Голямата мечта на българските фермери - да доставят млякото, сиренето, месото и зарзавата си на градските пазари или да ги продават директно от фермите, все още е мираж.

Проблемът е в абсурдни чиновнически изисквания към дребните фермери. Това стана ясно вчера на кръгла маса за достъпа на производителите до пазара.

Оказа се, че родните чиновници са написали неработещи правила за храните от животински произход - мляко, месо, яйца, мед, риба, дивеч. В същото време са забравили, че в страната се произвеждат плодове и зеленчуци - за тях липсва регламент за директната им продажба.

Едва вчера проблемът бе открит от чиновниците и аграрният зам.-министър Марина Бракалова се ангажира да сформира работна група, която в рамките на 2 месеца да поправи наредбата.

Парадоксите

Директните доставки от фермите са почти мисия невъзможна, ако стопаните отглеждат заедно различни видове животни - например крави и овце, в едно стопанство, каквато е обичайната практика.

Самото определение за ферма в наредбата гласи, че това е "най-малката производствена единица за отглеждане на определен вид животни". На това основание Българската агенция за безопасност на храните отказва да регистрира различни видове животни в едно стопанство и посича в зародиш достъпа на такива фермери до пазара, посочи вчера Ивана Мурджева от Сдружението на малките семейни ферми.

"На малките ферми се поставят тежки изисквания. Например мандрите трябва да имат отделни помещения за приемане на млякото, за преработката му, за съблекалня за персонала. Това са изисквания за средно предприятие, непосилни за дребните стопани", добави Мурджева.

Най-големият парадокс е, че от дребните стопани се очаква да предлагат само краве сурово мляко, което отговаря на евроизискванията за суровина. От малките се изисква в суровото мляко за директна доставка микроорганизмите да са до 100 000 на милилитър, а на соматичните клетки - до 400 000 на мл.

Такива изисквания не се поставят дори на промишлените мандри и на тях им се разрешава да преработват неотговарящо на ЕС мляко, ако продават стоките само на нашия пазар.

Лобизъм в действие

Дребните фермери са категорични, че родният чиновник защитава интересите само на големите преработватели. И цитират текстове от наредбата, която не позволява на пазара да се предлага цялата продукция на стопаните.

Разписано е, че може да се продава директно не повече от 60% от месечния млеконадой от ферми за производство на овче, козе или биволско мляко, ако имат до 50 броя животни. Когато животните са от 50 до 100, разрешеното количество за директна продажба пада на 50%, а ако са над 100, летвата вече се снишава до 40% от производството.

Директната продажба на яйца от кокошки и пъдпъдъци пък не трябва да превишава 1000 броя седмично или 40% от дневното количество.

За директна продажба се разрешават до 600 броя пилета бройлери на месец, 100 броя водоплаващи и пуйки, 500 броя други видове птици и 100 броя зайци на месец.
Авджиите пък трябва да знаят, че могат да продават до 10 броя едър дивеч на ловец годишно и до 50 броя дребен дивеч.

Друго спорно изискване в действащата наредба е разрешението фермерите да могат да продават продукцията само в две съседни области.

"За мен е добре, аз съм от Карлово и мога да продавам продукцията си в Пловдив и София. Но какво ще прави колегата, който живее в Монтана, защо му се затваря вратата да достави качествената си продукция до София", попита вчера риторично Мариан Матев, фермер от с. Климент, Карловско. Той заедно с брат си отглежда 100 крави.

"Сега чувам, че пак ще се правят промени в наредбата за директни доставки и изглежда отново ще са лобистки. Вместо да се разшири, така че фермерите да могат да продават директно продукцията си в цялата страна, се предлага разрешените им пазари да са само в радиус от 100 - 120 километра. Това е направо недопустимо", каза още Матев.

Данък "Патент" вместо "Печалба"

Дребните фермери настояват за данъчни преференции каквито ползват колегите им във Франция. "Имаме предложение малките земеделски производители да бъдат освободени от 10% корпоративен данък и да бъде въведен патентен данък, който не зависи от оборота, а е фиксиран.

По този начин независимо какъв оборот реализира един малък производител, той си е платил и така е разпознаваем и коректен към държавата", предлага Мъгърдич Хулиян, председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели.

Как безработният Хасан откри формулата на успеха

Всяка сряда и събота благоевградчани се редят на опашка на местния пазар, за да си купят домашно направено сирене, кашкавал и истинско масло. На тържището жужи като на селски мегдан.

"Изтровиха ни тия търгаши, ядем палмово масло. С боклуци ни хранят, затова се разболяваме!", редят купувачите. Приказки от този сорт всички сме слушали. Но жители от родопското село Аврамово открили пазарната ниша и сега гражданите ги благославят, че са им припомнили забравения вкус на истинската храна от детството.

И опровергават твърденията на бизнеса,че българинът не иска да плаща повече пари за качествена храна.
Напротив - на сергията за домашни вкусотии хората са готови да броят по 13 лева за кило кашкавал, по 11 лв. за краве масло и 8 лв. за истинско сирене.

И ако остане някой без продукти, защото е закъснял, се приемат заявки за следващ ден.
"Животът и безработицата ни подкараха към пазарите на големите градове", казва Хасан Хамби, който първи излязъл от селото и проправил пъртината и на останалите си съселяни.

Той е на 42 години, с две деца. Работил в Банско, в строителството на хотели. Но когато браншът изпаднал в криза, останал без работа и доходи. Такава е съдбата на над 15 хиляди строители от района на общините Банско, Якоруда и Белица.

