РЕКОРДНО Е НАМАЛЯЛ НАТИСКЪТ ВЪРХУ ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ, ПОЛЗВАНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ 2013 Г.

Кабинетът прие Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2013 г.

Националният доклад е предназначен да информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и да насочи вниманието към ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика.

Докладът показва, че най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда продължават да бъдат потреблението на енергия и природни ресурси, при което се емитират вредни вещества в атмосферния въздух, водите и почвите и се депонират големи количества отпадъци. Безпрецедентното глобално търсене на ресурси като храна, енергия и вода налага по-ефективното използване на природните дадености и грижа за екосистемите, от които произлизат те. Необходимо е да продължат усилията и инвестициите в дейности, свързани с ефективното управление и потребление на ресурсите, свързани с производството на енергия, както и с енергийната ефективност.

През 2013 година потреблението на енергия в България бележи тенденции за намаляване, което води до намаляване на натиска върху околната среда.

През 2013 г. се наблюдава рекордно намаляване на натиска върху природните ресурси, ползвани за производството на енергия, като темповете на намаляване надхвърлят ръста на икономиката малко над 1% (първичната енергийна интензивност намалява с 8,4%, а крайната енергийна интензивност с 6% в сравнение с предходната 2012 г.).

Производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в страната значително се увеличава. Този факт, както и намаленото потребление на енергия, причинено от кризата (през 2013 г. отново се наблюдава спад в крайното енергийно потребление, който е значителен и достига 5% в сравнение с предходната 2012 г.), са предпоставки за постигане на задължителната национална цел, в рамките на Директива 2009/28/ЕО, за достигането на 16% дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.

Към края 2013 г. общите нива на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, амоняк и неметанови летливи органични съединения са значително по-ниски от ангажиментите на страната, съгласно Директива 2001/81/ЕО, Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и целите по Националната програма за 2020 г.

Замърсители като фини прахови частици (ФПЧ), озон, серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи органични съединения създават най-сериозните проблеми за човешкото здраве и са главната причина за влошаване на състоянието на екосистемите.

В България сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 74% от агрегираните емисии на парникови газове (ПГ) за 2013 г.

Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – 67,3% от сумарните емисии на сектора, като значителен дял от агрегираните емисии на ПГ заемат тези на въглероден диоксид – 96,8 на сто.

През 2013 г. във всички големи горивни инсталации, за които е необходимо, е изпълнено изискването за монтиране на сероочистващи инсталации. Емисиите на серен диоксид през 2013 са със 130 хиляди тона по-малко в сравнение с 2012 г. Въпреки предприетите мерки, топлоелектрическите централи са най-големият източник на серен диоксид – 72% от общото емитирано в страната количество.

Докладът показва, че се запазва тенденцията транспортът да емитира висок процент от общото количество на азотните оксиди – 37%, и от емисиите на въглероден оксид – 21%. Почти 100% от извършваните услуги от наземния товарен транспорт (автомобилен, железопътен и речен) се извършва от сухопътния транспорт. Структурата на товарните превози се променя, като относителният дял на автомобилния транспорт нараства от 51,9% през 2000 г. до 86% през 2013 г., за сметка на железопътния транспорт, който намалява от 44,9% на 10,2% през 2013 г.

Въпреки нарастването на относителния дял на автомобилния транспорт, емисиите на въглероден оксид в атмосферния въздух за 2013 г. намаляват с 58% спрямо 2001 г., а емисиите на азотни оксиди в атмосферния въздух за 2013 г. намаляват с 20% спрямо 2001 г.

Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, емитирайки 59% от общото количество изхвърляно в атмосферата, като основна причина за това е изгарянето на твърди и течни горива. И през 2013 г. замърсяването с фини прахови частици продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната.

България рециклира 25% от битовите си отпадъци през 2012 г. и достига до 29% през 2013 г. Към момента у нас на човек се падат около 103 кг рециклирани битови отпадъци и тенденцията е това количество да расте.

Отпадъците са ресурс, който може да се използва умно и ефикасно. Те играят ключова роля не само върху състоянието на околната среда, но имат и оказват значителен икономически и социален ефект. Промяната в отношението към отпадъците е единствения път за управлението им. Докато в миналото те се смятаха за „ненужни“, проблемни, без алтернативна употреба, то днес те все по-често биват припознавани като ресурс в отговор на законодателните, икономическите и технологичните изисквания. Увеличаването на дела на третираните отпадъци чрез рециклиране има многобройни ползи за околната среда, включително намаляване на дела на депонираните отпадъци, като по този начин се намаляват емисиите от парникови газове, емитирани от депата.

През 2013 г. се наблюдава тенденция към подобряване на практиките при управление на отпадъците, като предадените за оползотворяване битови отпадъци достигат 29%, докато образуваните са намалели с около 3% спрямо 2012 година. Степента на материално рециклиране на битови отпадъци за страната ни е 103 кг/човек/година, което е знак, че се доближаваме до средната стойност от 130 кг/човек/година за Европа (ЕС-28). Специфичен показател, измерващ ефективността на работа на системата за управление на отпадъците от опаковки, е количеството рециклиран отпадък на жител за година. За 2013 г. този показател е 32 кг/човек, като с всяка изминала година се увеличава процентът на рециклираните опаковки.

Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2013 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.