Движен основно от износа и от падналите петролни цени, ръстът на българската икономика през 2015 г. ще е 2.2 на сто, но през 2016 г. той ще падне до 1.5 процента, заради отслабеното усвояване на еврофондовете, за да се възстанови до 2% през 2017 г. Това се посочва в частта за България в зимната икономическа прогноза на Европейската комисия за развитието на страните членки на Общността. Тазгодишните очаквания на Брюксел са по-ниски от заложения от управляващите в бюджета ръст от 2.1 процента.

Това на практика е запазване на очакванията за икономическия ръст на страната ни от есенната прогноза през тази и следващата година, само са променени данните за миналогодишния ръст, който е по-голям от прогнозирания през ноември ръст за 2015 г. от 1.7 процента. Това се дължи на ударното усвояване на средства от стария програмен период на еврофондовете в последната възможна година, докато за новия период страната ни отбеляза две почти празни години. Изоставянето реално ще се отрази в тазгодишния ръст, според анализите на Брюксел.

ЕК обаче подобрява прогнозите си за бюджетния дефицит спрямо очакванията си от есента. Сега сметките сочат, че 2015 г. ще приключи за България с дефицит от 2.5 на сто от брутния вътрешен продукт, а за следващите две години ще е съответно 2.3 и 2 на сто. Предишните изчисления бяха, че хазната ще е на червено с 2.8 на сто от БВП за 2015 г. и спад до 2.7 процента през следващите две години

Нежеланието да се поема риск, негостоприемната бизнес среда и ограничените притоци на чуждестранни инвестиции се очаква да свият растежа на инвестициите през 2016-17 година въпреки благоприятните условия за финансиране, посочва се в зимния доклад на Еврокомисията.

След ръст на износа от 5.7 процента през 2015 г., увеличението на експорта ще се забави до 4.4 на сто през тази година и да ускори до 4.8% през 2017 г., смятат от Брюксел, като по този показател също има влошаване на прогнозите.

Едва през 2017 г. страната ни може да се очаква преодоляване на дефлацията. За 2015 г. инфлацията ще е минус 1.1 на сто, а през тази година – минус 0.1 на сто, като и по този показател има леко подобряване на прогнозата спрямо есента.

Четвърта година съвземане на Европа

От ЕК посочват, че европейската икономика навлиза в четвъртата година на възстановяване и растежът продължава с умерено темпо, главно благодарение на потреблението.

От есента насам цялостната перспектива за растежа на Европа не се е променила съществено, но се е повишил рискът растежът да се окаже по-слаб от предвиденото, главно в резултат от външни фактори. Очаква се растежът в еврозоната да се повиши до 1,7 % през тази година спрямо 1,6 % през миналата и до 1,9 % през 2017 г. Според прогнозите през тази година икономическият растеж в ЕС ще остане стабилен на равнище 1,9 %, а през следващата ще се повиши до 2 %.

Като положителни фактори за ръста на европейската икономика остават ниските цени на петрола, благоприятните финансови условия и ниският обменен курс на еврото. Същевременно рисковете за икономиката стават по-отчетливи, появяват се и нови предизвикателства. Това са забавеният растеж в Китай и други бързо развиващи се пазарни икономики, слабата световна търговия, както и геополитическата и свързаната с политиката несигурност.

"Влошената глобална конюнктура крие рискове и изисква да бъдем двойно по-бдителни. Има какво още да се направи за засилване на инвестициите, повишаване на нашата
конкурентоспособност по интелигентен начин и завършване на стабилизирането на нашите
публични финанси“, коментира комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси.

Всички в ЕС с ръст според характеристиките на страните

През 2015 г. икономическите резултати в страните от ЕС са се подобрили или са останали
стабилни. През 2017 г. се очаква икономиките на всички страни от ЕС да отбележат растеж.
Темповете на растеж на БВП в отделните страни членки обаче ще продължат да се различават значително — както поради структурни характеристики, така и заради различното им положение в икономическия цикъл.

Очаква се частното потребление да остане основен двигател на растежа през тази и следващата година, подкрепяно от подобряването на състоянието на трудовия пазар и нарастващия реален разполагаем доход. При инвестициите също така постепенно ще се усети положителен ефект от нарастващото търсене, подобрените маржове на печалбата, благоприятните финансови условия и постепенното отслабване на натиска за намаляване на задлъжнялостта.

Очаква се равнището на безработица в еврозоната да спадне от 11% през 2015 г. до 10.5 % през 2016 г. и до 10.2 % през 2017 г. Безработицата в ЕС се очаква да намалее от 9.5 % през 2015 г. до 9 % през тази и 8.7 % през следващата година.

Евтиният петрол и слабото вдигане на заплатите спъват инфлацията

В края на 2015 г. годишната инфлация в еврозоната е била съвсем малко над нулевото равнище, което се дължи най-вече на продължаващото понижение на цените на петрола. Очаква се увеличаването на потребителските цени в еврозоната да остане много слабо през първата половина на годината и да започне да се засилва през второто полугодие, когато ще отслабне ефектът от рязкото поевтиняване на петрола. За 2016 г. като цяло се очаква годишната инфлация в еврозоната да бъде едва 0.5 %, отчасти поради запазващото се слабо нарастване на заплатите.

Очаква се инфлацията да започне постепенно да се покачва и през 2017 г. да достигне 1.5 % поради увеличаването на ценовия натиск, дължащо се на по-високите заплати, повишеното
вътрешно търсене и умереното поскъпване на петрола.

Прочетено: 775