Една сутрин на Хасан му писнало да изкупуват млякото от кравите за 30 стотинки и вместо да го предаде, впрегнал цялата къща да произведе сирене, кашкавал и масло. Натоварил на багажника стоката, взел от мазето буркани сладко от диворастящи ягоди и боровинки и пропътувал 100 км до пазара в Благоевград.

Това било преди 3 години. Останал изумен, когато само за 2 часа продал всичко и хората му дали заявки за още. Така семейната манифактура заработила денонощно.
В стопанството си има 5 крави. Съседите надушили формулата на успеха му и започнали да правят и те като него. Сега аврамовци са навсякъде по пазарите в Благоевград, Пазарджик, София, Велинград, Гоце Делчев.

"Благодарение на некачестваната храна, която продават на гражданите, ние оцеляваме. Видяхме живи пари, та си плащаме тока и сметките и остава за децата, които искат да учат висше образование", казва Хасан.

На съседната сергия се усмихва красиво русо девойче. И то продава домашни сирена - три вида. Хава Хасан е на 19 години. Тази година е студентка първа година в Югозападния университет.

"Помагам на мама и тате, защото с част от парите ще ми платят квартирата и семестъра", казва тя. Девойчето разказва, че харесва в големия град. Смее се, когато я питам дали това лято е ходила на почивка.

Чудя се нещо лошо ли питах, а наоколо идват всички аврамовци и казват- госпожо, у наше село никой не е ходил на почивка, няма време, кой ще ни гледа стоката, това са луксове за гражданите. Онемявам, защото разбирам,че тези хора не са виждали на живо как изглежда морето.

Жените признават, че само телевизора им е развлечение. Никога не са ходили на фризьор, на шопинг, на ресторант. Единственият им празник е, когато има сватба на село. Другото е работа - от 3-4 сутринта до 12 вечер.

Брюксел дава до 1 млн. евро

Новата програма за развитие на селските райони ще субсидира асоциации на фермери и така ще даде тласък на директните продажби до пазара, съобщи пред "Труд" Михаил Георгиев, консултант към програма "Млад фермер".

Дребните стопани ще могат да създават местни пазари, чрез които да реализират продукцията си. Проектът ще им позволи да направят предварителни проучвания на пазара и продукцията, а също и маркетингова стратегия. Субсидията, която може да получи такова обединение, е до 1 млн. евро.

По данни на Българската агенция по безопасност на храните регистрираните за директни продажби стопанства са общо 600. От тях 350 са пчелари, 33 - за яйца от птици и пъдпъдъци, 187 - за мляко, 17 - за риба, 2 - за месо, и 1 - за зайци.
Зам. - шефът на агенцията Тенчо Тенев обясни, че новото законодателство ще бъде разписано така, че отговорността за качеството на храните ще се носи от самите производители.

В Германия стопаните продават сурово мляко свободно

"Германските фермери имат право да продават свободно на клиенти дори непастьоризирано мляко", разказва пред "Труд" потомственият млекопроизводител Харие Кемена.

"Длъжни сме да информираме купувачите, че трябва да сварят млякото, а отговорността как го консумират е тяхна", добавя той.
Фермата на Кемена в околностите на северния град Бремен съществува от 1560 г. Той продава литър пастьоризирано мляко по 1 евро, а ако клиентът не си носи бутилка, му таксуват и по 80 цента допълнително.

"Имаме клиенти от Полша, Турция и Русия. Те правят сирене и кашкавал с нашето мляко, докато с купешкото това е невъзможно", обяснява Кемена.
Качеството на продукцията се следи с инспекции от санитарните власти - всяка година във фермата има поне една планова и две изненадващи проверки.

Кемена разчита основно на директните продажби, тъй като изкупната цена на млякото му на едро е 56 евроцента на литър. Тъй като в региона на Бремен само едно млекопреработвателно предприятие изкупува млякото и няма конкуренция, той не може и да се пазари за цената. Въпреки това фермата съществува с минимална подкрепа от еврофондовете.

Кемена не е бенефициент по европейски проекти, защото според него условията по тях са трудноизпълними. Получава обаче земеделски субсидии - по 190 евро на хектар. "Баща ми казва, че не иска никакви пари от Европейския съюз, но с тези ниски изкупни цени положението е тежко и затова разчитаме на директните субсидии", казва фермерът.

Въпреки че не е длъжен да спазва стандартите по европроектите, всяка от 65-те крави има 6 квадратни метра "жилищна" площ, а през ден излиза на свободна паша.
В полето културите са без ГМО и така Кемена е получил правото да окачи табелка "Биомляко".

За да си докара допълнителни приходи, от година фермата е отворила кафене, където продава органичен сладолед, произвеждан на място. Любителите на природата пък могат да отседнат в някой от петте апартамента, които семейството дава под наем за 60 евро на вечер.

Англичани продават ягодово сладко в София

Англичанинът Кевин Брашингтон е сред дребните стопани, които продават своя продукция на фермерския пазар до Римската стена в София. От 3 години насам той отглежда кози, прасета, кокошки, патици, гъски в самоковското село Алино.

"В момента ме засичате да правя ябълково сладко, което ще предложа в събота на пазара", каза вчера Брашингтон. Той редовно продава ягодово сладко, също и плодове и зеленчуци.

На въпрос лесно ли е регистрирал стопанството си пред Българската агенция по безопасност на храните, Брашингтон споделя: "Честно да ви кажа, помогна ми приятел българин, защото за един англичанин е доста трудно да се оправи с българското законодателство." Благодарен е и на община Самоков, която оказвала пълна подкрепа на дребните фермери.

Прочетено: 1597