Централен депозитар: Фонд да поеме спящи акции от масовата приватизация за 3 млрд. лв.

Централният депозитар (ЦД) предлага да се създаде фонд, в който да влязат спящите акции от масовата приватизация от 1997 г. Стойността им се изчислява на 2-3 млрд. лв. по номинал, като това са книжа основно на дребни собственици, които не търгуват с тях или не са търсили дивидента си в давностния срок от 5 години.

Според авторите на идеята промяната ще даде възможност всеки от тях или за година да се активира и да ги продаде, или да получи акции от новия фонд. Друг ефект трябва да бъде повишаване на ликвидността и оборотите на борсата, тъй като се предвижда фондът да бъде публично дружество.

Първите коментари от представители на пазара по идеята са противоречиви основно защото насилствено се предвижда промяна в частна собственост. Незаинтересованост у собствениците наистина има и тя е масова - 2.5 милиона души, или всеки трети българин. Но има и друг подход към ситуацията - посредници, борса и депозитар могат да направят информационна кампания и например да свалят такси, за да съживят тези книжа.

Милиони сметки и собственици

"Мъртвите" книжа сега се намират по 2.5 млн. лични сметки в "Регистър А" на депозитарната институция, което означава, че не са под управление на инвестиционни посредници - т.е. собствениците им не са активни. Притежателите с по 25 броя са 60% от всички (толкова беше номиналът на една бонова книжка), а останалите са с по 50 до 100 (например прехвърлени от цялото семейство на един член).

Промяната би засегнала основно малките акционери в бившите приватизационни фондове, които сега са холдинги. Една част от тези акции са във вече непублични компании, отписали се от борсата, но останали с безналични книжа, които се водят в депозитара. На пръв поглед целият процес не би трябвало да доведат до загуба на собственост - т.е. няма да се национализират книжа, а само ще се промени начинът на собственост.

"По отношение на тези сметки се наблюдава липса на интерес от притежателите относно управление на съответните финансови инструменти. Същевременно разходите по управлението им (продажба, наследство и други) са по-големи от стойността на самите инструменти - прехвърлянията с подобни инструмента представляват под 0.001% от регистрирания дневен оборот", посочват от ЦД в своето предложение.

По данни на институцията към момента около 26% от акциите на публичните компании са спящи (в т.нар. Регистър А. "В ЦД регулярно се получават писма от притежатели на подобни активи или техни наследници с искане за изплащане на левовата им равностойност. Подобни искания не могат да бъдат изпълнени, тъй като са извън компетенциите на депозитарната институция", се казва в предложението.

Година за продажба, после акционер във фонд

Идеята е да има един период от поне година, в която акциите да се прехвърлят (след избор на собственика) по лични сметки с наблюдение от инвестиционен посредник (Регистър Б), като в този срок всеки притежател може да се разпорежда с тях по своя воля и желание. Така за година книжата ще могат да се продадат, дарят или наследят, но това ще трябва да бъде действие на собственика им.

Ако това не се случи, то акциите ще се прехвърлят към инвестиционния фонд, където ще се управляват, а притежателите им ще получават съответен брой книжа от самия фонд, който ще бъде листван на борсата. Има и още една неяснота - авторите предвиждат след служебно прехвърляне към фонда оригиналните акции да могат да се възстановяват от собствениците им, вместо да имат дял в него.

Подобна схема на управление действа в Румъния - Fondul Proprietatea, който има активи за 3.1 млрд. евро и се управлява от Franklin Templeton Investment Management, а от средата на миналата година се търгува на Лондонската фондова борса.

При условие че бъде създаден подобен специален фонд в България, той би могъл да има капитализация между 2 и 3 млрд лв., което е значително за българския капиталов пазар, казват авторите на идеята.

В търсене на оживление

Според депозитара създаването на фонд в България ще е положително и за капиталовия пазар - ще повиши корпоративното управление в някои дружества, свободно търгувания обем акции, ликвидността и оборота на борсата.

"Фондът ще притежава значителни дялове в повечето български публични и непублични компании и по този начин евентуално би могъл да влияе на управлението на тези компании. Също така ще може да инвестира и активно да управлява паричните средства, с които ще разполага, и оттам да осигурява достатъчна доходност", се казва в предложението. Идеята е за по-голяма прозрачност фондът да се управлява от известен фонд мениджър с богат международен опит в управлението на активи."

В момента идеите на ЦД са на ниво документ-предложение, което е направено като отправна точка за дискусия по този въпрос със заинтересованите страни. Ако се стигне до приемане на предложението, трябва да се мине през редица нормативни промени, касаещи капиталовия пазар. "Опитваме се да намерим разрешение на въпроса с тези "забравени акции", който от много години е наболял. Искам да намерим обща точка между интересите на всички участници на пазара, за да може да се реализира смислена идея", коментира Васил Големански, изп. директор на ЦД.

Николай Ялъмов от инвестиционния посредник "Капман" подкрепя идеята: "Смятам, че подобна мярка би въздействала не само върху оборота на пазара, но и върху управлението на самите дружества в посока на повече публичност и добро корпоративно управление."

Има обаче и мнения срещу идеята. "Негативите са много повече от позитивите. На практика ще се създаде един пул, в който ще се влеят акции на няколко "добри" дружества с акциите на много повече на брой "слаби" дружества и в крайна сметка ще се получи един фонд "Боклук". Това е един вид национализация на права (на глас и на продажба), която ще бъде последвана от нова приватизация. Ако ще правим нещо добро, защо не се помисли за това акции от останалите читави държавни компании да се прехвърлят в Сребърния фонд и впоследствие да се листват", коментира Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Скай управление на активи".

Къде ще е големият отпор

Ако предложението се случи, то бъдещият фонд може да се окаже ключов акционер в някои дружества, предимно бивши приватизационни фондове, който ще има възможност да влияе върху управлението. Именно и оттам може да дойде най-голямата съпротива - от мениджърите, които чрез свои фирми в повечето случаи са и основни акционери в големите холдинги, но заради липса на интерес от малките собственици реално упражняват целия контрол и приемат бизнеса като свой.

Васил Велев, който е председател на организацията на бившите приватизационни фондове АИКБ и изпълнителен директор на "Стара планина холд", коментира, че "ако се следва принципът на доброволност, тоест този нов фонд да направи проспект, да убеди хората да се преместят при него и да заменят акциите, които имат сега, с акциите, които той ще издаде, тогава може би има смисъл, но ако е служебно преместването, това повече прилича на някаква експроприация и реприватизация".

Освен това, ако трансферът на акциите не се направи прецизно и прозрачно, той крие и риск от злоупотреби с въпросните книжа. Подобна идея и прилагането й трябва да минат с голяма информационна кампания, в противен случай няма гаранция, че "пасивните" собственици ще станат по-заинтересовани.

Прочетено: 864