на касата.  
    
3. През 2011 г. без правно основание от НЗОК бяха прехвърлени в бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ) 340 млн. лв. Операцията се повтори през 2012 г., когато отново бяха иззети в полза на МЗ средства на осигурените в размер на 100 млн. лв.
    
4. Отново през 2011 г. и отново в нарушение на законовата уредба от пенсионните фондове бяха отнети 100 млн. лв., които бяха прехвърлени в бюджета на Националния осигурителен институт.
    
5. През 2011 г. министър Дянков направи опит за пласиране на повече от 500 млн. лв. от Сребърния фонд, но опитът му бе осуетен от социалните партньори. Това не го спря да ощети косвено Сребърния фонд, като в качеството си на председател на Надзорния съвет насочи масата натрупани във фонда средства към БНБ за управление. При договорената изключително ниска доходност високите приходи от опериране със средствата на фонда формираха печалба на БНБ, която беше върната в държавния бюджет. С тази операция беше ощетен не само Сребърният фонд, но и косвено всички потенциални пенсионери с оглед участието на средствата от фонда в кофинансирането на пенсионната система.

Икономическият рецидивизъм вирее при дефицит на обществена памет. Тя периодично трябва да бъде опреснявана, за да не позволим мазохистичното повтаряне на грешките. Грешки, които трайно ни застопоряват на дъното на световните класации по конкурентоспособност и качество на живот.

Публикувано във в-к "Преса"/29.09.2014 г.