И през третия месец на 2016 г. България отбелязва дефлация както на годишна, така и на месечна база. Тенденцията към понижаване на цените все повече се задълбочава през март, като месечната дефлация достига 0.7%, а годишната – 1.5%. Ако ползваме европейската методология - т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), отчетената дефлация е дори още по-висока - 1.9% на годишна база. Толкова висока дефлация България не е отчитала от юни 2014 г. Причината отново са по-ниските цени на петрола и на суровините на международните пазари.

Външните фактори

Разбивката на цените по потребителски групи на НСИ показва, че основната причина за дефлацията продължават да са низходящите движения на петролните цени. През март 2016 г. цените на транспорта са спаднали с 10.7% спрямо същия месец на миналата година, а движението надолу продължава и на месечна база - само за един месец, спрямо февруари 2016 г., са се понижили с 1.7%. Другата група с по-значителен спад са съобщенията.

Това означава, че факторите за дефлационните процеси са изцяло външни. Цените на петрола и основни суровини остават ниски, а в еврозоната беше регистрирана за втори пореден месец отрицателна инфлация през март. Въпреки програмата на "количествено облекчаване" на ЕЦБ, която продължава вече повече от година, и решението на банката през март за понижаване на лихвата по депозитите на банките при нея до -0.4% и на тази по основните си рефинансиращи операции до 0% мерките не успяват да дадат засега задоволителен резултат. Свиването на търсенето на метали и други суровини от страна на Китай е друг външен фактор, който натежава и оказва натиск върху цените, предвид голямото предлагане, което има в световен мащаб в момента на тези стоки.

Българските институции като Министерството на финансите (МФ) и БНБ бяха по-скоро оптимистично настроени и предвиждаха положителна инфлация в България за 2016 г. за разлика от Европейската комисия, която в зимната си прогноза очакваше дефлация. Въпреки това българското правителство вече променя очакванията си: в средносрочната бюджетна прогноза до 2019 г., която беше публикувана миналата седмица, Министерството на финансите вече предвижда 2016 г. да бъде третата поредна година, която ще приключи с дефлация в страната – от 0.8%. Все пак от ведомството очакват през втората половина на годината дефлационните процеси постепенно да се забавят, а тенденцията да се обърне през следващата година. Тогава средногодишната инфлация трябва да бъде 1.1%, а през 2018-2019 г. да достигне 1.2% и 1.4% съответно. От МФ обаче уточняват, че тази прогноза се основава на допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини, както и засилване на вътрешното търсене.

Месечни и годишни изменения
Спрямо февруари 2016 г. най-много са поевтинели транспортът и съобщенията, облеклото и обувките, както и хранителните продукти и безалкохолните напитки. Известно влияние за низходящите цени има и сезонното поевтиняване на храните. Този сезонен ефект ще се усеща тепърва през следващите няколко месеца. Храните оказват сравнително значимо влияние върху общата дефлация, защото тази група има най-голямо тегло в потребителската кошница - около една трета. Поскъпване, и то с минималните 0.1%, има единствено в сектора алкохолни напитки и тютюневи изделия.

На годишна база най-голям спад в цените има при транспорта, храните и безалкохолните напитки, съобщенията. Според финансовото министерство донякъде по-евтиното евро спрямо долара забавя дефлацията при нехранителните стоки. По-съществено поскъпване на цените има в образованието, в ресторантите и хотелите, както и при алкохолните напитки и тютюневите изделия. По-високите цени на цигарите може да се обяснят с увеличаването на акциза върху тях от началото на годината. Очакванията на правителството са, че увеличаването на акцизните ставки върху цигарите в периода 2016 - 2018 г. ще повиши цените им средно с 4% в края на 2016 г. и с 3.6% през 2017 г.

 

Прочетено: 640