Проектът на Закон на представителите по индустриална собственост е изработен, от една страна, с оглед необходимостта от уреждане на по-високо нормативно ниво на отношенията, свързани с дейността по осъществяване на представителството пред Патентно ведомство, както и отношенията между отделните лица, осъществяващи тази свободна професия. Натрупан е достатъчно опит от 1993г., което дава възможност за по-подробно законово уреждане на отношенията в тази професионална гилдия.

При регламентирането на дейността на представителите по индустриална собственост в предложения законопроект е избран подходът за превръщането на професията в „регулирана” по смисъла на Закона за признаване на професионалните квалификации. Режимът при регулираните професии изисква специален закон, какъвто е предлаганият, който да определя изискванията за професионална квалификация и получаването на правоспособност.

От друга страна, предложеният законопроект цели да приведе националната уредба по отношение на представителите по индустриална собственост в съответствие с правото на Европейския съюз и по-конкретно с чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар и Директива  на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации.

Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар забранява въвеждането в законодателството на държавите членки на дискриминационни изисквания към доставчиците на услуги, свързани с националност и местожителство в рамките на определена територия. Поради това този закон предвижда достъп до професията да имат както местните лица, така и представители, упражняващи професията в други държави членки на ЕС, държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и в трети държави, по силата на двустранни споразумения. Необходимостта от включване в приложното поле на закона на лицата от държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и от Конфедерация Швейцария произтича от приравняването на гражданите на тези държави към гражданите на ЕС, по отношение на четирите основни свободи.

Този закон ще се прилага за лицата, които ще извършват представителство по отношение на обектите на индустриална собственост в България постоянно, както и по отношение на тези, които временно или еднократно ще извършват дейността на представител по индустриална собственост на територията на Република България. За последните е предвиден специален (облекчен) режим съгласно изискванията на Директивата  относно признаването на професионалните квалификации. Заложените по отношение на тях изисквания и процедури за достъп до упражняването на тази регулирана професия са съобразени с Част втора на Закона за признаване на професионалните квалификации.

В проектозакона е съобразено и изискването на чл. 15 от Директивата за услугите относно регулираните професии, да не се налагат от държавите членки ограничения относно правната форма или собствеността на капитала на доставчиците на услуги.

            Освен това, законопроектът урежда основните функции на Камарата, правата и задълженията на членовете й, нейните органи за управление, реда и условията за придобиване и упражняване на професията “представител по индустриална собственост”, поддържането на Регистър на представителите по индустриална собственост и вписванията в него.

 

Прочетено: 414