НЕРЕГЛАМЕНТИРАН ВНОС НА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ

Отворения характер на българската икономика определя пряката значимост на всички мерки на търговската политика върху българския производител и потребител. Приветстваме показаното желание за предприемане на решителни стъпки за спазване на правилата при вноса на зеленчуци в България. Желаем да предоставим допълнителна професионална информация и да направим препоръки за краткосрочни и средно срочни мерки в тази област.

Използвахме достъпните ни световни данни за износа и вноса за последните години. Сравнихме преките данни, а също така и данните от огледалната статистика. В международната търговия някои държави за някои стоки по различни причини не предоставят данни за своя износ или внос. Това обаче не задължава и не пречи на партньора да предоставя данни за своя внос или износ по тези позиции. Тази информация е особено полезна, тъй като в световен мащаб и в продължение на няколко години, не може да бъде манипулирана.

Краткият АНАЛИЗ показва:

За периода 2004 – 2008 година в България средно годишно се внасят 105 хиляди тона домати, чушки, лук, картофи, зеле, моркови, краставици, на стойност повече от 30 милиона щ.д. общо. Балансът от износа и вноса на тези зеленчуци е по-скоро диагноза за липсата на българско производство или поставя стратегически въпроси.

Само при краставиците имаме положителен външнотърговски баланс, както в стойност (щ.д.), така и в натура (тонове). За 2008 г. са внесени повече от 6 хиляди тона краставици на стойност повече от 5 милиона щ.д. Основните доставчици са Турция, Гърция, Македония, Испания, Чехия и Холандия. Нямаме огледалните данни на Турция и Македония. Огледалната статистика е достъпна за Гърция, Испания, Чехия, Холандия. Устойчиви различия в българските цени при вноса и износните гръцки цени са в диапазона от 22 % до 36 % за тези пет години. За 2008 гръцкият износ е с 74 % в щ.д. и 42% в тонове повече от внесените според българските данни краставици. За Испания разликите за същата година в щ.д. са 188 % и в тонове 77 %.

За всичките останали зеленчуци - домати, чушки, лук, картофи, зеле, моркови имаме упорит отрицателен баланс между износа и вноса, както в щ.д. така и в натура (тонове).

Балансът между износа и вноса при доматите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 г. българското отрицателно „доматено” салдо е 52 000 тона или 39 милиона щ.д. Внасяме от Турция, Македония, Йордания, Испания, Гърция, Чехия, Холандия, Италия и др. Огледалната статистика показва значителни различия с Испания, Гърция, Чехия за 2008 г., макар и в различни посоки.

Балансът между износа и вноса при чушките е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 г. отрицателното салдо при чушките е повече от 9 милиона щ.д. или повече от 28 хиляди тона в натура. Внасяме от Турция, Македония, Гърция, Холандия и др. През последните 5 години огледалната статистика показва разлики във вносната цена от Гърция в диапазона между 16 % и 34 %.

Балансът при лука е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. За 2008 г. сме внесли лук в повече от 25 хиляди тона или 2,5 милиона щ.д. Доставчици са Турция, Македония, Холандия, Полша, Гърция и др. Огледалната статистика показа съществени различия при вноса от Холандия и Гърция за 2008 година.

Балансът при картофите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 сме внесли повече от 13 хиляди тона или повече от 3 милиона щ.д. картофи от Германия, Гърция, Румъния, Холандия, Полша. Средно годишната вносна цена е била от 15 стотинки за килограм през 2004 до 35 стотинки за 2008 г., изчислено при курс 1,5 лв. за щ.д. Разликите в огледалната статистика с Гърция за 2008 г., например, са близо 260 % в стойностно отношение и близо 85 % в натурално отношение: при декларирани от гръцка страна 2734 тона картофи износ за България на стойност 952 000 щ.д., у нас при вноса са декларирани 1471 тона на стойност 265 000 щ.д.

Балансът при зелето е отрицателен на стойност повече от 1 милион щ.д. за 2008 г. или 9 хиляди тона. Внасяме основно от Македония, Турция, Гърция, Холандия, Полша. Огледалната статистика показва значителни разлики с Гърция, Холандия и Полша.

Балансът при морковите е постоянно и растящо отрицателен за последните пет години. През 2008 сме внесли повече моркови за повече от 1 милион щ.д. или повече от 8 хиляди тона. Доставчици са Турция, Гърция, Италия. Огледалната статистика също показва някои съществени отклонения.

Част от мерките…

Тази информация е кратък и опростен преразказ, който обаче по-никакъв начин не променя съществените факти. Българското производство на зеленчуци има структурни и стратегически проблеми, като средствата на външнотърговската политика не могат да предложат стратегическо решение.

В краткосрочен план трябва максимално да се използват тарифните и нетарифните мерки на външнотърговската политика за защита на българските производители и потребители.

Българските посолства в основните държави доставчици трябва срочно да изяснят съществените разлики в огледалната статистика и редовно да предоставят годишните данни, като база за взимане на професионални решения.

Специално внимание на изпълнителната власт и на браншовите структури трябва да бъде търговията със зеленчуци с Турция, Гърция, Македония и други държави със съществени различия на българските и техните външнотърговски данни.

Комитетът по търговска политика на БСК има желание и готовността за обсъждане на конкретни срочни действия в интерес на българските производители и потребители.

Автори:
Александър Йоцев – председател на Комитета по търговска политика към Националния съвет по икономическа политика на БСК
Борислав Георгиев - зам.-председател на Комитета по търговска политика към
Националния съвет по икономическа политика на БСК