ДОХОДИТЕ ЗАМРЪЗНАХА, ЦЕНИТЕ ТРЪГНАХА НАГОРЕ ВЪПРЕКИ ДЕФЛАЦИЯТА
Лаконично звучат последните данни на Националния статистически институт за доходите и разходите на домакинствата в България през 2014г. Те сочат, че в номинално изражение българите не са станали нито по-заможни, нито по-бедни, тъй като доходите им на практика през миналата година са останали непроменени на повече от скромното, мизерно според някои наблюдатели, равнище от 2300 евро годишно на член на домакинство.
За сравнение ще припомним, че подобен доход в по-развитата част на Европа се смята за доста скромен дори, когато става дума за месечно възнаграждение. Излиза, че с една немного висока европейска месечна заплата българите изкарват цяла година. Логично в този контекст се пита как живеят с толкова пари българите и за какво точно си вадят най-често портфейлите и банковите карти.
Първото, което може би трябва да се каже е, че българите основно разчитат на заплата при формирането на доходите и заплатата осигурява над 50% от тях, въпреки че в парично изражение представлява едва 1300 евро годишно. Една четвърт от доходите на домакинствата идват от пенсии.
Някои получават социални помощи, семейни добавки, стипендии, но цели 33% от всичко това отиват за просто физическо оцеляване, т.е. за храна. И тук не става дума за каквото и да било чревоугодничество, лакомия или гурме глезотии. Напротив, понижение се наблюдава при консумацията на прясно и кисело мляко, зеленчуци, картофи и месни произведения, все полезни за здравето биопродукти.
Някой може да си помисли, че щом българинът успява да оживее при толкова ниски доходи и дори да спестява пари в банките, сигурно цените на потребителските стоки в страната са много ниски. И това в действителност е така, но не в пропорцията на заплатите. Експерти изчисляват, че разходите за издръжка на живота в България представляват около 60% от тези в Западна Европа, т.е. че в България е с около 40% по-евтино.
Тази „евтиния“ не е много окуражаваща при положение, че доходите на българите са само 1/12-а от тези на западноевропейците. Ножицата е огромна и даже миналогодишната дефлация от 1% не промени с нищо съществено оскъдицата и лишенията, в които са принудени да живеят повечето български граждани, тъй като цените на най-масово консумираните стоки не само че не спаднаха, но и леко се повишиха. Все пак положителни тенденции има и националната статистика ги отбелязва.
Българинът започва да се храни все по-здравословно, консумира все по-малко тестени изделия, отделя повече пари за облекло и за грижи за здравето, за ваканция и развлечения. Но докато също според статистиката, средните разходи за час труд в ЕС през 2014 година са били 24,6 евро, а в България са наблюдавани най-ниските от 3,8 евро, шансовете 7,2-те млн. българи да се радват в скоро време на по-охолен живот остават минимални.
